Параграф22 Daily

§22 Новини

Изложба в Добрич е посветена на 80 години от връщането на Южна Добруджа

80-годишнината от връщането на Южна Добруджа на България е тема на фотодокументална изложба, уредена в добричката библиотека „Дора Габе“. Представени са събитията около Крайовска спогодба, с която Южна Добруджа, анексирана от Румъния след Междусъюзническата война, е върната в пределите на тогавашното Царство България.

Изложбата "Преселението" съдържа библиотечни документи, книги, публикации в периодичният печат и фотографии, запечатали моменти от събитията през 1940 година, довели до връщането на Южна Добруджа към територията на България. Експозицията показва и фотографии на преселените българи.

И малко история:

Южна Добруджа е област в Североизточна България. Тя обхваща най-югозападните части на Добруджа, влизащи в Добричка и област Силистра. Територията ѝ е 7565 km² и има население от 358 000 души.

На 27 юни 1913 г. румънската армия нахлува в незащитената Северна България и достига околностите на София. Това принуждава България да подпише Букурещкия мирен договор от 28 юли 1913 г., с който задоволява етнически и исторически неоправданите претенции на Румъния към Южна Добруджа.

През 1913 г. в Южна Добруджа има 276 български училища с 584 учители и 21 951 ученици. За две десетилетия румънската власт слага край на българското просветно дело, като конфискува училищните сгради и пособия и прогонва българските учители. В навечерието на Втората световна война в Южна Добруджа има само 4 български училища – в Силистра, Добрич, Балчик и Каварна, които се издържат от българското население. В тях се учат едва 3100 ученици на които преподават 182 учители. Извършва се пълна конфискация на цели земеделски стопанства по най-различни поводи, главно чрез насилствено изкупуване. Българите са лишени от кредити, и са облагани с тежки данъци, в резултат на което за по-малко от две десетилетия от коренното население е отнета близо 500 хиляди хектара земя. Същата участ постига и българската църква. От 112 български църкви през 1912 г., към 1935 г. остават незаети от румънците само няколко.

На 7 юли 1940 г. членове на българското правителство се обръщат с писмо до Хитлер, като изтъкват колко важно е за германската политика на изток България да получи Южна Добруджа чрез посредничеството на Германия. Като краен резултат от натиска, Румъния се съгласява да подпише Крайовската спогодба на 7 септември 1940 г., с която Южна Добруджа е върната на България. Южна Добруджа е разделена на четири зони, в които на 21, 25 и 28 септември и на 1 октомври навлизат Трета българска армия под командването на генерал-майор Георги Попов и базираният във Варна български флот командван от контраадмирал Асен Тошев.

На 21 септември войската влиза в Тутракан, а военноморски флот с десант прекратява румънската окупация в Балчик, като още рано сутринта български войници застават на караул в двореца там, а войсковият авангард влиза в града към 10 часа, също към 10 часа, но на 25 септември в Добрич е посрещнат челният отряд на Лейбгвардейския на Н.В. конен полк, а флотът акостира в Каварна, следва заемането на третата зона и на 1 октомври 1940 г. към 15 часа войската е посрещната в Силистра с което областта е освободена.

След като през есента на 1940 г. Южна Добруджа е предадена на България с Крайовската спогодба, друго условие на договора предвижда и обмяна на населението: румънското малцинство е принудено да напусне Южна Добруджа, а българското – Северна Добруджа. Към момента на анексирането на територията към Румъния през 1913 г., от 286 000 жители едва 10 000 са били румънци. Окупационната румънска власт провежда усилена кампания за колонизиране на областта с румънци и преселени от Македония арумъни, в 1940 г. се изселват всичките 108 000. Според преброяването от 2001 в областите Добрич и Силистра (т.е. Южна Добруджа) има 57 румънци.

Facebook logo
Бъдете с нас и във