В Уикипедия има статии, някои от които са много обширни - по 60-70 страници. Най-кратката, озаглавена "L'epuration en France a la liberation" ("Прочистването във Франция при Освобождението").
При Освобождението на Франция от нацизма желанието за отмъщение и уреждане на сметките се смесват, като участници в Съпротивата и населението подгонват колаборационистите или смятаните за такива. Извънсъдебното прочистване е причина за смъртта на около 9 000 души, една трета от което е дело на участниците в Съпротивата.
Впоследствие идва съдебното прочистване. Упражнява се от извънредни съдилища. Законовото прочистване обхваща 300 000 досиета, 127 000 от тях стават предмет на процеси и следват 97 000 осъдителни присъди във варианти от "национална деградация" до смърт.
Последните анкети, извършени от френския Комитет за история на Втората световна война и неговият приемник Института за история на съвремието, сочат цифрата 8775 екзекуции по време на извънсъдебната чистка. Към тях трябва да се добавят осъдените на смърт от Висшия съд и обикновените съдилища (791 или 767 присъди, според различните статистики) плюс 769 осъдени на смърт от военните съдилища. Ликвидираните са около 11 000.
През ноември 1944 г. вътрешният министър Адриен Тиксие сочи цифрата 100 000 души, обект на прочистването. Анкета през 1952 г. сочи 8867 ликвидирани като колаборационисти и други 1955, мотивите за чиято екзекуция не са ясни. Т.е. общо 10 822 екзекуции.
Жените, остригвани след освобождението, се обвиняват за "хоризонтален колаборационизъм" (т.е. за сексуални отношения с окупатора). Те са развеждани по улиците на градовете и по пътищата. Трудно е да се направи точна сметка, но според някои изследователи става дума за около 20 000 остригани.
Разпореждане от 4 октомври 1944 г. разрешава на префектите да интернират лица, смятани за опасни. Разпореждането се прилага в продължение на 11 месеца - от дебаркирането в Нормандия до края на войната. Националните архиви съдържат данни от Вътрешното министерство, сочещи цифрата 49 000 интернирани към декември 1944 г. Местата за интерниране са лагери, но също училища, казарми, замъци, както и затворът Френ.
Функционирането на Върховния съд е възстановено на 18 ноември 1944 г. Със седалище в Париж той е натоварен да съди за колаборационизъм с фашистите държавния глава Филип Петен, членовете на правителството (министри и държавни секретари), както и други висши чиновници и евентуални техни сътрудници. Представени са два списъка на подсъдими. Първият списък включва 50 сенатори или депутати, чийто мандат е започнал на 1 септември 1939 г. Други 50 подсъдими са посочени от орган на участниците в Съпротивата.
На 23 юли 1945 г. започва процесът срещу маршал Петен. На 15 август 1945 г. Върховният съд осъжда Филип Петен на смърт. Поради напредналата възраст на осъдения, както и заради неговите заслуги по време на Първата световна война, присъдата на Филип Петен е заменена с доживотен затвор.
Двукратният премиер Пиер Лавал (юли-декември 1940 г. и април 1942-август 1944 г.) успява да избяга в Испания. Франко обаче го отпраща в Инсбрук (Австрия) в американската окупационна зона. Лавал е арестуван и предаден на френските власти. Процесът му започва в началото на октомври 1945 г. Бившият министър-председател е осъден на смърт за предателство на 9 октомври 1945 г. и екзекутиран една седмица по-късно на 15 октомври. Общо са произнесени 8 смъртни присъди, три от които са изпълнени - Пиер Лавал, Жозеф Дарнан, Фернан дьо Бринон. Други 5 са променени на доживотен затвор, вкл. Филип Петен. Още 8 са осъдени на принудителен труд, 14 на различни срокове затвор, както и 15 присъди на национално опозоряване. Върховният съд се свиква отново между 1954 и 1960 г, когато някои от 42-ата осъдени задочно се предават и получават различни наказания, като Шарл Ноге, главен комисар в Мароко, е осъден на 20 години принудителен труд.
Според окончателната официална равносметка от 31 януари 1951 г. общият брой на досиетата, разглеждани от различните съдилища, е 311 263. 183 512 са останали без последствия. Произнесени са 55 331 присъди, както следва:
- 6724 оправдателни присъди.
- 6773 смъртни присъди, от които 2853 произнесени в присъствието на подсъдимия. От тях са изпълнени 767; 2086 от останалите са променени в по-лека мярка, а 3910 са задочни.
- 13 339 осъдени на принудителен труд, 2702 от които доживотно.
- 24 927 на различни срокове затвор.
- 3578 на национална деградация, чието последствие е забрана да упражняват различни "икономически и професионални дейности, даващи политическо влияние на титуляра".
Парижки интелектуалци, за които се предполага, че са колаборационисти, бързо са арестувани. Вел д'Ив, затворите Френ, Дранси се изпълват с писатели, актьори, журналисти. Повечето от тях впоследствие са изправени пред съда в Париж. Същото се случва в цяла Франция. През ноември 1944 г. е екзекутиран Жорж Суарез, директор на в. "Ожурдюи", а Албер льо Жьон - директор на провинциални вестници, имал отлични отношения с пропагандния орган на нацистката армия, е осъден на смърт и екзекутиран на 3 януари 1945 г.
Литературната общност е разделена на две групи - "непримиримите" и "милосърдните". "Непримиримите" са новото поколение, родено в Съпротивата (Жан Пол Сартр, Веркор, Албер Камю, Пол Елюар), което настоява за пълна отговорност на писателя, докато "милосърдните", сред които най-известен е Франсоа Мориак, настояват за "правото на грешка". Националният комитет на писателите изработва списък на "нежеланите автори". Членовете на комитета се задължават да не работят с издатели, на които сътрудничат писатели, подпомагали морално или материално нацистката окупация. Не са канени за изяви и певци, участвали в концерти или радиопредавания с открито колаборационистки политически характер. Мерките се прилагат и към композитори, художници, скулптори и гравьори.
И едно необходимо допълнение:
Западноевропейски държави - Норвегия, Дания, Холандия, Белгия, са променили законодателството си с цел възмездие за нацистките колаборационисти. В първите три е възстановено смъртното наказание. Четирите страни са възприели системата за "национално недостойнство". Така осъдените за колаборационизъм с германския окупатор са подложени на обществено порицание, ограничени са гражданските, политическите и икономическите им права. 60 000 холандци губят националността си за това, че са били в служба на чужда държава.
Според едно сравнение на броя на осъдените на затвор във Франция - 38 000 за население от 40 млн. жители, излиза, че се падат по 94 осъдени на 100 000 души. Същото пресмятане сочи 374 за Дания, 419 за Холандия, 596 за Белгия и 633 за Норвегия на 100 000 жители.
Източник: Épuration à la Libération en France — Wikipédia (wikipedia.org)
