Параграф22 Daily

§22 Новини

Какво написа за "манипулирането на дела срещу 10 000 евро" екс. зам. - министърът на правосъдието Андрей Янкулов?

Мнението на Андрей Янкулов, публикувано във Фейсбук, не е редактирано.

Защо трябва да се подхожда критично към шума за коронавируса в системата за случайно разпределение на делата в съдилищата - защото за пореден път предварително се дават квалификации и оценки, а обикновено в тези случаи резултат няма. При едва започнало разследване с предмет "манипулирана ли е системата" вече се обявява на всеослушание, че е манипулирана. На разследването му остава само обективно, всестранно и пълно да достигне до вече направения краен извод. По-лесни разследвания от тия, при които всичко си е ясно, няма.

Обаче проблемът със случайното разпределение има и друг аспект. Важи по закон със същата сила за прокуратурата, както и за съда. Тоест когато се говори за съда, хубаво е да се каже по нещо и за прокуратурата.

Манипулирането на случайното разпределение на едно наказателно дело в съда, засягащо важни интереси, трябва да се направи на три нива - обикновено има първа, втора и трета инстанция. На първа инстанция има един или двама съдии и двама или трима съдебни заседатели, на втора и трета инстанция - по трима съдии. Решенията се вземат с обикновено мнозинство. Ще си кажете, да, ама ви трябва последната инстанция, за да се реши както трябва - и това не е съвсем така, защото третата инстанция е най-често само контролно-отменителна, обикновено нито установява различни факти, нито "обръща" присъди, а когато намери, че нещо не е наред, обикновено връща делото назад, т.е. потенциално пак трябва да се търсят правилните съдии при новото завъртане. В голям съд с примерно от 50 до 20 наказателни съдии, делото се разпределя между всички за определяне на докладчик. Съставът, който е започнал да гледа делото, трябва да го довърши, ако не може - започва отначало. Делото обикновено се разглежда публично.

Теоретично е съвсем възможно да се подберат правилните съдии при манипулируема система на разпределение на едно наказателно дело, но все пак имате различни нива, различни разпределения и много участници, освен това допълнителни евентуални трудности като неизменност на състава (ако не се харесва как води делото, не може да се смени), публичност.

В голяма прокуратура, ако имате примерно от 150 до 50 прокурори, те са разпределени в отдели по материя. Сред отделите задължително има и специализиран отдел за важните преписки, примерно от 5 човека. Кои 5 ще влязат в този отдел решава шефът. Шефът решава и коя преписка ще влезе за разпределение между тези 5 човека в този отдел. Примерно сигнал срещу министър няма да се разпределя изначално между 80 прокурори, а само между 5. Ако преписката е попаднала на някого доверен, но все пак не ни харесва как работи той - нищо по-лесно от това да бъде сменен - местят го в друг отдел или го камандироват в друга прокуратура, а преписките му се преразпределят между останалите 4 в отдела и така друг довършва започнатото. Дори може и да дойде нов в отдела, който да получи преписките на напусналия го, за да е всичко точно с равномерната натовареност. Всичко това се случва без никаква публичност - никой никога вън от прокуратурата не знае кой какво работи по разследванията, с изключение на случаите когато се дават пресконференции за арести и прочее, и там показват и наблюдаващия прокурор. Но после какво се случва с разследването, дали наблюдаващият прокурор е сменен или не, никой никога не знае. Да не говорим че има и други "врътки", като при вече определен на случаен принцип наблюдаващ прокурор, с резолюция на шефа се определя втори да му помага, защото делото е много сложно, а после първият просто отпада и повече не се произнася никога по това дело. Но това са вече по-софистицирани методи, до които даже няма нужда да се прибягва.

Тоест ОБЕКТИВНО Е МНОГО ПО-ЛЕСНО да се манипулира/заобикаля "случайното разпределение" в прокуратурата и това може да стане без въобще да са нужни каквито и да е хакери - бели, черни или в цветовете на дъгата. Просто от самия начин на функциониране на прокурорската система (най-малкото защото без специализация не може, не ми е известна голяма прокуратура в света, в която всеки да работи всичко) следва, че трябва много повече да се разчита на добросъвестността на шефа, който има много по-голяма власт.

Тоест много важен е и контролът върху това как се упражнява тази власт, от кого, какво и колко дълго се разследва в спецзвената, занимаващи се със случаи от висок обществен интерес, какви крайни резултати постигат и пр.

Но за това няма да чуете и дума от отговорните фактори, когато ви говорят за проблема на "случайното разпределение", който, както винаги, е фокусиран само на едно място.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във