Параграф22 Daily

§22 Новини

Камерите по пътищата: панацея или заблуда

МВР изглежда прие на сериозно братоубийствената война по пътищата. За това намерение говори фактът, че министерството е готово да купи още 20 стационарно-преносими устройства за контрол на скоростта, които струват "само" 2 млн. лв. без ДДС.

За последните две години това е втора обществена поръчка за устройства, които да следят за нарушители на скоростта. През август 2021 г., когато министър на вътрешните работи бе Бойко Рашков, МВР обяви процедура за 2.567 лв. без ДДС за доставка на 56 стационарно-преносими уреда, като договорът бе сключен с фирма "Сектрон" ООД.

Компанията е добре позната у нас, особено на МВР. Това е първата частна фирма в сферата на системите за сигурност и комуникации в страната, основана през 1990 година. Специализирана е в дистрибуция и цялостен инженеринг на алармени системи, видеонаблюдение, пожароизвестяване и пожарогасене, контрол на достъп и хотелска сигурност, системи за детекция на вода и газ, системи за периметрова охрана, комуникационни системи, интегрирани системи за сигурност и т.н.

Сред клиентите й са Народното събрание, Министерството на правосъдието, Министерството  на финансите, Столичната община, "Главболгарстрой" АД, БНБ, "Уникредит БУЛБАНК", "Юробанк И Еф Джи", "ПроКредит банк" и други институции.

През 2018 г. компанията подаде документи за участие в търг по обществена поръчка за система за лицево разпознаване, обявена от Главна дирекция "Гранична полиция".

Общата стойност на поръчката беше 782 320 лв. без ДДС.

Процедурата обаче бе прекратена, защото "Сектрон" ООД се оказа единственият кандидат, подал оферта, а и документацията й се оказа непълна.

"Сектрон" ООД вече подписа един договор за доставка на устройства за контрол на скоростта, ще видим дали ще се пребори и за втори след финализирането на новата обществена поръчка. Търсените нови 20 "джаджи" са с подобни спецификации като в миналата. Поръчката включва доставка, инсталация, настройване, конфигуриране, тестване и пускане в действие на цялото оборудване и софтуер, интегриране с автоматизирани информационни системи на МВР и предаване на данни за генериране на електронен фиш, обучение на работещите с устройствата, техническа поддръжка и гаранционно обслужване.

Машините за контрол на скоростта трябва да обхващат поне три пътни ленти, както и да извършват валидно измерване на скорост, заснемане, документиране и разпознаване на регистрационните номера на не по-малко от 95% от всички МПС, извършили нарушения.

МВР иска устройствата да засичат нарушения на скоростта на МПС-тата

в диапазона от 30 до 300 км/ч и по всяко време на денонощието. 

Камерите трябва да могат да засичат нарушителите при смяна на пътната лента, шофиране в близост (паралелно или един зад друг), както и в случаите на разминаване (изпреварване), а също и при движение в лента за принудително спиране на автомагистрала.

Друго условие в обществената поръчка е паметта на устройствата да съхранява минимум 40 000 заснети нарушения, както и да работят поне осем часа със собствена батерия.

Устройствата за контрол на скоростта трябва да съхраняват данните на всички преминали превозни средства, включително и тези без установени нарушения -в т.ч. регистрационен номер, дата, час, място и посока на движение. МВР посочва, че изтриване на файлове не може да става от оператор през потребителския интерфейс, без да са прехвърлени всички данни в автоматизираната информационна система на ведомството.

Заслужава да отбележим, че

през 2021 г. МВР е похарчило 13.5 млн. лв. за камери, радари,

скенери за проверка на шофьорски книжки и специализирани автомобили.

През 2019 г. за подобни цели са изхарчени малко над 6 млн. лв, а през 2020 г. инвестицията в нови камери и радари за контрол на скоростта и софтуер за тях е близо 8.6 млн. лева. Тези камери са част от новата 10-годишна стратегия за намаляване на жертвите при катастрофи, както и част от инициативата “Визия нула”. В рамките на тази инициатива в съответствие с европейската политика, България е поела дългосрочен ангажимент до 2050 г. за постигане на "нула" загинали и тежко ранени в резултат на пътнотранспортни произшествия, а до 2030 г. техният брой трябва да бъде намален наполовина спрямо 2020 година.

Справка назад в годините показва, че МВР харчи здраво пари за повишаване на контрола по пътищата. През 2017 г. например министерството извади 39.5 млн. лв. за купуване на стационарни камери и изграждане на Единен център за обработка на нарушенията в София. Тогава първоначално бе заложено да се купят 174 нови камери. Заради бума на катастрофи, експерти от КАТ актуализираха картата с опасни отсечки и бяха включени още 20 точки, където трябва да се сложи техника за контрол на скоростта. Така се стигна до цифрата 194 камери и още  28 стационарно-преносими установки, които трябваше да покрият основната пътна мрежа, по която преминават 70% от автомобилния поток. До онзи момент

КАТ разполагаше с 25 стационарни и 134 мобилни камери в цялата страна.

Насищането на пътищата с устройства за контрол обаче взе да пълни съдилищата в страната с дела, заведени заради фишове за глоби, издадени въз основа на мобилни камери. В голямата си част решенията по тези дела са, че такива фишове са незаконни.

Изискването за електронния фиш е той да е издаден за нарушение, което е заснето от стационарна камера, без участие и присъствие на контролен орган или на нарушителя. Ако нарушението е било заснето от мобилна камера, то съответният орган на КАТ, е длъжен да спре нарушителя и да му състави акт за извършеното нарушение.

Това означава, че камерите не са панацея. Както казва народът - око да види, ръка трябва да пипне. И стигаме до ситуацията, в която - когато ни спре катаджия - често чуваме... емблематичния риторичен въпрос "И к' во пра'им сега?"

Facebook logo
Бъдете с нас и във