Параграф22 Daily

§22 Новини

Кланица №5 или бомбардировките над Дрезден. Как изтриха град от лицето на земята?

S 250 8a2e456c 3e0c 4f75 b9c9 6b3c963af27e

Бомбардирането на Дрезден е серия от бомбардировки над град Дрезден, Германия, осъществени от Кралските военновъздушни сили на Великобритания и ВВС на САЩ, в периода 13—15 февруари 1945 година, довели до 25 000 убити. Според американското и английското командване целта на атаките е било възпрепятстване прехвърлянето на немски войски от западния и други фронтове на изток, по време на Втората световна война. Друга позиция по този спорен въпрос е, че така се е целял психологически натиск върху германското население и правителство.

В резултат на бомбардировките, около една четвърт от промишлените здания са унищожени, и половината от жилищните сгради на града са срутени или тежко повредени. За няколко седмици е парализирано движението на транспорта. Жертвите сред населението се оценяват на около 25 000, а над 30,000 са ранени.

Важността за изваждането от строя на такива транспортни центрове като Берлин, Лайпциг и Дрезден се подчертава от факта, че именно под Лайпциг, в Торгау, на 27 април 1945 година, се срещат предните части на съветската и американската армия, разделяйки територията на Нацистка Германия на две.

Малко история:

В края на 1944 година, Германия воюва на два фронта: на изток срещу Червената Армия, достигнала почти до река Одер в Полша, и на запад срещу съюзническите войски, превзели Франция и достигнали линията Зигфрид и бреговете на река Рейн. Германските части отстъпват от всички фронтове, но все още се сражават. На изток съветските части воюват на територията на Полша, изтласквайки немците на запад и превземайки градовете Щтетин и Бреслау.

В началото на 1945 година, военно-политическото ръководство на съюзниците обсъжда въпроса за оказване на съдействие на съветското настъпление на запад, най-вече с помощта на стратегически бомбардировки над подбрани обекти. Планирано е да бъдат проведени бомбардировки над Берлин и няколко града в източната част на Германия. Плановете по провеждането на мащабни и интензивни бомбардировки е обсъждано през лятото на 1944 година, в рамките по подготовката на Операция Thunderclap, но на 16 август те са отложени. След преразглеждане на плана е решено съюзната авиация да се ограничи в по-малко мащабни удари.

На 26 януари 1945 година началник щабът на британските ВВС Чарлз Портал заявява, че „внезапна масирана бомбардировка не само ще внесе безпорядък в евакуацията на части от изток, но и ще затрудни прехвърлянето на войски от запад“. Заместник-началник щабът Норман Ботомли отправя запитване към началника на бомбардировъчното командване на КВВС Артър Харис за възможността за нанасяне на бомбени удари по Берлин, Дрезден, Лайпциг и Кемниц, при подходящи метеорологични условия.

На 26 януари премиер-министърът на Великобритания Уинстън Чърчил отправя въпрос към Арчибалд Синклер относно целесъобразността за бомбардиране на немски градове. Ден по-късно, на 27 януари Синклер отговаря, че следва да бъдат нанесени удари по Берлин, Лайпциг, Дрезден, Кемниц и други градове, където бомбардировките ще прекъснат комуникациите, необходими за евакуацията от изток и прехвърлянето на части на Вермахта на запад..

Обединените разузнавателни служби на Великобритания излизат със становище, че Германия е способна да перехвърли на Източния фронт 42 дивизии от други фронтове, и ако се попречи това да се случи, може да се ускори краят на Втората световна война. Разузнаването предполагала, че прехвърлянето на части ще се случи през март 1945 година, поради което трябва бързо да се вземе решение за използването на стратегическата авиация, за да се попречи това да се случи.

На 31 януари, след разглеждане на доклада Strategic Bombing in Relation to the Present Russian Offensive и след консултации със съветската страна, ръководството на британските КВВС изработва план, според който някои немски градове трябва да бъдат бомбардирани.

По време на последвалото обсъждане, съюзниците достигат до извода, че докато не бъде елиминирана транспортната връзка Дрезден, немските части ще могат да компенсират вредите, причинени от ударите върху транспортните комуникации в Лайпциг и Берлин, прехвърляйки войски през Дрезден. Генерал Антонов се съгласява и няколко дни по-късно работната комисия докладва на конференцията, че в списъка на целите е добавен и Дрезден.

Операцията трябвало да започне по план с атака на 8-ма армия от ВВС на САЩ, на 13 февруари, но лошите атмосферни условия над Европа попречват на ВВС на САЩ да участва в акцията. В тези първи удари участва само британската авиация.

Вечерта на 13 февруари 796 бомбардировачи Avro Lancaster и 9 De Havilland Mosquito долитат над Дрезден на две вълни, хвърляйки 1478 тона фугасни и 1182 тона запалителни бомби. Първата атака е проведена от 5-та група на Кралските ВВС, която използва собствени методи за ориентиране и тактика. Самолетите взимат за ориентир стадион Ostragehege като изходна точка. Всички бомбардировачи преминават над тази точка, след което поемат по установена траектория и хвърляли бомбите през определен период от време. Първите бомби били хвърлени в 22.14 ч. централноевропейско време от всички самолети, с изключение на един, който хвърля бомбите в 22.22 ч. В този момент облаци покриват част от повърхността, и 244 „Ланкастъра“, които хвърлят 800 тона бомби, имат умерен успех. Зоната, подложена на бомбардировки, била с дължина 1,25 и широчина 1,3 мили.

Бомбардировките на Дрезден и техните мащаби стават основно известни на широката публика от бестселъра „Кланица-5“ на писателя Кърт Вонегът.

Загубите на Кралските военновъздушни сили по време на двете нападения над Дрезден на 13-14 февруари 1945 г. възлизат на 6 самолета, в допълнение 2 самолета се разбиват във Франция и 1 в Англия. Наличните източници предоставят подробности за загубата на 8 самолета (включително пет британски, един австралийски, един канадски, един полски), както и най-малко на 49 пилоти загинали и 2 заловени от германците.

По време на нападението над Дрезден и допълнителни цели американската авиация безвъзвратно губи 8 бомбардировача B-17 и 4 изтребителя P-51. Човешките жертви възлизат на 56 пилоти, убити или изчезнали. Общите загуби на съюзниците възлизат на около 20 самолета и над 100 пилоти, убити, изчезнали и пленени.

Facebook logo
Бъдете с нас и във