Параграф22 Daily

§22 Новини

Край на сагата КТБ: Съдът обяви фалита на трезора

Софийският градски съд (СГС) обяви фалита на Корпоративна търговска банка (КТБ) и определи за начална дата на неплатежоспособността ѝ 6 ноември 2014 г., съобщи "Правен свят". Решението може да бъде обжалвано, но подлежи на незабавно изпълнение, което не спира с жалбата. Сроковете за обжалване са изключително кратки, а само БНБ и прокурорът имат право на жалба и протест. Според чл. 16 от Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН) това може да стане в седемдневен срок. Такова право по закон имат и квесторите, но КТБ вече няма такива. Софийският апелативен съд е длъжен да образува въззивното дело в деня на получаване на жалбата или най-късно на следващия работен ден и да я разгледа, като се произнесе с решение в едномесечен срок от образуване на делото.

С решението си съдия Иво Дачев е определил 6 ноември 2014 г. за начална дата на неплатежоспособността на КТБ. Тогава бе отнет лицензът на банката и според специалисти това е най-късната възможна дата за начало на неплатежоспособността на КТБ. С избора на 6 ноември 2014 г. съдът на практика бетонира всички прихващания, извършени след поставянето на КТБ под особен надзор до отнемането на лиценза ѝ. БНБ настояваше съдът да определи за начална датата на неплатежоспособността 30 септември 2014 г., когато излезе одитният доклад, в който се констатира, че КТБ е с отрицателен капитал.

Ако съдия Дачев беше приел 30 септември 2014 г. за начало на неплатежоспособността, това щеше да даде възможност на кредиторите на банката и най-вече на Фонда за гарантиране на влоговете (който е най-големият кредитор на КТБ) да се ползват от относителната нищожност на сделките извършени след тази дата. Сега, само прихващанията, извършени след 6 ноември 2014 г., т. е. доста по-малко на брой, ще са нищожни спрямо кредиторите на несъстоятелността.

Според ЗБН четири вида действия и сделки се приемат за нищожни по отношение на кредиторите на несъстоятелността, ако са извършени от банката след началната дата на неплатежоспособността. След днешното решение за нищожно ще се счита всяко изпълнение на парично задължение, независимо от начина на изпълнението т. е. не само чрез прихващане, извършено след 6 ноември 2014 г. Същото важи за безвъзмездните сделки с право или вещ от масата на несъстоятелността, сключени след тази дата, както и възмездните сделки с право или вещ от масата на несъстоятелността, при които даденото значително надхвърля по стойност полученото.

За нищожни спрямо кредиторите се приемат и всеки залог, ипотека или друго обезпечение върху право или вещ от масата на несъстоятелността, учредени след 6 ноември 2014 г.

Ето какви са мотивите на съдия Иво Дачев да определи датата на решението на БНБ за отнемането на лиценза за начало на неплатежоспособността:

"По отношение на началната дата на неплатежоспособността съдът съобрази, че до отнемане на лиценза, "Корпоративна търговска банка" АД е била поставена под особен надзор с Решение № 73 от 20.06.2014 г. Това обстоятелство е съществено, тъй като съгласно чл. 115 ал. 1 от ЗКИ банката се поставя под особен надзор "когато е налице опасност от неплатежоспособност" и с цел - "за да се оздрави". Докато банката се намира под особен надзор, тя все още не е изпаднала в състояние на неплатежоспособност и това е така, защото по дефиниция това финансово-икономическо състояние се характеризира с "опасност" от изпадане в несъстоятелност, т.е. съставлява един предходен спрямо неплатежоспособността период. Ето защо, началният момент на неплатежоспособността следва да се свърже с момента, в който лицензът бъде отнет на някое от основанията по т.1 или 2 от ал. 2 на чл. 36 от ЗКИ, тъй като дотогава съществува възможността, банката да бъде оздравена чрез предприемане на някои от мерките, предписани от чл. 116 от ЗКИ от страна на Централната банка. Отнемането на лицензията означава невъзможност занапред да бъдат предприети такива мерки, тъй като те повече не могат да постигнат своето предназначение - банката вече не е в състояние на опасност, тя е изпаднала в състояние на неплатежоспособност. Ето защо, независимо, че в акта за отнемане на лиценза на "КТБ" АД се съдържат препратки към одитни доклади, според които към 30.09.2014 г. банката е била с отрицателен капитал, началната дата следва да бъде определена като момента, от който насетне това състояние се превръща в трайно и необратимо. Това е датата 6 ноември 2014 г., на която лицензът за извършване на банкова дейност е отнет".

След това съдията обяснява защо не се е спрял на другите две възможни дати за начало на неплатежоспособността - 20 юни 2014 г., когато КТБ реално спря плащанията и бе поставена под особен надзор, и 30 септември 2014 г., когато бе констатирано, че капиталът на банката е отрицателна величина.

"Същият извод (за начална дата на неплатежоспособността на 6 ноември 2014 – бел. ред.) следва и от структурата на сукцесивния фактически състав, при осъществяването на който по отношение на една търговска банка следва да бъде открито производство по несъстоятелност: от значение е не само настъпването на факта, визиран в чл. 36, ал 2 т.1 или 2 от ЗКИ, но и той да е станал причина за отнемане на лицензията. В случая основание за отнемане на лиценза е, че собственият капитал на банката е отрицателна величина. Спирането на плащанията като основание за отнемане по чл.36, ал. 2 т.1 от ЗКИ го предхожда, но именно защото то не е станало причина за иницииране на процедурата по чл. 8 от ЗБН, то този факт не може да бъде взет предвид в настоящото производство. Отнемането на лиценза следователно е този последващ юридически факт, след осъществяването на който става невъзможно обсъждането на въпроса за отсъствие на състоянието на неплатежоспособност на банката", пише в решението.

Съдия Дачев сочи, че до отнемането на лиценза БНБ разполага с достатъчно инструменти, при използването на които, КТБ, дори да е изпаднала временно в неплатежоспосбност, може да бъде оздравена (така например, когато общата капиталова адекватност на банката е под минималното равнище, БНБ може да разпореди принудително увеличаване на капитала - чл. 116, ал. 2 т.5 от ЗКИ). В решението си той пише: "И обратно, самият факт на отнемането на лиценза сам по себе си сочи, че това състояние е станало трайно и необратимо. Все в тази връзка следва да се тълкува и разпоредбата на чл. 36, ал. 3 от ЗКИ, според която БНБ взема решение за отнемане на лиценза в срок от пет работни дни от установяването на неплатежоспособността. За разлика от хипотезите на чл. 36, ал. 1 от ЗКИ, в които БНБ разполага с оперативна самостоятелност, в случаите на чл. 36, ал. 2 от ЗКИ Централната банка действа при обвързана компетентност. Ето защо, при установяване на факта, че капиталът е отрицателен, БНБ може единствено да пристъпи към отнемане на лиценза".

В решението на СГС се казва, че за наличието на състояние на неплатежоспособност като юридически факт от значение е не само финансово-икономическото положение на банката, но и причините, поради които тя е изпаднала в него. "Ако тези причини имат временен, краткотраен и преодолим характер, до изтичането на петте работни дни, предвидени в чл. 36, ал. 3 от ЗКИ, така установеното състояние би могло да бъде възобратимо, доколкото законът в чл. 36, ал. 2 т.2 от ЗКИ не въздига в правно релевантен размерът на дисбаланса в капитала. Ето защо, началната дата следва да бъде определена именно като момента на отнемане на лиценза за извършване на банкова дейност, настъпил на 6 ноември 2014 г. Позоваването в мотивите на акта за отнемането на лиценза на датата 30 септември 2014 г. не обвързва съда, тъй като в тази си част административният акт на Централната банка не съставлява доказателство, а само твърдение за настъпило обстоятелство. Съгласно чл. 13, ал. 1 т.1 от ЗБН не Централната банка, а съдът е органът, който определя началната дата на неплатежоспособността. Същественото в случая е, че неплатежоспособността като резултат от отрицателния капитал на банката, е удостоверена едва в акта на БНБ за отнемането на лиценза, поради което и началната дата следва да съвпада с издаването на този акт", заключава Дачев.

Последиците от днешното решение са, че дейността на КТБ и правомощията на органите ѝ са прекратени и те са лишени от правото да се разпореждат с имуществото, включено в масата на несъстоятелността.

Съдът е разпоредил решението му още днес да бъде изпратено на БНБ, КТБ и Фонда за гарантиране на влоговете. След като го получи, фондът вече може да назначи постоянен синдик на обявената в несъстоятелност КТБ.

От днес започва да тече и двумесечен срок, в който кредиторите на банката могат да подават искания вземанията им да бъдат признати от синдиците. След изтичането на този срок, синдиците имат 14 дни, в които да изготвят три списъка – в първия трябва да бъдат посочени кредиторите с приети вземания, във втория - кредиторите с неприети вземания, а в третия – служебно приетите вземания. След това започва да тече нов 14-дневен срок, в който недоволните кредитори могат да подават възражения. Кредитори, които са изтървали двумесечния срок за предявяване на вземанията им, могат да го напрвят с установителен иск в едногодишен срок от решението за откриване на производството по неъстоятелност.

Освен това от днес всички вземания на кредиторите на КТБ в чужда валута се превръщат в левове по днешния курс на БНБ. А всички давностни и преклузивни срокове относно права на банката спират да текат за шест месеца.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във