Параграф22 Daily

§22 Новини

Кристофор Павлов: България навлиза в стагфлация с двуцифрена инфлация и слаб ръст на БВП

Икономиката на България навлиза в период на стагфлация с много слаб ръст на БВП и голяма инфлация заради ефектите от войната, като е възможно и навлизане в техническа рецесия през второто и третото тримесечие. Изолацията на Русия ще бъде продължителна и ще засегне всички сектори на икономическия и обществен живот на нива над тези от Студената война. Това сочи последната актуализирана заради конфликта прогноза на "УниКредит Булбанк", каза Кристофор Павлов, главен икономист на банката, в ефира на предаването "В развитие" по телевизия Блумбърг.

Забавянето на икономическата активност в резултат на войната ще се случи през различни канали, най-вече цените на енергията и инфлацията. "Преди войната очаквахме цена на суров петрол средно от $86 на барел, сега очакваме цена от $110 - ръст от 45%, при природния газ увеличението е 74% и цена от $1216 за 1000 куб. м."

От "Уникредит Булбанк" намаляват прогнозата си за растежа на реалния БВП на България за тази година до 1.4% от 3.6% за 2022 година и до 3.5% през следващата година при предишни очаквания от 4.3%. Очакванията за ръст на износа са около 1-1.8% за цялата година в сравнение с 8%-9% преди началото на войната, като кумулативният ефект от директни и индиректни загуби може да е забавяне на икономическия растеж с около 2% за страна като България.

Повишава се прогнозата за средногодишната инфлация за тази година до 13% от 6% преди това. Анализаторите на банката прогнозират, че ефектите ще започнат да отшумяват в началото на следващата година, когато ръстът на реалния БВП може да се забърза, а инфлацията да се забави до около 3% към края на 2023 г. "Това ще доведе до негативен ръст в реалните заплати - за първи път от 2001 г. в България ще наблюдаваме заплатите в реално изражение да нарастват в отрицателна територия... Нашият сценарий за 1.4% ръст разчита, че потребителските разходи ще отчетат минимален ръст, което се дължи на използване на спестявания и достъп до кредити."

Ефектът от забавянето на икономиката ще е толкова голям, че ще доведе до значителното успокояване на ръста на цените в края на 2023 г., каза Павлов. Според него трябва да продължат държавните политики за подкрепа на домакинствата и бизнеса по подобие на използването на свръхпечалбите в държавните енергопроизводители за компенсация на високите цени на енергията. Такива програми трябва да много добре прецизирани и координирани чрез ЕС, за да не се получат опасни дисбаланси и да се запаси конкурентоспособността и позицията на българските фирми на външите пазари. Доброто сътрудничество между публичния и частния сектор ще бъде ключово за овладяване на шоковете от войната, но и за преценка кога и как да бъде оттеглена подкрепата след отшумяването на ефектите от кризата, каза Павлов.

Може да се очаква охлаждане на пазара на недвижими имоти след ръста от 8.7% за 2021 г. без спад на цените, но с намаляване на обема на сделки. Това ще намали вероятността България да трябва да предприема мерки за натрупващите се кредитни рискове.

Европейската централна банка най-вероятно ще трябва да преразгледа подхода си за монетарната политика с по-малко увеличение в основната лихва, като е важно дали ЕС само ще координира действията на централните власти или ще се създадат общи фондове за справяне с високите цени. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във