Параграф22 Daily

§22 Новини

Мирослава Тодорова, съдия в СГС: За някои разграничения между специализираното и извънредното правосъдие

Текстът е писан на 28.07.2017 г. след публикуване на разглежданите изменения на НПК, но е особено актуален именно днес.

С приетите изменения на чл. 411а, ал. 1, т. 4 НПК (ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) е иззета част от компетентността на Софийския градски съд и е предоставена на Специализирания наказателен съд (СпНС). В резултат, на СпНС като първа инстанция вече са подсъдни освен делата от първоначалната му специална компетентност – за някои видове тежка и за цялата организирана престъпност, както и за престъпления, извършени в чужбина, така и обвиненията срещу висши представители на държавните власти, включително народни представители, съдии, прокурори, следователи и конкретно изброени длъжностни лица, само за лимитативно изброени престъпления – чл. 201 – 205, чл. 212, чл. 212а, чл. 219, чл. 220, чл. 224, чл. 225б,чл. 226, чл. 250, чл. 251, чл. 253 – 253б, чл. 254а, чл. 254б, чл. 256, чл. 282 – 283а, чл. 285, чл. 287 – 289, чл. 294, чл. 295, чл. 299, чл. 301 – 307, чл. 310, чл. 311, чл. 313 НК.

Независимо от поддържаната теза от вносителите на законопроекта, че така се постига специализация на правораздаването, приетото изменение променя характера на СпНС и АСпНС в извънредни, което нарушава конституционната забрана по чл. 119, ал. 3 Конституцията, по следните съображения.

Първоначално СпНС, създаден със ЗИДЗСВ, ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г., имаше изключителна специализирана компетентност по определен вид дела (специализация съобразно предмета им). Подобни съдилища с различен вид специализация по правна материя – трудови, семейни, административни, се създават при наличие на конкретна обществена необходимост, за да се повиши качеството при разглеждане на съответната категория дела. Наред с тях, в правовата държава е допустимо да бъдат създавани и особени съдилища (със специализация съобразно субектите), каквито са например съдилищата за непълнолетните и военните. Софийският градски съд имаше особена компетентност по чл. 35, ал. 3 НПК по дела за обвинения срещу лица с имунитет и от членове на Министерския съвет, която беше изчерпателна – включваше всички престъпления, извършени от тази категория субекти.

В решение №10/2011 г. Конституционният съд разяснява, че специализираните по материя съдилища трябва да се различават от общите съдилища само по предмета си, защото целта на създаването им е да осигури тясна специализация на съдиите чрез разглеждане само на определен вид дела, за да придобият съдиите по-задълбочени познания, да натрупат практически опит и така да се повиши качеството и бързината на правораздавателната дейност.

В този смисъл създаването на СпНС беше прокламирано като обусловено от възприетата за съществуваща от законодателя реална нужда за повишаване на компетентността на съдиите по дела за обвинения, свързани с организираната престъпност. С последната промяна на правилата за подсъдността чрез изземване на част от компетентността за разглеждане на обвинения за престъпления, извършени от лица с имунитет, обаче се постигна смесване между допустимите критерии за определяне на специална и особена компетентност. Същевременно СпНС не се превръща в особен съд по отношение на определена категория правни субекти, а се овластява само за част от обвиненията, по които те са обвиняеми. Останалите престъпления, извършени от лица от категориите, изброени в чл. 411а, ал. 1, т. 4 НПК, продължават да се разглеждат от Софийския градски съд.

На първо място, смесването на специализация по материя със специализация по лица влиза в конфликт с идеята за ефективност на този вид организация на съдилищата и компрометира предварително заявената легитимна цел. Това е първият белег за извънредността на способа за уреждане на съдебна компетентност, доколкото дискредитира изобщо идеята за постигане на тясна специализация, методологически изчерпателно дефинирана.

На второ място, изземването само на част, а не на цялата особена компетентност на Софийския градски съд – за имуществени, стопански, корупционни, документни престъпления и такива срещу правосъдието, и предоставянето й на СпНС, също е белег за извънредност, доколкото всяка избирателност и отклонение от въвеждането на общ принцип за всички дела, за всички субекти или за цяла категория субекти се схваща като политическо накърняване на институционалната независимост на съда. Както добре е известно, видимостта за независимост е ценност от първостепенна важност за доверието на обществото към правораздавателните актове на съдилищата и ефективна превенция срещу правния нихилизъм.

На трето място, преуреждането на вече съществуваща особена компетентност (тази на Софийския градски съд по чл. 35, ал. 3 НПК) изисква мотивиране на промяната с надеждни и убедителни обективни факти, за да разсее съмнението, че целта се свежда до фактическото елиминиране на съд, от който останалите власти и прокуратурата не са били удовлетворени. Такива факти не са изложени нито при внасянето на законопроекта, нито при неговото приемане. Напротив, единствените данни, върху които се осъществява управлението на съдилищата, се съдържат в Анализа на резултатите от дейността на Специализирания наказателен съд и Апелативния специализиран наказателен съд от създаването им през 2012 година до края на 2015 година, изготвен от работни групи, включващи съдии от ВКС, годишните доклади на председателя на ВКС за прилагането на закона и за дейността на съдилищата и докладите на ВСС за натовареността на съдилищата за 2012-2016 г. Категорично тези данни не установяват каквото и да било преимущество на СпНС и АСпНС в областта на особената специализация в сравнение със Софийския градски съд, нито по отношение на фактите, които се включват в понятието за ефективност. Нещо повече, особената компетентност на Софийския градски съд за категорията лица по чл. 35, ал. 3 НПК, за разлика от въведената в чл. 411а, ал. 1, т. 4 НПК компетентност на СпНС, не е извънредна и поради това, че Софийският градски съд по силата на общата си компетентност по чл. 35, ал. 2 и чл. 45, ал. 1 НПК, в рамките на териториалната й ограниченост, е компетентен да разглежда съответния вид престъпления и когато са извършени от всички останали правни субекти. Особеността на Софийския градски съд е продиктувана единствено с цел постигане на унификация и за да бъде преодоляна опасността от местни политически въздействия при осъществяване на правосъдието, но не изисква създаване на нова предметна компетентност.

В становище (2012) № 15 на Консултативния съвет на европейските съдии (КСЕС) относно специализацията на съдиите е дефинирано, че "специализиран съдия" е съдия, който се занимава с ограничени области на правото (например наказателно право, данъчно право, семейно право, икономическо и финансова право, право на интелектуална собственост, право на конкуренцията) или който се занимава с дела, свързани с конкретните фактически положения в определени области (например тези, свързани със социалното, икономическото или семейното право). Видно е, че идеята за специализация по смисъла на международния стандарт има ясна цел – да бъде осигурена възможността на съдията да правораздава по определени дела, така че предоставената му от закона компетентност да му позволява комплексно и изчерпателно да разглежда определен род или вид правоотношения. С други думи – обособяването само на част от отраслова компетентност (в случая – част от наказателното право) в отделна съдебна юрисдикция изисква някакъв научен резон.  Съответно, липсата на такъв резон компрометира т. нар. специализация фундаментално –  по нейното основание.

В споменатото становище на КСЕС се обсъжда и друг аспект на специализацията, особено значим за независимостта на съдебната власт (т. 18). Обосновава се предупреждението, че в някои случаи неподходящата специализация на съдиите може да бъде в ущърб на единството на съдебната власт, ако им създава впечатлението, че техният опит в специализирана от тях област ги поставя в елитна група от съдии, които са различни от останалите. А може също така да създаде на обществеността впечатление, че някои съдии са "супер-съдии" или напротив, че съдът е изключително технически орган, различен от действителната съдебна власт. Това може да доведе до липса на обществено доверие в съдилищата, които не се смятат за достатъчно специализирани.

В контекста на така формулираните изисквания за въздържане от обособяване на нови съдилища, когато е възможно да се породят съмнения за властовото им „удостояване“, избраният принцип на обсъжданата специализация, която почива не върху обособена област на правото, а върху неизчерпателно и избирателно изваждане на част от престъпленията по отношение на категория лица и то на субекти, упражняващи различни видове властови функции, е силно проблематично от гледна точка на независимостта на съда. След като нормативното разрешение не е типично за съдоустройствената наука и практика, а е произволно, на собствено основание то се превръща в белег на извънредност.

В становище № 15 специално внимание е обърнато на възможността специализацията да компрометира върховенството на правото чрез създаване на усещане в обществото, че едни дела са по-важни от други. Изрично е отбелязано, че няма основания за приоритизиране на дела, разглеждани от специализирани съдилища, а единствените допустими приоритетите са тези, основани на обективна необходимост – например производства, включващи лишаване от свобода, или спешни мерки в областта на упражняване на родителски права, защита на собствеността или хората, на околната среда, общественото здраве, обществения ред или сигурността (т. 34).

В заключителната част на становището (iii) е подчертано разбирането, че специализирани съдии и съдилища следва да се въведат само когато това е необходимо поради сложността или спецификата на закона или фактите и оттам за доброто правораздаване.

Цитираните стандарти на КСЕС за специализираното правосъдие недвусмислено показват, че всяка небоснована намеса в съществуващата институционална структура на съдилищата чрез отделяне на специализирани съдилища от общите, доколкото допуска различна от общата мярка на правораздаване, представлява опасност за върховенството на правото.

При това положение, след като:

 – не се обосновава наличие на ситуация, с която съществуващите съдилища не могат адекватно да се справят;

– постигнатото еклектично смесване на специализацията по материя и особеността по правни субекти противоречи на утвърдените критерии за създаване на съдебна компетентност и не укрепва ефективността на правораздавателната дейност, защото на практика вече специализация не се постига;

– изземва се необосновано вече съществуваща особена компетентност, която е тясно обвързана с общата компетентност на Софийския градски съд;

– изземването на компетентността не кореспондира на международно възприетите критерии за допустима специализация на съдиите в подкрепа на върховенството на правото, нито почива на научно обосновано основание,

се създава убеждението, че законодателната промяна не цели укрепване на независимо правораздаване, а тъкмо напротив – създаване на политически целесъобразно правораздаване.

Всички изтъкнати характеристики на приетите изменения в чл. 411а, ал. 1, т. 4 НПК съвкупно установяват превръщането на СпНС и АСпНС в извънредни съдилища. С решение № 10/2011 г. Конституционният съд обяви за противоконституционна разпоредбата на чл. 411а, ал. 4 НПК тъкмо поради това, че е несъвместима с идеята за създаване на специализиран наказателен съд по материя, а не по субект. Това разбиране е напълно валидно и сега по отношение на чл. 411а, ал. 1, т. 4 НПК.

Освен доводите за противоконституционност следва да бъде съобразен и друг вреден за общественото развитие ефект на обсъжданата законодателна промяна. Самата идея висшите представители на държавните власти да бъдат съдени от специализирания по организирана престъпност съд, наред с организаторите и участниците на организирани престъпни групи, представлява девалвация на идеята за държавност и допуска внушения за възможен политически произвол.

Facebook logo
Бъдете с нас и във