Параграф22 Daily

§22 Новини

НАП: 300 българи имат по над 1 милион евро в сметки из чужди държави и офшорки

Българските данъчни власти знаят за 334 българи, разполагащи сметки със салдо по над 1 млн. евро към края на 2017 г. в чужди държави и офшорки. Това съобщават от Националната агенция за приходите (НАП) на базата на данните на ведомството от международния обмен на данъчна информация. Приходната агенция вече е започнала проверки, но изрично уточни, че наличието на сметка в чужда държава или офшорка не е незаконно и не означава непременно, че въпросните богати граждани укриват данъци или извършват друга нередна дейност, сочи Дунав мост.

От данъчната агенция подчертаха, че инициативата им тече отдавна и няма нищо общо с писмото на главния прокурор Сотир Цацаров до ДАНС, който неотдавна поиска от ДАНС да му бъде предоставена цялата налична информация за сметки в чужбина, имоти и участие в офшорни фирми на хора, заемащи висши публични длъжности у нас. Искането бе с цел "извършване на преценка за наличие на предпоставки за упражняване на правомощията на прокуратурата". Писмото дойде няколко дни, след като президентът Румен Радев поиска службите да се заровят в задграничните сметки и офшорните компанни на политици, управлявани чрез подставени лица. Държавният глава предупреди, че скандалът "Апартаментгейт", който доведе до няколко министерски оставки, е само началото и щял да покаже накъде отива държавата.

В момента НАП може да иска данни за сметки и доходи на българи зад граница по три основни линии – 1. две евродирективи за сътрудничеството и автоматичен обмен на данъчна информация в ЕС; 2. международната конвенция за сътрудничество по данъчни въпроси, подписана от 128 държави и ратифицирана от 114 от тях, както и многостранното споразумение към нея; 3. двустранно – по линия на спогодбите за избягване на двойно данъчно облагане (СИДДО).

През септември 2017 г. НАП за пръв път трябваше да получи списъци от участващите в конвенцията държави на българските граждани и фирми, които имат доходи и банкови авоари в съответните страни. В същото време родните данъчни трябваше да предоставят подобни данни за съответните чужди граждани и фирми."Действително получихме такива данни от около 35 държави, но далеч по-сериозен и пълноценен бе вторият обмен, който се случи през септември 2018 г. от около 80 държави и по който продължаваме да работим и към момента. През септември 2019 г. очакваме данни от около 94 държави", казаха от данъчната агенция. Те категорично отказват да посочат сбора на салдата по сметки на българите към 31 декември 2017 г., за които са получили данни, тъй като в много случаи сумата е от продажба на финансови инструменти, не представлява чист доход и сама по себе си не дава коректна информация за доходите на лицата. Освен това ОИСР държи на поверителността на този тип статистика.

От данъчната агенция изрично посочиха, че евродирективите и международните договори ги задължават да работят поверително с получените данни и те да се ползват само за данъчни цели, а при съмнение за престъпления – да се сигнализира прокуратурата. "Обмен на информация не може да бъде възложен от прокуратурата или друг държавен орган, без да има конкретно данъчно производство и търсената информация да е относима и от значение за това данъчно производство", посочиха от НАП. Използването на информацията и за други цели (например разследване на неданъчни престъпления) може да се извърши само с изричното съгласие на компетентния орган на предоставящата информацията държава, при условие че подобно използване е възможно в тази държава.

Facebook logo
Бъдете с нас и във