Параграф22 Daily

§22 Новини

Навършват се 90 години от атентата в църквата „Св. Неделя“

Днес се навършват 90 години от атентата в църквата „Св. Неделя“, при който загива цветът на българската нация - военният елит и интелигенция. Атентатът е извършен на Велики четвъртък преди Великден по време на опелото на ген. Константин Георгиев, който е прострелян смъртоносно на 14 април в градинката пред храма „Св. Седмочисленици“ в София след покушение, организирано от военната организация на БКП. Специалната цел на атентата е да бъде ликвидиран военният и политическият елит на страната, включително и цар Борис III.

Ръководството на Военната организация на БКП възлага извършването на атентата на една от „шесторките“, ръководена от Петър Абаджиев, който през втората половина на януари 1925 година влиза в контакт с клисаря Петър Задгорски. С негова помощ в продължение на няколко седмици Петър Абаджиев и Асен Павлов внасят на тавана на църквата общо 25 kg експлозив - меланит. Той е монтиран в един пакет, поставен над една от колоните на основния купол, разположена при южния вход на сградата над олтара. Експлозивът трябва да бъде взривен с бикфордов шнур с дължина 15 m, с което да се даде на атентаторите възможност да избягат.

Планът за атентата предвижда първо да бъде убит достатъчно високопоставен човек, чието опело да събере политическия и военен елит в църквата „Света Неделя“, за да може взривът да предизвика по-голям ефект. Поради засилената охрана на директора на полицията Владимир Начев, Военната организация решава да избере друга жертва, чието погребение да послужи като примамка за атентата. В 20 часа на 14 април о.з. генерал Константин Георгиев, депутат от управляващия Демократически сговор, е убит от Атанас Тодовичин пред църквата „Свети Седмочисленици“, където отива за вечерната служба заедно с внучката си.

Опелото на генерал Георгиев е насрочено за 16 април, Велики четвъртък. В 7 часа сутринта Задгорски пуска на тавана на сградата Никола Петров, който трябва по негов знак да предизвика експлозията. Траурното шествие влиза в църквата в 15 часа. Службата се ръководи от софийския митрополит Стефан, бъдещ екзарх Стефан. Първоначално ковчегът е поставен до колоната, която трябва да бъде взривена, но след това е преместен по-напред, поради големия брой хора, дошли на церемонията. Така по случайност най-видните присъстващи са отдалечени от мястото на взрива.

Съгласно плана на атентаторите, когато хората са събрани и службата започва, Петър Задгорски дава знак на Никола Петров да взриви експлозива, след което двамата напускат сградата. Това става около 15:20 часа. Експлозията събаря главния купол на църквата, затрупвайки вътре множество хора. Взривната вълна в затвореното помещение нанася допълнителни поражения.

При атентата в „Света Неделя“ загиват 134 души, други умират по-късно от раните си. Ранените са 500.

Загиват 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, 3 майори, 9 капитани, 3 депутати, политическият секретар на Военния съюз майор Никола Рачев, както и множество граждани, вкл. деца. По случайност, всички членове на правителството се отървават само с леки наранявания. Цар Борис III не е в църквата, тъй като присъства на погребенията на убитите в атентата срещу него в прохода Арабаконак два дни по-рано.

Част от организаторите на атентата - Димитър Златарев, Петър Абаджиев и Никола Петров, успяват да избягат в Съветския съюз. Заговорниците се опитват да ликвидират своя съучастник Петър Задгорски, но той, притиснат от зет си, се предава на полицията и прави пълни самопризнания. Бързо е разкрито местоположението на ръководителите на Военната организация на БКП Коста Янков и Иван Минков, като Янков е убит, докато се отбранява в къщата на свой съучастник, а Минков се самоубива за да не бъде заловен.

Делото за атентата е гледано от Софийския военен полеви съд от 1 до 11 май в казармите на Четвърти артилерийски полк в София. Смъртни присъди получават Петър Задгорски, о.з. подполковник Георги Коев, в чиято къща се укрива Иван Минков, и Марко Фридман, ръководител на секция във Военната организация на БКП. Задочно на смърт са осъдени и Станке Димитров, Петър Абаджиев, Димитър Грънчаров, Николай Петрини и Христо Косовски, като последните трима вече са убити през предходните седмици. Смъртните присъди са изпълнени публично чрез обесване на 27 май.

Вечерта на 16 април в страната е обявено военно положение, което остава в сила до 24 октомври. По време на военното положение правителството предприема драстични репресии срещу левицата, известни като Априлски събития.

В комунистическата литература атентатът се определя като действие на „леви сектанти“, действали срещу волята на партията.

Facebook logo
Бъдете с нас и във