Параграф22 Daily

§22 Новини

Неизтребима ДС милиционерщина: Масово се искат СРС-та за разследване на шпиони

Разследването на шпиони е едно от най-честите основания за искане и даване на разрешения за изпозване на специални разузнавателни средства. Това става ясно от доклада на Националното бюро за контрол на СРС за 2014 г., който е внесен за обсъждане в Народното събрание, съобщава "Правен свят".

Излиза, че през изминалата година, наред с наркоразпространението и организираните престъпни групи, шпионството е сред най-масовата престъпност, обект на подлушване и следене. Според данните в доклада, 1232 СРС са приложени за наркоразпространение, 880 за разследване на престъпни групи и 597 за шпионство.

Статистиката предполага делата срещу шпиони също да са съществен дял в работата на съдилищата, но данните им не показват подобна тенденция. В Софийския градски съд например, през изминалата година не е имало нито едно такова дело. В доклада на Върховния касационен съд за 2013 г. пък има данни за видове дела за последните 3 години, но дело за предателство и шпионство също няма в този период.

Данните на Бюрото за контрол на СРС показват фрапиращи нарушения, както при исканията, така и при даването на разрешения за използване на СРС. За тези проблеми през последните месеци се заговори заради аферата "Червей", в която бе установено, че бившата шефка на Софийския градски съд Владимира Янева е дала разрешения за ползване на СРС за срок от 300 дни. Янева и бившият шеф на "Вътрешна сигурност" в МВР Тодор Костадинов са обвинени по това разследване.

От доклада обаче става ясно, че в градския съд не просто има проблем с липсата на контрол вурху СРС-тата, ами проблемът е основно в този съд. За това говорят данните, че са установени 334 нарушения на заявителите, като 150 от тях са констатирани от съдиите, които са отказали приложение на СРС. Притеснително е, че в останалите 184 случая исканията противоречали очевидно на закона, но е било дадено разрешение. Още по-стряскощо звучат констатациите, че 176 от опорочените процедури са в Софийския градски съд.

В доклада на бюрото изрично е подчертано, че в ДАНС има порочна практика да се искат СРС, като исканията са комбинации от различни състави на НК. Най-често срещаната включвала чл. 253, 255, 255а, 256 и 257. Дадени са били разрешения за всички, въпреки че допустими са само за чл. 253 от НК (пране на пари). Констатирани са общо 142 такива случая, като в 140 от тях разрешенията са дадени от СГС. В доклада е даден и пример с дело, по което е искано и дадено разрешение за СРС за пране на пари, но впоследствие са повдигнати обвинения по по-лек текст, за който законът не позволява ползване на СРС (252, ал.1 от НК). Подсъдимите са били осъдени на първа инстанция и съдът дори се мотивирал с доказателствата от СРС-та. В крайна сметка, по това дело са четени оправдателни присъди на следващите инстанции.

"Немалкият брой опорочени процедури е основание за извод, че съдебният контрол в някои съдилища, особено в СГС (7,66% от разрешенията са постановени в нарушение на закона), е бил занижен", се казва в доклада. В него се посочват и два случая на искане и даване на разрешения за СРС при липса на каквито и да било данни за извършено престъпление.

Изтъкната е и порочна практика на унищожаване на ВДС със съдебни разпореждания. "Съдът може да се произнесе само за веществените доказателства (чл. 109 НПК) и е абсурдно ВДС, изготвени и съхранявани от държавни органи, да се отнемат в полза на държавата, както е постановил, например, Районен съд-Казанлък", се казва в доклада.

Бюрото посочва и пълната липса на контрол от ръководствата на ДАТО и СДТО-ДАНС по прилагането на СРС. Така се е стигнало до ситуация, че през изминалата година е поискано прилагането на 19 698 способа, получени са разрешения за 19 208 от тях, но 8093 не са приложени. Прилагащите не са уведомили нито заявителите, нито съдиите, на какво основание не са приложили разрешения способ. В един от случаите Бюрото започнало проверка и поискало информация за тези смущаващи практики, но заявителят отказал съдействие.

Обобщени са и няколко случая за некомпетентни искания – при тях е искано от МВР и е давано разрешение за СРС, въпреки че право на искане е имал само прокурор (за изборни престъпления и за кражба, по която вече било образувано досъдебно производство). Цитиран е и случай, в който окръжен прокурор е представил искане за техническо оборудване на помещение, без той да е наблюдаващ прокурор и без да е имало образувано досъдебно производство. Съдия обаче мотивирано отказал да даде разрешение. МВР и ДАНС 7 пъти са искали разрешение за СРС от градския съд за разследване на претъпни групи, вместо да искат от спецсъда. Отново МВР 17 пъти искало СРС заради бягства на затворници, за които престъпления това е недопустимо.

Данните в доклада показват, че през изминалата година СРС са прилагани спрямо 4202 лица при 4452 за 2013 г. Най-много са исканията на МВР – 1824, следват ДАНС – 1324 и прокуратурата – 1046. Общият брой на отказаните СРС е 150, като 30 отказа е издал Софийският градски съд. Изготвените ВДС пък са 1084.

За 742 лица миналата година са приложени СРС в условията на неотложност, а за 125 лица са приложени, защото случаят бил на непосредствена опасност за извършване на тежко престъпление. Традиционно най-често използваният способ е подслушването - 4927 пъти през изминалата година. Общият брой отказани подслушвания е едва 139. Другите по-разпространени способи са наблюдението и проследяването.

За да направят изводите си за използването на СРС, бюрото е решило да сравни резултатите от миналата година с тези, констатирани от проверка на прокуратурата за 1999-2000 г. и се оказва, че проблемите остават едни и същи. Най-общо те се изразяват все в липса на контрол при исканията и прилаганията, както и безкритично отношения при даването на разрешения.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във