Параграф22 Daily

§22 Новини

Нотариуси настояват да се отмени мораториумът за придобиване на държавни и общински имоти по давност

Мораториумът за придобиване по давност на държавни и общински имоти е въведен с напълно погрешни мотиви и създава противоконституционна привилегия. Това заявява Нотариалната камара пред Конституционния съд (КС). Нотариусите изцяло подкрепят искането на Висшия адвокатски съвет (ВАдС) мораториумът да бъде „отменен“  като противоконституционен и излагат и собствена аргументация в тази насока.

Както „Лекс“ писа, ВАдС атакува в КС продължаващия вече 15 години мораториум за придобиване по давност на държавни и общински имоти в Закона за собствеността (ЗС). Той беше въведен през 1996 г. и оттогава непрекъснато бива удължаван, като последно това стана през 2018 г. с обещанието, че привилегията за държавата и общините ще отпадне от 2023 г.

На това отгоре последното удължаване беше направено със задна дата – изменението в Закона за собствеността, с което беше регламентирано, беше прието през януари 2018 г., но влезе в сила от 31 декември 2017 г. А миналата година обхватът на мораториума беше разширен и защитата от придобиване по давност се разпростря и над училищни имоти.

Атакуваният пред КС §1 от ЗС, за който и адвокатите, и нотариусите, твърдят, че трябва да бъде отменен, гласи: „Давността за придобиване на имоти – частна държавна или общинска собственост спира да тече до 31 декември 2022 г., включително за придобиване на земеделски земи, които са собственост или върху които е възстановено правото на собственост по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи на държавни или общински училища, или на други държавни и общински институции в системата на предучилищното и училищното образование“.

В съображенията си за противоконституционността на разпоредбата Нотариалната камара изтъква, че основният закон определя видовете собственост – частна и публична, но не провъзгласява различно съдържание на самото право в зависимост от субекта, който го притежава.

„Законът за собствеността урежда договорните ограничения на правото на собственост във връзка с притежаването и упражняването в пълен обем на правомощията на собственика, възможността за ограничения за благоустройствени и здравни цели, но не урежда неравенство в зависимост от субекта. Частната държавна и частната общинска собственост не съдържат в себе си някакви допълнителни, придадени правомощия, от които да се ползват притежателите им“, пише председателят на камарата Красимир Анадолиев до КС. И напомня, че имотите частна общинска и държавна собственост не са вещи извън гражданския оборот. „Ползите от тях са неотлъчно свързани с дълга по опазването и поддържането им“, изтъква той.

Анадолиев напомня, че за да не се стигне до там частен субект да придобие чрез давностно владение държавен или общински имот, единствената извънсъдебна защита е ефективно упражняване не само на правата, но и на задълженията на собственика спрямо тези недвижими вещи.

В становището се цитира първата част “Метафизика на нравите“ (1797 г.) на Имануел Кант, наречена „Учение за правото“, в която германският философ заявява: „Докъде се простира правомощието за завземането на определена земя?” Отговорът е: До там, до където стига способността ни да я държим в наша власт. Т. е., доколкото този, който иска да придобие земята, може да я защитава. Тук като че ли самата земя казва: „Ако не можете да ме закриляте, не можете и да повелявате над мен“.

Нотариусите посочват, че недвижимите вещи трябва да се поддържат и стопанисват и този дълг на собственика е неотделим от възможността му да получава доходи от тях. Стопанствеността във всичките и неизброими фактически действия, а не един противокоституционен акт на Народното събрание, са единствената законова възможност за запазване правото на собственост от правните последици на придобивната давност“, заявяват те.

Те напомнят, че обективният признак на владението е установяването на фактическа власт върху имота. И заключават: „Опасенията на законодателя, че държавата и общината могат да загубят правото на собственост върху определени недвижими вещи се отнася само за тези от тях, които не се стопанисват или които съответната служба или длъжностно лице са изключили изобщо от надзора си“.

След това нотариусите специално се спират на мотива на законодателя да удължава мораториума вече 15 години – че у нас няма кадастър и заявяват, че той е напълно погрешен.

Те изтъкват, че в България няма “вакуум” при документирането на границите на поземлените имоти за 93 % от територията, за да се разсъждава, че липсата на цифров кадастър означава липса на кадастър въобще. „Цифровият кадастър е безспорно едно удобство, но липсата му не засяга правата на собствениците и по никакъв начин не изключва възможността за придобиване по давност на части от територията, имащи самостоятелно значение съгласно устройствените закони, включително и маломерни части, упълномеряващи съседни имоти“, посочват от камарата. И напомнят, че в тълкувателно решение №8/2014 г. Гражданската колегия на ВКС вече е постановила, че е достатъчно границите на имота да са определяеми, а одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и регистри имат само декларативно действие и от тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във