Параграф22 Daily

§22 Новини

Обвързаността на плащането на европари с правилата на правовата държава се озова в съда на ЕС

 

Съдът на Европейския съюз е бил сезиран от Полша и Унгария заради механизма, който обвързва изплащането на средства от европейските фондове със спазване на правилата на правовата държава, предадоха световните агенции.

"Смятаме, че този род решения не са обосновани в договорите на ЕС, че са намеса в компетенциите на страните членки и че нарушават законодателството на ЕС", се казва в официално съобщение на полското правителство по повод внесената днес от Полша жалба в Съда на ЕС.

"ЕС няма компетенцията да дефинира понятието за правова държава", се допълва в текста. Според полското правителство разпределянето на средствата от европейския бюджет трябва да се основава само на това дали дадена цел е постигната и дали конкретни условия са изпълнени. От своя страна унгарската министърка на правосъдието Юдит Варга заяви, че механизмът, който обвързва европейските средства с правилата за правова държава, е сериозно нарушение на законодателството и не може за остане в сила.

Полша и Унгария редовно са обвинявани от Брюксел, че подкопават правовата държава. Те обявиха още миналата година, че ще сезират Съда на ЕС срещу новия бюджетен механизъм, приет през декември. Тогава страните членки на ЕС приеха на среща на върха, че механизмът няма да се прилага преди Съдът на ЕС да се произнесе по неговата валидност, в случай че някоя страна членка го сезира и поиска от него да го анулира. До този компромис се стигна, тъй като Варшава и Будапеща налагаха вето на европейския план за икономически подем.

С компромиса двете страни вдигнаха ветото си върху прилагането на плана за европейски икономически подем на стойност 750 милиарда евро и бюджета на ЕС за следващите седем години на стойност над 1 трилион евро. Средствата по европейските фондове са представлявали около 3,3 процента от БВП за Полша и 4,48 процента от БВП за Унгария през 2019 г.

Обикновено Съдът на ЕС се произнася, след като е бил сезиран по даден казус, средно след година и половина. По този начин двете страни засега избягват санкционни мерки, които можеха да им бъдат наложени съгласно новия бюджетен механизъм.

Междувременно генералният адвокат на ЕС Джерард Хоган отправи предложение до Съда на ЕС  да постанови, че въпреки подписването на Истанбулската конвенция от общността, Съветът има правото, но не и задължението да изчака общото съгласие на всички страни членки да бъдат обвързани от нея. Това трябва да стане, преди Съветът на ЕС да реши дали и в каква степен съюзът ще се присъедини към конвенцията. Предложението на Хоган се основава на искане за становище, подадено от Европейския парламент към съда през юли 2019 година.

България не е ратифицирала конвенцията. Освен това тя бе отхвърлена от Конституционния съд с мотива, че размива границата между двата пола. Въпреки че ЕС подписа Конвенцията на 13 юни 2017 г., още пет държави членки все още не са я ратифицирали - Чехия, Унгария, Литва, Латвия и Словакия. През май 2020 г. унгарският парламент гласува да бъде отхвърлена ратификацията на конвенцията. През юли полските власти заявиха, че възнамеряват да се оттеглят от Конвенцията, която Полша ратифицира през 2015 г.

Facebook logo
Бъдете с нас и във