Параграф22 Daily

§22 Новини

Полицай поиска ВАС да спре надлъгване с наредби между МВР и служителите му

От няколко години между МВР и собствените му служители тече своеобразно надлъгване и то по въпроси като заплащането на нощния им труд и изчисляването на работното време и почивките им. Схемата е следната – полицаите и синдикатите им обжалват наредбата, която ги регламентира, а министерството бързо приема чисто нова, но на практика със същите разпоредби и обезсмисля делата и дори актовете на съда. Сега Върховният административен съд (ВАС) трябва да прецени дали може да спре това надлъгване, още повече, че понякога то се случва чрез неглижиране на собствените му решения. И това може да се случи по настояване на един редови полицай – Владимир Алексиев от Трето районно управление на полицията в София, пише Lex.bg.

Рекорд: За една година – три наредби

В центъра на проблема е наредбата за работното време, почивките и дежурствата на служителите в МВР. Само от 2015 г. досега МВР е приело 5 изцяло нови наредби, уреждащи една и съща материя и със съдържание като под индиго с малки разлики. През 2020 г. е поставен абсолютен рекорд. Миналата година вътрешният министър е приел Наредба № 8121з-36 от 7 януари 2020 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, след това Наредба № 8121з-1174 от 21 октомври 2020 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗМВР, а после и Наредба № 8121з-1353 от 15 декември 2020 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи.

Предходните две наредби, уреждащи същата материя – от 2015 г. и 2016 г., бяха отменени от Върховния административен съд.

Проверка показва, че писането на нови наредби за работното време и почивките в МВР се активизира винаги, когато полицаите и техните синдикати заведат дело срещу действащата. След като през януари 2020 г. влиза в сила Наредба № 8121з-36, тя отново бе оспорена във ВАС. Докато върховните съдии Марио Димитров (председател на състава и докладчик), Таня Куцарова и Румяна Лилова успеят да проведат заседание по делото, МВР успя да приеме две нови наредби на нейно място. Така, когато на 8 март 2021 г. съдебният състав се събира, представителят на МВР сочи, че делото трябва да бъде прекратено – оспореният акт вече не е действащ.

ВАС обаче все още не се е произнесъл дали трябва да го направи, защото поиска преди това да чуе позицията на полицая от столичното Трето РУП Владимир Алексиев, който се е присъединил към делото.

Аргументите на полицая пред върховния съд

Алексиев настоява ВАС да не прекратява делото, а да изиска административната преписка по издаването на следващата наредба (№ 8121з-1174 от 21 октомври 2020 г.) и да прецени дали вътрешният министър заобикаля закона, като заменя с нея предишната (№ 8121з-36 от 7 януари 2020 г.) само „за да избегне съдебен контрол и да легализира разпоредби, които от издаването си са били незаконосъобразни или нищожни“.

Пред съда полицаят напомня, че чл. 195, ал. 2 АПК задължава административния орган да уреди правните последици от приложението на нищожен или отменен като унищожаем подзаконов нормативен акт, но това може да стане само след като въпросният акт е прогласен за такъв със съдебно решение.

Освен това Владимир Алексиев изтъква, че неслучайно през 2019 г. Законът за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) беше променен и изрично беше регламентирана възможността за завеждане на искове за вреди от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Т.е. произнасянето на съда за законосъобразността на старата наредба, въпреки че тя вече не е действаща, е важно за обезвредата на засегнатите от действието ѝ служители на МВР. „Налице е неограничено пoлe зa злoyпoтpeбa и oтлaгaнe зa дъpжaвния opгaн, издaл нeзaĸoнния пoдзaĸoнoв нopмaтивeн aĸт. Πpeди вcичĸo, двyинcтaнциoннoтo paзглeждaнe нa cпopa и тo oт тoлĸoвa нaтoвapeн cъд ĸaтo BAC oтлaгa c мeceци, aĸo нe и гoдини, peшaвaнeтo нa cъдбaтa нa нeзaĸoнния aĸт. Heщo пoвeчe – и тyĸ e пpoблeмът – ĸoгaтo opгaнът, издaл aĸтa, e пoлyчил нeблaгoпpиятнo зa нeгo peшeниe oт тpичлeнния cъcтaв, тoй знae, чe cъдът cмятa aĸтa зa нeзaĸoнeн. Знae и чe aĸo cъдeбнoтo peшeниe влeзe в cилa, oщeтeнитe пpaвни cyбeĸти щe мoгaт дa пpeтeндиpaт oбeзщeтeниe зa вpeди. Зa opгaнa ocтaвa дa oтмeни caм нeзaĸoнния aĸт или дa пpиeмe нoв тeĸcт нa ocпopeнитe paзпopeдби. Πo тoзи нaчин дeлoтo пo ocпopвaнe нa пъpвoнaчaлния пoдзaĸoнoв нopмaтивeн aĸт щe бъдe пpeĸpaтeнo ĸaтo бeзпpeдмeтнo! Hищo, чe нoвoпpиeтитe тeĸcтoвe мoжe дa ca cъщo тoлĸoвa нeзaĸoнни, ĸoлĸoтo и oтмeнeнитe. И нa вcичĸo oтгope – opгaнът пoлyчaвa и бoнyc – нeвъзмoжнocт нa oщeтeнитe дa пpeтeндиpaт oбeзщeтeниe зa вpeди!“, пише полицай Алексиев до върховните съдии.

И заявява, че те би cлeдвaлo дa се пpoизнecат пo нeзaĸoнocъoбpaзнocттa нa наредбата, нeзaвиcимo oт тoвa, чe e бил oтмeнeна.

Алексиев изтъква и друг аргумент – че ако ВАС не се произнесе по старата наредба, това ще могат да направят гражданските съдилища по реда на инцидентния контрол, когато разглеждат делата на полицаите, недоволни от приложението спрямо тях на различни нейни разпоредби. „Авторитетът на съда като блюстител на законността и правната сигурност може да пострада, ако се допусне противоречие между решенията на административния съд, постановени в рамките на прекия съдебен контрол, и решенията на гражданския съд, постановени в рамките на косвения съдебен контрол за законосъобразност на административния акт“, сочи той пред ВАС. И напомня, че „зачитането на един нищожен или материално незаконосъобразен акт за законосъобразен ще има „ефекта на доминото“ и може да доведе както до издаването на други незаконосъобразни актове, базирани на него, така и до създаване на незаконосъобразна практика на административния орган и на съда“.

Как бяха парирани делата за заплащането на нощния труд

Досега всички дела на синдикатите в МВР и на служители срещу която и да е от наредбите за работното време и почивките на ведомството през последните 7 години са поставяли въпроса със заплащането на нощния труд на полицаите. „Лекс“ многократно е писал за проблема, който започна през 2014 г., когато е премахнат коефициентът от 1,43, с който се умножават часовете нощен труд. Оттогава стотици полицаи водят дела срещу МВР, за да получат допълнително възнаграждение за това, че са работили от 22 ч. до 6 ч. В жалбите си до съда те се позовават на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), която важи за всички трудещи се в България. В чл. 9, ал. 2 тя предвижда, че „при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място“. Целта на тази разпоредба е възнаграждението на всеки на 8-часов работен ден, положил 7 часа нощен труд, да е като за 8 часа. Полицаите настояват за тях да е същото и в повечето случаи, с редки изключения, печелят делата си в съда.

Лавината от дела на униформени стана толкова голяма, че през 2020 г. тогавашният министър на правосъдието Данаил Кирилов сезира Гражданската колегия на Върховния касационен съд и тя образува тълкувателно дело, по което обаче до днес няма решение (повече за тълкувателното дело виж тук). Заради нощния труд на полицаите беше сезиран и съдът в Люксембург, но той също още не се е произнесъл.

Междувременно обаче беше променен Законът за МВР (чл. 187) и първо беше предвидено, че за разлика от останалите трудещи се, които работят до 7 часа през нощта, полицаите могат да работят по 8 часа. А след това беше приета и разпоредбата, че „при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта“, от която излиза, че коефициентът за нощен труд на полицаите е 1. Т.е. за разлика от останалите трудещи се те работят 8 часа и им се плащат 8 часа. Тези промени в ЗМВР обезсмислиха делата срещу разпоредбите от подзаконовите актове, които третират служителите на МВР различно от останалите по отношение на нощния труд.

Жалба и срещу действащата наредба

След промените в ЗМВР синдикатите повече не са завеждали дела срещу наредбата за работното време и почивките на полицаите. Полицаят Владимир Алексиев обаче не се е отказал и подаде жалба и срещу действащата наредба № 8121з-1353, която е в сила от 1 януари 2021 г. Той настоява ВАС да я прогласи за нищожна, защото е приета без да са спазени изискванията на Закона за нормативните актове.

Алексиев изтъква, че на практика към проекта за нея няма мотиви, защото в тях нито са изложени причини защо се приема изцяло нова наредба, нито има анализ дали тя съответства на правото на ЕС. „Липсва анализ на целите, които се поставят с приемането на нормативният акт и изложеният в мотивите такъв представлява преразказ на съдържанието на наредбата, не са обосновани съдържанието на проекта за нормативен акт и как ще се отрази върху обществото и заинтересованите лица неговото прилагане“, заявява Владимир Алексиев в жалбата си до ВАС. И посочва, че действащата изцяло нова наредба се отличава от предходната само в три разпоредби (чл. 3, ал.2, чл. 14, ал.4 и чл. 27, ал.2), а в останалата си част двете са напълно идентични.

Извън аргументите за незаконосъобразност на целия нормативен акт, в жалбата си до ВАС полицаят сочи и пороци на отделни негови разпоредби. Една от тях е чл. 3, ал. 2 от наредбата, който предвижда: „За държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период“. В първата си част той преповтаря ЗМВР, а втората му част излиза, че е безсмислена, защото казва, че за 8-те часа от 22 ч. до 6 ч. не може да се работи повече от 8 часа. „От текста на чл. 3, ал. 2 от наредбата не е ясно – дали общият сбор на работните часове в работното време в което се полага нощен труд не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период или се отнася само за часовете нощен труд, които по силата на чл. 187, ал.2, изречение второ от ЗМВР няма как да надвишават 8 часа“, пише Алексиев.

Той настоява ВАС да отмени и чл. 27, ал. 2 от наредбата. Тя гласи: „Когато служител, работещ на смени през целия или през част от отчетния период, е ползвал отпуск за временна неработоспособност, за бременност, раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, нормата за продължителност на работното му време се преизчислява, като от нормата по чл. 12, ал. 2, изр. второ се извадят съответните часове по утвърдения график“.

Ето как с пример полицаят обяснява пред съда, че тя ощетява служителите в МВР, които са ползвали отпуск, без да зачита колко реално са работили: „Например ако служителят работи на 12-часови смени и ползва 4 дни болничен от петък до понеделник включително, то по график за дните ползван отпуск няма да е на работа най-малко две 12 часови смени (петък и понеделник, петък и събота, неделя и понеделник или събота и неделя), т. е. в резултат на горната разпоредба ще остане на минус 8 часа от нормата за месеца или отчетния период, формирана от работните дни – в случая петък и понеделник = на 16 часа, от които трябва да се извадят съответните часове по утвърдения график – две 12-часови смени = на 24 часа“.

Алексиев обжалва още няколко разпоредби от наредбата и настоява ВАС да спре действието ѝ, докато се произнесе за законосъобразността ѝ.

Facebook logo
Бъдете с нас и във