Параграф22 Daily

§22 Новини

Председателят на КС върна на ВАС исканията за касиране на изборите

Със свое разпореждане председателят на Конституционния съд проф. Димитър Токушев е върнал на Върховния административен съд (ВАС) петте искания на партии за частично касиране на резултатите от парламентарните избори. Мотивът – ВАС е следвало да извърши самостоятелна проверка на изложените в исканията твърдения за нарушения и да изготви самостоятелно искане."Когато е сезиран по реда на чл. 305, ал. 1 Изборния кодекс от кандидатите за народни представители, партиите, коалициите и лицето, което представлява инициативния комитет, регистрирали кандидати в изборите, на които е предоставена възможността да оспорят изборите за народни представители или избора на народен представител, органът по чл. 150, ал. 1 от Конституцията, в случая Върховният административен съд, е длъжен да извърши самостоятелна проверка на твърденията им и да изготви самостоятелно искане, като изложи в него своите съображения, с които да мотивира диспозитивната част на искането за оспорване на законността на произведените парламентарни избори", изтъква председателят на КС, цитиран от "Правен свят".

Той добавя, че петте искания на политически формации не съдържат мотиви, а освен това не е посочено в какво точно се състои искането. "На практика исканията съдържат само мотиви защо ВАС е орган на инициатива по чл. 305, ал.1 ИК, че компетентният орган е пленумът на съда, както и че отправените до него искания са в срок. Исканията не съдържат мотиви защо съдът намира основание да сезира Конституционния съд. Този въпрос не е обсъждан по същество от пленума на Върховния административен съд, видно от приложените преписи от протоколи", твърди още проф. Димитър Токушев.

Той добавя, че ВАС е задължен по силата на чл. 305, ал. 2 от Изборния кодекс да сезира Конституционния съд с мотивирано искане по законността на изборите, което може да направи по два начина: или по своя инициатива, или въз основа на постъпило искане от политическа партия. Но и в двете хипотези, изтъква председателят на КС, Върховният административен съд е длъжен да изрази собствените доводи относно законността на изборите. В конкретния случай, обаче, ВАС не е изпълнил законовото изискване и на практика само е препратил оспорванията от страна на политическите формации.

Председателят на КС проф. Токушев добавя, че не са спазени изискванията на Закона за Конституционния съд и на Изборния кодекс що се отнася до съдържателната част на искането, в което липсва и диспозитив. Което, по думите му, означава, че не е налице валидно отправено искане до КС и няма основание за образуване на конституционно дело. Затова той се разпорежда искането да бъде върнато на Върховния административен съд.

Миналата седмица Пленумът на ВАС реши да изпрати в Конституционния съд пет искания на различни партии за частично касиране на изборите, в това число и на вота в Турция. Патриотичният фронт поиска касиране на изборите в Турция заради множество нарушения. Второто искане е на независимия кандидат Никола Вапцаров, който е бил издигнат от инициативен комитет в Благоевград.

Третата жалба, която ВАС прати в КС, е подадена общо от партиите "Нова България", "Обединена България" и "Нова алтернатива", с нея те искат касиране на изборите за народни представители в 25 МИР и в Турция. Четвъртата е на кандидати за народни представители от 10 МИР, Кюстендил. Последната пета жалба е на шестима представители на Реформаторския блок, които са поискали касиране на избора на бившия областен управител на Пловдив Венцислав Каймаканов за депутат от листата на ДПС.

От своя страна пак миналата седмица Пленумът на Върховния касационен съд пък отказа да препрати в Конституционния съд четири искания на партии (във ВКС не беше постъпила жалбата на реформаторите). Според ВКС изтъкнатите в исканията нарушения не накърняват съществено демократичните принципи, залегнали в чл. 10 от Конституцията (общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване) и не водят до невъзможност да се установи действителната воля на избирателите.

Освен това ВКС заяви, че исканията не са аргументирани убедително.

По някакъв начин това е продължение на един спор, който тече вече няколко години - за обема на конституционните правомощия на субектите по чл. 150, ал.1 от Конституцията и по-специално - дали оправомощените да сезират КС могат да "препращат" чужди искания, без да вземат становище по тях или са длъжни да изложат свои аргументи. През 2009 г. спорът възникна във връзка с две от "изборните" дела в КС, образувани по сигнали на РЗС и "Синята коалиция" до главния прокурор Борис Велчев, които той просто "препрати" на КС, без да изразява становище. Тогава КС допусна исканията за разглеждане, само съдиите Благовест Пунев и Румен Ненков гласуваха против, като в особените си мнения завиха, че главният прокурор не може да се поставя в положение на посредник.

Този пример даде Цветан Цветанов през май 2013 г., когато заяви, че ГЕРБ се канят да използват главния прокурор като пощенска кутия, за да препрати до КС жалбата им с искане за касиране на изборите. Цветанов поясни, че ГЕРБ влиза в "хипотезата, когато главният прокурор беше сезиран през 2009 г. от Синята коалиция, за да придвижи тяхна жалба до КС с искане за касиране на избора на няколко народни представители от ДПС". И тогава отново се разгоря спорът дали е допустимо институцията да се превръща в пощенска кутия, но без резултат.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във