Параграф22 Daily

§22 Новини

Прокуратурата на война с адвокатурата

Прокуратурата влезе война с адвокатурата, след като поиска съдът да прогласи за нищожен един текст от наредбата с новите минимални възнаграждения на защитниците. Прокурорът от Върховната административна прокуратура Милена Беремска е внесла протест, с който настоява да се обяви извън закона параграф 2 от допълнителните разпоредби в нормативния акт, с който се забранява на съда да слиза под двукратния минимум на хонорарите, определен в наредбата, в случай че се намали договореното между клиента и защитника възнаграждение. Според прокуратурата обаче Висшият адвокатски съвет няма право да въвежда такива ограничения за съда и адвокатурата просто си е надскочила правата.


Делото вече е допуснато за разглеждане от първо отделение на Върховния административен съд. Оспорването на наредбата обаче следва да бъде оповестено и чрез "Държавен вестник". Заради това процедурата ще се забави, а все още остава неясна и датата, за която е насрочено делото за разглеждане в съдебната зала - тя зависи от това кога ще излезе публикацията.


Всъщност спорът дали съдът има право да намалява адвокатски хонорари, когато са прекомерно високи и несъобразени с фактическата и правната сложност на конкретното дело, не е от вчера. Според Гражданскопроцесуалния кодекс, ако заплатеното от някого от страните по делото възнаграждение за адвокат е "прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото", съдът може да го намали. Но не може да го направи по-ниско от минимално определения размер в Наредба №1 на адвокатурата. Адвокатската гилдия от години се опитва да противодейства на тази законова разпоредба. Тя е заложила още едно правило в същата наредба, с която се определят минималните възнаграждения на адвокатите: ако ще се намалява хонорар, защото е прекомерно висок, намалението да не е под някаква бариера. Само допреди няколко месеца тази бариера беше "трикратният размер на определения в наредбата минимум". През март 2014 г. обаче наредбата бе изменена, а границата бе смекчена и "падна" до "двукратния размер" на минимума.


Въпросът обаче е принципен - дали адвокатурата изобщо има право да въвежда такива ограничения за съда, или не.


Тезата на прокуратурата е, че законът дава право на Висшия адвокатски съвет само да определи минималния размер на хонорарите, под който адвокатите нямат право да слизат под страх от санкции за дъмпинг. Тези санкции могат да получат от собствената си колегия. Този минимум в наредбата е задължителен и за съда, когато намалява хонорарите. А задължението да се спазва някакъв "двукратен размер" е просто дописване на закона, защото адвокатурата няма правомощия да определя такива конкретни ограничения за съдилищата.


Спорът до голяма степен изглежда предрешен, защото в тълкувателно решение на Върховния касационен съд от 2013 г. съдиите бяха категорични: подобни ограничения, въведени в наредбата за минималните адвокатски хонорари, не обвързват съда.


"Ако се констатира несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар. Минималният размер на възнаграждението за всеки вид адвокатска услуга е определен по силата на законова делегация с издадената Наредба No1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С тази наредба Висшият адвокатски съвет може да създава само норми, уреждащи изчерпателно посочената в закона материя: определяне на минимални размери на възнагражденията, когато се отнася за договор между адвокат и клиент. Следователно с параграф2 от допълнителните разпоредби на наредбата се надхвърлят рамките на така определената законова делегация, като се въвеждат правила за процедиране на съда и се допълва разпоредба на ГПК, за което не са делегирани правомощия по надлежния ред на Висшия адвокатски съвет. Намаляването на адвокатското възнаграждение не рефлектира върху отношенията между адвокат и клиент, които са сключили конкретен договор и са поели задължения по него. То е израз само на основното начало в гражданския процес за социална справедливост и достъп до правосъдие, поради което трябва да се приеме, че разпоредбата на параграф2 от наредбата влиза в противоречие и с този принцип", написа ВКС в тълкувателното си решение. А няма причина да се мисли, че Върховният административен съд ще заеме различно становище - там също казусът е поставян нееднократно и се знае, че съдиите намаляват хонорарите и без да спазват ограниченията, поставени от адвокатския съвет.


Истината е, че прокуратурата чука на отключена врата. Но защо го прави чак сега, след като незаконосъобразността на тази разпоредба се коментира от години, а вече има и тълкувателно решение на ВКС, след което... надали някой съд изобщо спазва ограниченията в наредбата. Пък и определянето на дължимото възнаграждение според фактическата и правната


сложност, което прави съдът, е според преценката му за всеки конкретен случай - няма пречка искането за намаляване на хонорара да бъде отхвърлено, нито пък е задължително да се намалява до минимума - зависи от сложността на конкретното дело.


Проблемът обаче е важен и съвсем не засяга само адвокатите, той обхваща и всичките им клиенти - сегашни и бъдещи. Защото в момента съдилищата са буквално залети от искания от страните да бъдат намалени адвокатските хонорари - допреди година-две това се искаше само по изключение. И това положение очевидно ще продължи и през следващите години, поне докато страната не се стабилизира икономически. Причината е ясна, хората нямат пари, а адвокатите нямат клиенти. Пък и е публична тайна, че има адвокати, които съвсем умишлено си пишат космически хонорари и за най-елементарните дела - с мотива, че този разход в крайна сметка ще го плати ответната страна, ако загуби делото. Намаляването на хонорарите е предвидено именно за да ограничи тези злоупотреби.


Проблемът обаче е, че при тази огромна конкуренция и в тази икономическа ситуация, която е твърде трудна и за клиентите, и за адвокатите, защитниците остават практически без друга възможност да запазят прилична цената на труда си, освен да вдигнат още минималните си хонорари - с логиката, че ако ще им режат доходите - поне да не е в неприлично нисък размер. А от това ще пострадат най-вече гражданите, които имат нужда от адвокат и не са изпаднали дотам, че да отговарят на всичките критерии за отпускане на безплатна правна помощ. Да не говорим, че със същото това тълкувателно решение на ВКС от миналата година на практика бе премахната възможността да се плати след делото или на части - пред съда трябва да се представи разписка за платен адвокатски хонорар, иначе искането за присъждане на разноски просто няма да бъде уважено.

Facebook logo
Бъдете с нас и във