Параграф22 Daily

§22 Новини

Прокуратурата трябва да докаже, че невменяемият е извършил престъплението, когато иска затварянето му в психиатрия

Прокуратурата трябва да докаже, че невменяемият е извършител на престъплението, когато на основание, че не може да носи наказателна отговорност предлага той да бъде настанен в психиатрично заведение. Това заяви в решение по преюдициално запитване от Районния съд в Луковит Съдът на Европейския съюз, сочи Lex.bg.

Решението се отнася до производството по чл. 427 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), когато прокурорът предлага спрямо извършител на престъпление, който обаче не може да носи наказателна отговорност поради невменяемост, да бъдат приложени принудителни медицински мерки. Мерките са регламентирани в чл. 89 от Наказателния кодекс (НК). Той дава три възможности на съда. Първата е да постанови такъв човек да бъде предаден на близките му, ако поемат задължение за лекуването му под наблюдение на психо-неврологически диспансер. А другите са да бъде настанен за принудително лекуване в обикновено психо-неврологическо заведение или в специална психиатрическа болница.

Случаят от с. Медковец

Именно пред такъв казус е бил изправен Районният съд в Луковит. Той е бил сезиран с предложение от прокурора да настани в психиатрия мъж, за когото държавното обвинение твърди, че е убил майка си, но наказателното производство е прекратено, тъй като синът е невменяем.

Случаят е от 2015 г. Тогава в село Медковец полицаи откриват пред дома на мъжа, чието настаняване в психиатрия се иска, трупа на майка му и той бил признал пред тях, че я е убил. Свидетели казват на полицаите, че мъжът е шизофреник и той не е отведен в ареста, а е изпратен по спешност в психиатрична болница. В последствие на няколко пъти настаняването му там е постановявано от съда по реда на Закона за здравето.

Разследването за убийството на майка му след едно спиране е прекратено. Прокуратурата приема, че е необходимо спрямо него да се постановят принудителни медицински мерки, тъй като е извършил умишлено престъпление в състояние на невменяемост, поради което не носи наказателна отговорност. Постановлението за прекратяване никога не е връчвано на мъжа, а е получено от дъщерята на жертвата. Не е обжалвано и остава в сила.

Така Районният съд в Луковит е сезиран с предложение от прокуратурата мъжът да бъде настанен в психиатрично заведение по реда на НПК.

Защо съдът в Луковит се обърна към Люксембург

Съдът обаче има съмнение дали процедурата по чл. 427 НПК съответства на Хартата на основните права на Европейския съюз, както и на три евродирективи – 2012/13, 2013/48 и 2016/343, свързани с правото на достъп до адвокат, на ефективни правни средства за защита и с гаранции за презумпцията за невиновност.

Пред СЕС съдът в Луковит обяснява в какво се състои проблемът. Мъжът, за когото трябва да реши дали да бъде настанен принудително в психиатрия, защото е сочен от прокуратурата за извършител на убийство, не е разпитан нито веднъж в хода на разследването и не му е съобщено за образуваното срещу него наказателно производство. Тъй като заради невменяемостта си той не е привличан като обвиняем, не му е осигурена и адвокатска защита. Не е могъл изобщо да обжалва по съдебен ред правните или фактическите изводи на прокуратурата.

Районният съд обаче изтъква, че в процедурата по чл. 427 НПК не може да проверява дали в хода на досъдебното производство лицето, посочено за извършител на деянието, е разполагало с минималните процесуални гаранции за упражняването на правото на защита. В случая от мъжа от Медковец се твърди, че са нарушени правото му да бъде информиран за обвинението срещу него, да запази мълчание и да има достъп до адвокат.

Затова българските магистрати най-общо искат Съдът на ЕС да каже дали правната уредба в чл. 427 НПК е съвместима с Хартата на основните права на съюза и дали в това производство трябва да се спазват правата, гарантирани на заподозрените и обвиняемите от трите директиви. Като ако СЕС приеме, че тя не гарантира ефективни правни средства за защита, да каже дали българските съдилища, когато имат пред себе си подобен казус, могат по аналогия да приложат правилата на общото наказателно производство.

Решението на Съда на ЕС

В решението си съдът в Люксембург първо отговаря, че две от директивите, за които питат магистратите от Луковит, действително са приложими в производството по чл. 427 НПК. Те са Директива 2012/13/ЕС относно правото на информация в наказателното производство и Директива 2013/48/ЕС на относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство и в производството по европейска заповед за арест и относно правото на уведомяване на трето лице при задържане и на осъществяване на връзка с трети лица и консулски органи през периода на задържане.

„Директива 2012/13 трябва да се тълкува в смисъл, че лицата, заподозрени в извършването на престъпление, трябва да бъдат уведомени за правата им при първа възможност щом подозренията срещу тях дадат основание на компетентните органи, извън хипотезите на неотложност, да ограничат свободата им посредством мерки на принуда, и най-късно преди първия им разпит от полицията в рамките на производството“, пише СЕС.

И категорично заявява, че правото на ЕС не допуска национална правна уредбакато тази по чл. 427 НПК„която предвижда съдебно производство, по реда на което може по терапевтични съображения и съображения за сигурност да се настаняват в психиатрично заведение лица, които в състояние на невменяемост са извършили общественоопасни деяния, ако тази правна уредба не позволява на компетентния съд да провери дали процесуалните права по тези директиви са били спазени в хода на производства, които предхождат висящото пред него и не са подложени на такъв съдебен контрол“.

При това положение СЕС стига до извода, че презумпцията за невиновност изисква прокуратурата да докаже, че лицето, чието настаняване се иска, е извършител на общественоопасно деяние.

„Безспорно е вярно, че целта на производство като главното не е да се определи виновно ли е съответното лице, а да се вземе решение относно принудителното му настаняване в психиатрично заведение. Тъй като обаче тази мярка, включваща лишаване от свобода, е мотивирана не само с терапевтични съображения, но и със съображения за сигурност, следва да се приеме – както вече бе прието по отношение на Директиви 2012/13 и 2013/48 – че поради наказателната му насоченост подобно производство попада в приложното поле на Директива 2016/343“, обяснява съдът в Люксембург.

И посочва, че чл. 3 от нея изисква от държавите членки да гарантират, че „заподозрените и обвиняемите се считат за невинни до доказване на вината им в съответствие със закона“. „Това задължение важи за компетентните органи в производство за настаняване в психиатрично заведение, каквото е главното производство. В съответствие с член 6 от тази директива прокуратурата носи тежестта да докаже, че са изпълнени определените от закона критерии, за да може лицето да бъде настанено в психиатрично заведение, заявява СЕС в решението си.

Като посочва, че когато в предходно наказателно производство окончателно е установено, че въпросното лице в състояние на невменяемост е извършило престъпление, посочването на тези обстоятелства от прокуратурата в подкрепа на предложението ѝ за настаняване в психиатрично заведение само по себе си не е в противоречие с презумпцията за невиновност.

„При все това в случай като разглеждания в главното производство тези съображения не са пречка за сезирания съд да упражни контрол за спазването на процесуалните права по Директиви 2012/13 и 2013/48 в хода на предходни производства, които не са подложени на такъв съдебен контрол“, заявява обаче СЕС.

Facebook logo
Бъдете с нас и във