Параграф22 Daily

§22 Новини

Прокурор казал на полицайка да си измисли протокол по разследване, наказаха го

Прокурор от Плевен казал на полицайка да си измисли протокол по разследване, което наблюдава, като ѝ предал делото без да отбележи това в деловодната система и в изходящия дневник. Прокурорската колегия му наложи „забележка“, а тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) потвърди наказанието, сочи Lex.bg.

Историята е от началото на тази година. На 21 януари обвинителят от окръжната прокуратура в Плевен Красимир Ячев устно разпоредил на разследваща полицайка, с която работели по определено разследване, „да вземе делото и със стара дата да изготви протокол за оглед на веществени доказателства като използва знанията на съдебен медик“. Документът е трябвало да бъде с произволна дата на съставяне, но предхождаща 15 януари 2021 г. Ячев уточнил, че „старата дата е нужна, защото вече има заключителен акт на разследващ орган и това действие не е трудоемко, не изисква особени усилия и срокове, не се нарушават нечии права, не се съставя документ с невярно съдържание”, става ясно от решението на ВАС.

Освен това Красимир Ячев предал на полицайката материалите по делото, без обаче да отбележи този факт в изходящата книга и в деловодната система на прокуратурата, каквито били изискванията според Правилника за администрацията на прокуратурата и Инструкцията за деловодна дейност и документооборот в държавното обвинение.

Разследващата полицайка подала сигнал срещу устното разпореждане на прокурора, той на свой ред също я докладвал на шефа на областната дирекция на МВР в Плевен като твърдял, че между двамата възникнал конфликт.

И.ф. окръжният прокурор на Плевен разпоредил проверка на случая и през април наложил наказание „забележка“ на Красимир Ячев за нарушение на етичния кодекс и за неизпълнение на други служебни задължения (чл. 307, ал. 3, т. 3 и т. 4 от ЗСВ).

Заповедта за налагане на наказанието била внесена в Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ПК на ВСС), която на 19 май т.г. го потвърждава.

Красимир Ячев подал жалба пред Върховния административен съд, но тричленен състав с председател Николай Гунчев и членове Сибила Симеонова (докладчик) и Добромир Андреев я отхвърли.

ВАС изтъква, че Ячев не отрича действията, заради които е наказан. Напротив – в писмените си обяснения той потвърдил за дадените устни указания за изготвяне на документ със стара дата, като посочил, че „делото е от такова естество, че няма нечий интерес, няма нужда от документ с невярно съдържание, не е изопачаване на фактическата обстановка“.

В съдебната фаза на производството оспорващият не оборва съществуването на описаните в обстоятелствената част на акта, релевантни за дисциплинарната му отговорност юридически факти. Въз основа на данните по преписката възприетият извод за наличие на дисциплинарно нарушение е обоснован и не е опроверган чрез допустимите от закона процесуални способи и средства.

Налице са основанията за ангажиране на дисциплинарната отговорност на магистрата, като вид юридическа отговорност, която се реализира при доказано дисциплинарно нарушение, обусловено от установено деяние – действие или бездействие, обективно несъответстващо между правно дължимото и фактически осъщественото поведение; вредоносен резултат; причинна връзка между деянието и резултата; противоправност на деянието от обективна страна и вина на дееца от субективна страна“, изтъква ВАС.

Съдът намира и че е нарушен етичният кодекс. „Действията на прокурора са станали достояние до личния състав на ОД на МВР-Плевен, създали са напрежение и недоверие в институциите и в частност между прокурорите от ОП-Плевен и разследващите полицаи в ежедневната им работа“, посочва ВАС. И заключава, че Ячев е нарушил правилата на поведение, произтичащи от принципите за почтеност и благоприличие, както и за компетентност и квалифицираност.

Върховните съдии намират за неоснователни възраженията на прокурора за липсата на вредоносен резултат. „Престижът на една институция е доброто име, което притежава тази институция, както и авторитетът, който тя има в обществото, т. е. действието или бездействие, с което е нарушен Кодексът за етично поведение на българския магистрат, следва да е довело до уронване на доброто име и на авторитета на съдебната власт. В случая са налице данни, че установените нарушения са станали достояние на определен кръг от лица извън съдебната система. Престижът на определена власт е субективната оценка, която обществото дава на тази власт. Гореизложеното води до извод, че с поведението си привлеченият към дисциплинарна отговорност магистрат е уронил престижа на съдебната власт“, изтъква ВАС.

Решението не е окончателно и може да бъде обжалвано пред петчленен състав на съда.

Facebook logo
Бъдете с нас и във