Параграф22 Daily

§22 Новини

Промените в ЗУТ пораждат повече проблеми и спорове, отколкото решения

Какви са най-оспорваните промени в Закона за устройство на територията? По БНР Савин Ковачев, консултант по Закона за устройство на територията (ЗУТ), юрист, зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството (2003-2009), отбелязва. “Проблемът е, че може би в края на своя мандат Народното събрание прие един законопроект, който изменя една трета от текстовете на Закона, което означава, че явно този Закон е изживял времето си и колкото и да се опитваме да го закърпваме с някакви промени първоначалната логика, при която се е правил Законът, се е изгубила. Законът е променян около 104 пъти, само през тази година е променян четири пъти. Това от само себе си говори, че действително има нужда от ново законодателство. Не е толкова важно колко пъти е променяна един закон, а как е променян и най-вече как е прилаган. Проблематичните неща от гледна точка на архитектурната колегия са промените, свързани с принципите за определяне на височината на сградите, които според колегията ще доведат до едно не много естетично и красиво строителство.

Също така имаме промени, които дават възможност за разполагане на нежилищни помещения в жилищни сгради на първи, втори, трети и четвърти етаж. Досега това беше позволено само на партерните етажи. Освен това има възможност за строителство на някои обекти вече без разрешение за строеж. Това законодателят го прави, желаейки да облекчи административната тежест върху гражданите. Но колегите от архитектурния бранш, както и от Камарата на инженерите, се притесняват, че с липсата на документация, придружаваща разрешението за строеж, могат да се направят доста пропуски, свързани с опасно и некачествено строителство.

Най-скандалните, според мен, промени, които предизвикаха и желание за вето, са свързани с едно много добро желание от законотворците да осигурят една добра инфраструктурна среда, в която да се развива новото застрояване на градовете. И това рефлектира в нормите, които забраняват вече издаване на разрешение за строеж в територии на населените места, за които няма приложена улична регулация. Това означава за територии, в които общината не е реализирала отчуждителните производства или не е накарала тези, които желаят да строят, да им подарят части от имотите си, за да направи някога върху тях улици.“

Камарата на архитектите изброи своите мотиви за искането на вето на осем страници, определяйки някои текстове в закона като недобри и дори противоконституционни. Според проф. д-р Борислав Борисов, зам.-председател на УС на Камарата на архитектите в България, “нашите искания с предложение, което изпращаме до президента, до омбудсмана и до Висшия адвокатски съвет, са да се прецени доколко е целесъобразно да се сезира Конституционният съд, така че по тези промени, които се считат, че противоречат на основния закон, Конституционния съд да вземе съответните решения. Това, което пояснявам не е мое лично мнение, а е по волята на една голяма професионална архитектурна колегия, обединяваща много хиляди специалисти в сферата на ЗУТ. Мотивите си сме изразили и в писмото, с което запознахме президента, преди той да наложи вето по този Закон за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията."

“Единият основен проблем е свързан с много дискутираната алинея трета от член 24-ти от Закона за развитието на устройството и територията, тъй като с промените, които в Народното събрание се наложиха, реално не се променя височината, напротив има много сериозни рискове за потенциално увеличаване на плътността при конкретните застроявания. За намаляване на озеленяването, има екологични проблеми при реализацията на всеки конкретен инвестиционен проект. Естествено може да се стигне до по-малко въздух, по-малки отстояния между сградите в съседните поземлени имоти и т. н.

Другият проблем, който много сериозна беше дискутиран както на пресконференцията, така и в медиите, е свързан с новата норма, която се регламентира, да не се издава разрешение за строеж, когато не е приложена уличната регулация, когато тя не е реализирана, и тогава закономерно възниква въпросът, чие е задължението за прилагане на уличната регулация.

Ние възприемаме следния подход – от една страна, считаме, че има текущи промени, с които няма как да не сме в час. Имаме желанието по повод на действащото законодателства да се стремим, където е възможно, да усъвършенстваме нормите, но успоредно с това ще подготвяме и нова законодателна инициатива, за което се договорихме с другите професионални организации.“

Темата коментира в “Нашият ден“ и Мила Гиздова - старши експерт „Териториално развитие“ в Националното сдружение на общините: “Искам да отбележа, че от страна на общините при нас в Сдружението не са постъпвали сигнали относно новите изменения.  Разбира се, всеки път, когато излязат някакви изменения и допълнения в законите, ги уведомяваме по всички възможни наши комуникационни канали. До този момент при нас не са пристигали сигнали – положителни или, че усещат затруднения.

Винаги при такива по-радикални изменения първоначално се срещат затруднения, но тъй като не мисля, че някой от нас е компетентният орган, който да даде тълкувания точно на тези решения, може само да представим нашата гледна точка. Към този момент, особено по отношение на уличната регулация, личното ми мнение е, че с тези изменения общините не абдикират от задълженията, тъй като те си остават. Виждам, че е дадена възможност и по инициатива на частен собственик да бъде изградена улица, но това е само като допълнителна възможност.

Нашите становища и нашите мнения са базирани на проучвания сред общините. Според мен с промените се дава по-гъвкава възможност да се изградят тези улици. Наистина разпоредбите може би не са точни, конкретни и ясни и това ще доведе до различни тълкувания. Може би е редно да се издадат указания или някакъв друг вид (документ – бел.ред.) към наредба или нещо друго, което да регламентира точно в кои случаи и по какъв начин.“

Facebook logo
Бъдете с нас и във