Параграф22 Daily

§22 Новини

СГС отряза германец, потърсил 68 000 лв. от прокуратурата заради присъда за шпионаж в България от 1983 г.

Германецът Вили Бенкер е поискал обезщетение от над 68 000 лева, защото преди 37 години е бил незаконно задържан, обвинен и осъден за шпионаж в България, съобщава „Лекс“. Той твърди, че е станал през 1983 г. жертва на „монтиран процес“, в който единствената цел е била да бъде осъден, за да бъде след това разменен с българин, вкаран по същото време в затвор в Германия.

Преди дни Софийският градски съд отхвърли иска му срещу прокуратурата, след като прецени, че е неоснователен, а и е погасен по давност.

От решението на съдия Мария Кузманова от СГС става ясно, че германецът е бил задържан на 14 октомври 1982 г. и до 2 февруари 1983 г. е държан в следствения арест в София. След това е преместен в затвора, а делото срещу него бързо е приключено и той е осъден на 6 години затвор за шпионаж и за подкуп на длъжностно лице. На 27 април 1983 г. Бенкер е освободен след указ на Държавния съвет за помилване и е разменен с осъден в Германия българин.

Преди 3 години той е завел дело срещу прокуратурата по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Година по-късно то е било прекратено поради недопустимост на иска, но Софийският апелативен съд (САС) е отменил определението, като казва, че действително не е налице незаконно обвинение, тъй като присъдата не е била отменена, а напротив – влязла е в сила, но въпросът е по съществото на спора и не е трябвало делото да бъде прекратявано, а съдът да се произнесе по него с решението си. Отделно САС отбелязва, че градският съд е трябвало да даде указания на Бенкер да уточни дали претендира обезщетение на претърпените вреди по специалния ред на ЗОДОВ или по общия – чл. 45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

След това съдия Кузманова е дала възможност на германеца да посочи конкретните действия или бездействия на прокуратурата, какво е трябвало да бъде извършено или пък не е било сторено и в резултат на това е претърпял твърдените от него вреди. Бенкер и адвокатът му Дунав Савов, който по времето, когато германецът е задържан и осъден, е бил следовател, обаче не сочат такива доказателства, а единствено, че задържането му е било незаконно, тъй като не е извършил престъпленията, за които е бил обвинен и осъден, както и че условията в следствения арест и в Софийския затвор са били непоносими. Чужденецът заявява също, че е бил незаконно лишен от свобода за 164 дни в „скалъпено наказателно производство“, като доказателство за това според него е писмо на зам.-министъра на вътрешните работи от 12 април 1983 г., с предложение за размяната му с осъдения в Германия българин и последвалия указ за помилването на Бенкер.

Тъй като отговор на дадените от съда указания бил получен ден след изтичане на двуседмичния срок, съдия Кузманова отново прекратила делото. Според нея твърденията на Бенкер не подлежат на проверка в производството по предявения иск, тъй като това би довело до преценка по същество на изводите на наказателния съд по влязла в сила присъда, която не е отменена.

САС пак е отменил определението ѝ, като пише, че срокът за поправяне на исковата молба не е преклузивен, а инструктивен и ищецът има право да ги отстрани и след като той е изтекъл, ако съдът вече не я е върнал. Апелативният съд обаче се съгласява, че няма предпоставки за ангажиране на отговорността на прокуратурата по ЗОДОВ, тъй като присъдата не е била отменена, не може да се претендира и за незаконно обвинение, тъй като делото не е било прекратено, а и амнистията също не дава такива основания.

САС обаче пише, че има практика на Върховния касационен съд (ВКС), според която, когато няма уреден пряк иск в специалния ЗОДОВ за претендираното право, се прилагат общите правила на деликта по чл. 49 от ЗЗД (Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа). Така например е била призната допустимост на иск срещу МВР и прокуратурата за неправомерни действия по разследването, довели до осъждане на човек, без присъдата да е била отменена.

Апелативните съдии приемат, че и по казуса с Бенкер СГС е трябвало да прецени дали твърденията му обосновават незаконно повдигнато и поддържано обвинение, но подчертават, че въпросът е по съществото на делото, а не по допустимостта на иска. „Това се отнася и за отговорността на прокуратурата по чл. 4 от ЗИН от 1969 г. (отм.), доколкото нейната отговорност по чл. 45, във връзка с чл. 49 от ЗЗД за обезщетяване на неимуществените вреди произтича от твърдяно бездействие – неупражнен надзор за спазване на законността при изпълнение на наказанията, съгласно действалия през процесния период Закон за прокуратурата“, пише САС.

В крайна сметка Бенкер не е предоставил други доказателства пред градския съд и искът му и по ЗЗД е отхвърлен. „Не се доказа противоправно поведение на ответника. Не се събраха доказателства относно незаконността на задържането и осъждането на ищеца. Ищецът не доказа твърдени неправомерни действия по разследването, довели до осъждането му за престъпление, което счита, че не е извършил и за което присъдата не е отменена“, пише съдия Кузманова, като приема и възражението на прокуратурата, че искът е погасен по давност, която според ЗЗД е пет години.

Решението не е окончателно и Бенкер може да го обжалва пред Софийския апелативен съд.

Facebook logo
Бъдете с нас и във