Параграф22 Daily

§22 Новини

СИК-аджийски и ВИС-аджийски порядки: Арбитражни съдилища буквално безчинстват на гърба на потребителите

Новите бухалки са новосъздадените арбитражни съдилища, които буквално безчинстват на гърба на потребителите. Това каза омбудсманът Мая Манолова в предаването „Тази сутрин” по bTv. „Предизвикателство са колекторските фирми. Мисля, че там ощетените, притесняваните, тероризираните граждани са много повече от пострадалите от Топлофикация. Има схема, в която дружество монополист продава свои малки задължения на колектор. Колекторите създават свои арбитражни съдилища”, обясни омбудсманът. „Новите бухалки са новосъздадените арбитражни съдилища, които буквално безчинстват на гърба на потребителите. Получила сум много жалби напоследък”, уточни Мая Манолова.

По думите й, трябва да се покаже истината в цялата й грозата, като по този начин ще може проблемът да бъде решен.

И едно необходимо уточнение:

Арбитражът в правото е форма на (алтернативно) разрешаване на спор - алтернатива на съдопроизводството, което разрешаване се осъществява от трето лице (арбитър), овластено от страните по спора с това право. В исторически план, арбитражът предхожда държавното (съдебно) правосъдие, а де факто към този момент арбитражът е договорна алтернатива на страните в случаите, когато спорът не се отнася задължително до държавната юрисдикция (у нас такива са, например, въпросите и споровете относно недвижими имущества). Понастоящем арбитражът е изключително приложим във външнотърговските отношения и морското право.

Видове арбитраж

Според устройството

От гледна точка на устройството бива:


  • постоянен и

  • ad hoc (инцидентен). Последният се учредява само за спора упоменат в арбитражното споразумение.

Според седалището

От гледна точка на седалището бива:


  • международен и

  • местен (вътрешен) арбитраж.

Договорен и съдебен арбитраж


  • При договорния арбитраж страните се споразумяват чрез договор

  • Съдебният арбритраж идва след арбитражно съдобпроизводство, което в повечето случаи е пожелателно. (wikipedia:arbitration)

Арбитражът в българското право

Арбитражът е връховна проява на диспозитивното начало в гражданския процес. Неговата опора е разпоредителната власт на страните относно техните частноправни имуществени правоотношения. Упражнявайки тази власт те могат сами чрез договор за спогодба да уредят спорното правоотношение, но могат и да възложат на избрано от тях трето лице да разреши вместо тях спора.

За разлика от арбитража ад хок, арбитражната институция се учредява с оглед разрешаването на неограничен брой спорове, които могат да ѝ бъдат възложени в бъдеще. От тази гледна точта тя е постоянно действаща. Тя е недържавно (обществено) арбитражно учреждение, което администрира осъществяването на арбитража по делата, възложени на институцията. Затова тя има органи (председател, президиум, секретариат и др.), както и правилник, който не е нормативен акт. Неговата задължителна сила спрямо страните по спора се крепи на съгласието им да го възложат на институцията,а спрямо арбитрите- на съгласието им да поемат разрешаването на спора от името на институцията.

В РБ арбитражен съд има към Българска търговско-промишлена палата. За да бъде отнесен един спор до Арбитражния съд, между страните трябва да е сключено арбитражно споразумение (арбитражна клауза), с което страните декларират, че са съгласни евентуален бъдещ спор между тях да бъде решен от арбитражен съд и приемат неговото решение. Друг популярен арбитражен съд е Арбитражния съд за търговски спорове, който се помещава в гр.Бургас.

Опасност представляват и арбитражни формирования които прилагат противоправен принцип, възлагащ им компетентност след Мълчаливо или Пасивно съгласие на ответната страна . Този принцип противоречи на закона /ЗМТА/, където като процедура е изведено изричното съгласие в писменна форма с което да се определи между страните възможността за разглеждане на спора от арбитраж. Тези арбитражи се ползват от правният вакум на територията на Република България , относно липсата на регламентация при създаването на такива формирования , изисквания относно качествата и образованието на арбитрита , липсата на каквато и да е възможност за защита правата на гражданите при тези производства. Следва да се отбележи и опасността, арбитражна клауза да се вмъква в договори по Общи условия, което е във всички случай Неравноправна клауза . От тази празнота се възползват монополни структури - банки, мобилни оператори, дружества за събиране на кредити и откровени лихвари за да ограничат възможността за защита от тях в производства, като целта е такива да не достигат до съдебна инстанция.

Липсва и регламент за прозрачност при дейността на подобни формирования / ползващи компетентност от Мълчаливо или Пасивно съгласие /, един подобен "съд " се рекламира , че е разгледал за 6 месеца над 36 000 дела, което е в пъти повече от най- големият съд в България.

(по Уикипедия)

Facebook logo
Бъдете с нас и във