Параграф22 Daily

§22 Новини

Съдия от Варна осъди прокуратурата за близо 100 000 лева

Окръжният съдия от Варна Светлозар Георгиев осъди прокуратурата да му плати обезщетения за над 93 500 лева заради воденото срещу него дело за оказан натиск над прокурорка, по което беше оправдан на три инстанции. Проверка на „Лекс“ показа, че Софийският градски съд (СГС) е присъдил 80 000 лева само за моралните вреди на Георгиев от воденото срещу него дело и над 13 000 лева за пропуснати ползи и разноски.

Светлозар Георгиев е съдия от 1995 г., като е бил председател на военния съд във Варна, зам.-председател на районния и на окръжния съд в града. Той гледаше и делото срещу лидера на „Воля“ Веселин Марешки и именно заради него е бил следен със специални разузнавателни средства. Поводът е бил сигнал срещу него в ДАНС от окръжната прокурорка от Варна Виолета Радева, че е поел ангажимент да помогне на Марешки. Такива доказателства не бяха събрани, но покрай подслушването е бил дочут разговор на Георгиев с прокурор Здравка Задгорска, от който започна и делото за натиск срещу съдията.

Според обвинението Георгиев се срещнал с прокурор Задгорска на 2 декември 2016 г. и опитал да я склони да прекрати делото срещу бившия полицай Николай Добрев, с когото съдията бил близък. Разследването било за забравена върху тавана на кола ловна пушка. Добрев паркирал автомобила пред дома си, извадил пушката, но я забравил там и се сетил след 7 часа, когато оръжието вече липсвало. На сутринта се обадил в полицията, но пушката вече била предадена от случайно минаващ мъж, който я видял върху колата.

„Мисля, че от човешка гледна точка си е за помагане, член девет отвсякъде. Ти ще си прецениш вече“, казал Георгиев, а Задгорска отговорила, че ще погледне делото и повече не се срещали. В крайна сметка тя внесла делото в съда с предложение за освобождаване от наказателна отговорност, а Районният съд във Варна е приложил чл. 78а от НК и е наложил на Добрев глоба от 1000 лева, с което процесът приключил окончателно.

Според чл. 9, ал 2 от Наказателния кодекс не е престъпно деянието, което макар формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна.

Делото срещу Георгиев приключи за една година и пред трите инстанции, като през 2018 г. мнозинството от състава на Върховния касационен съд прие, че формално Георгиев е въздействал на прокурорката, но е оправдан, защото именно според чл. 9 от НК деянието се явява малозначително и затова не е престъпно. На особено мнение беше тогава съдия Валя Рушанова от ВКС, защото според нея деянието е изначално несъставомерно.

Миналата година Георгиев заведе дело срещу прокуратурата по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), като поиска 100 000 лева само за моралните вреди от незаконното обвинение.

В исковата си молба той пише, че воденото срещу него дело е било „кошмар“, била е накърнена репутацията му на професионалист, бил е принуден да обяснява на колеги, приятели и близки, че е невинен, че става въпрос за нелепа грешка и преднамерена атака. Животът му изцяло се променил и в личен, и в служебен план, не можел да спи и се разболял. Доброто му име на честен и добросъвестен човек и съдия, било опетнено и дори оправдаването не могло да заличи изцяло последиците. Георгиев изрично е подчертал и широкото медийно отразяване на процеса, в което бил представен като корумпиран.

Прокуратурата пък твърди, че Георгиев не трябва да получава обезщетение или евентуално то да бъде намалено. Държавното обвинение се позовава на чл. 5 от ЗОДОВ. Той предвижда такива хипотези, ако увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия или ако той е допринесъл за него. Аргументът на прокуратурата в случая е, че Георгиев е оправдан след прилагане на чл. 9 от НК, а не заради липса на извършено престъпление.

Съдия Албена Ботева от СГС отхвърля възраженията, като пише, че причините за оправдаването нямат значение, когато става дума за незаконно обвинение, за което има оправдателна присъда.

Съдия от Варна, приятелка на Георгиев пък казва, че отношението на колегите към него не се е променило, защото всички знаели, че цялото дело е „активно мероприятие“. Той обаче престанал да контактува с всички. Преди това имал желание да участва в конкурс за повишаване в апелативен, но след случилото се казал, „че е приключил и че няма желание за нищо“. И до днес изпитвал огромно неудобство от срама и унижението, които преживял.

Съдът е приел, че всичко описано от лекарите и свидетелите е в пряка причинна връзка с воденото дело срещу Георгиев. В решението си съдия Ботева отбелязва още, че негативните изживявания на магистрата са по-силни, макар делото да е продължило само година и един месец и той да е бил на свобода през цялото време. Мотивите на съда са, че процесът е за престъпление в област, в която е професионалната реализация на Георгиев и се е отразил на възможностите му за професионални изяви и развитие, на авторитета и служебната му репутация.

„Воденото срещу ищеца наказателно производство е накърнило неговото професионално достойнство, като е уронено доброто му име на почтен магистрат с оглед и на широкото публично разгласяване на неговото обвиняване в извършване на престъпление чрез средствата за масова информация. Следователно, интензитетът на неблагоприятното засягане на неимуществената сфера на ищеца, неговото човешко достойнство и професионална чест е много по-висок, като тези правнорелевантни обстоятелства трябва да бъдат взети предвид при определяне размера на дължимото обезщетение“, се казва в решението на съда, като са цитирани и идентични решения на ВКС, според които по-високи обезщетения в сходни случаи се присъждат на полицаи, военни, магистрати и митничари. Това е така, тъй като очакванията и изискванията на обществото към тях за почтеност и спазване на законите са изключително завишени и неоснователното обвинение има по-силно негативно отражение. Според цитираната практика на ВКС, това важи в още по-голяма степен за случаите, когато обвинението е за извършване на умишлено престъпление от сферата на професионалната реализация на неоснователно обвинения.

Затова СГС определя обезщетение от 80 000 лева на Георгиев и отделно му присъжда и над 8700 лева за пропуснати ползи, които са от заплати в периода на разследването и делото срещу него, когато той е бил в отпуск и болнични. Близо 5000 лева пък са присъдените му разноски.

Решението не е окончателно и може да бъде обжалвано пред Софийския апелативен съд.

Facebook logo
Бъдете с нас и във