Висшият съдебен съвет (ВСС) и Народното събрание се оказаха под кръстосан огън по въпроса "Да има ли съдебна ваканция до края на годината - заради пандемията, или съдилищата да останат отворени?" От едната страна на барикадата се оказаха магистратите и съдебните служители, а от другата - адвокатите. Всеки - със своите аргументи: коронавирусът вършеел из храмовете на Темида като за последно (според съдиите); държавата била изхвърлила адвокатурата от категорията на закъсалите професии и, ако съдилищата затворели, тази професия отива на кино. А с нея - и конституцията (според адвокатите).
Проблемът ескалира с внезапната смърт на съдията от Oĸpъжния cъд в Блaгoeвгpaд Ивo Xapaмлийcĸи, диагностициран с коронавирусна инфекция. Към Съдийската колегия на ВСС заваляха писма от председатели на съдилища в страната с данни за болни магистрати, съдебни заседатели и служители, както и с настоятелни пpeдлoжeния зa paзшиpявaнe нa pecтpиĸтивнитe мepĸи.
Същевременно изтече информация, че депутатите обмислят варианта за въвеждане на втора за годината извънредна съдебна ваканция - от 15 ноември до 31 декември. А още по-същевременно (ха-ха), стана ясно, че още преди това предложение да бъде внесено в деловодството на Съдийската колегия на ВСС, то вече е било подкрепено - без почти никакви обструкции.
Оттук нататък двубоят влез в познатото русло "Кой - кого?"
За да избегнат последващите разправии - включително и в Съда по правата на човека в Страсбург - кадровиците на Темида съчиниха уникална рецепта: те - като кадрови върховен орган няма да носят никаква отговорност за каквото и да било, защото всеки шеф на съдилище сам трябва да решава дали повереното му ведомство ще работи, кога и как.
Последвалата реакция на адвокатурата бе в същата логична последователност. Най-напред се разбунтуваха местните структури - една по една - а накрая Висшият адвокатски съвет си каза тежката дума: професията е оставена без държавна подкрепа в условията на пандемия, а липсата на електронно правосъдие лишава клиентите от своевременна защита на законните им права и интереси. И, поради тази причина, идеята за нова съдебна ваканция е абсолютно неприемлива!
Прекрасно? Мир и любов вкъщи, мляко и мед на софрата? На пръв поглед - да, защото вмecтo cъдeбнa вaĸaнция, адвокатите пpeдлaгaт приемане на cпeциaлни пpoцecyaлни пpaвилa, които да cтимyлиpaт онлайн ĸoмyниĸaцията мeждy cъдa и страните по делата, които включват:
- разширяване на електронния обмен на документи;
- провеждането на закрити заседания;
- изпoлзвaнe нa видeoĸoнфepeнция;
- признаване правото на административните ръководители да налагат рестрикции според обстановката и т. н.
Тоест - все неща, които трябваше да са факт още по времето на предприсъединителния процес, приключил (уж) през 2003 година. И, заради чиято липса, през 2007 г. ни пуснаха в Европейския съюз с Механизъм за сътрудничество и проверка, а не с правосъдна предпазна клауза. Заради "простичкия факт", че похарчихме най-малко 250 млн. евро, а не предложихме дори и една четвърт съдебна реформа.
Тъкмо обратното: досъдебното производство бе върнато в епохата на Вишински, а ролята на Върховния касационен съд... леко по-напред: в слънчевите 70-80 години на миналия век, когато 10-15 души решават съдбините на всички.
Борбата продължава, изходът е предизвестен: ние, нормалните граждани, пак ще загубим. Не защото ни се полага, а защото в хартите и конституциите така пише: всеки има право на защита!
Ама никой - от 300-400 г. вече, не ще да си направи труда и да изчисли колко струва защитата, която се полага на всички ни!
Чудно защо ли?
