Параграф22 Daily

§22 Новини

Съдът на ЕС: Потребители могат да се присъединяват директно към електропреносната мрежа

Предприятие, което е свързано с електрическата мрежа със средно напрежение, не трябва задължително да се счита за клиент на местното електроразпределително дружество (ЕРП), а може да се договаря и да плаща за пренос на ток на оператора на електропреносната мрежа. Това най-общо постанови Съдът на Европейския съюз (СЕС) по запитване от Административен съд София-град (пълния текст на решението на съда в Люксембург виж тук). То е във връзка с продължаващия от няколко години спор между концесионера на пристанището в Бургас – БМФ, и местното ЕРП – „Електроразпределение Юг“ (ЕР Юг), което настоява, че БМФ трябва да плаща на него за пренос на ток, въпреки че операторът на порта е сключил договор директно с Електроенергийния системен оператор (ЕСО). Представяме казуса накратко така, както е разказан в решението на съда в Люксембург, обяснява Lex.bg.

ЕР Юг държи лицензията за разпределение на електроенергия в Югоизточна България, където се намират пристанищните терминали „Бургас Запад“ и „Бургас Изток 2“, които стопанисва БМФ. Обектите на концесионера на „Бургас Изток 2“ са свързани с елмрежата чрез електропроводна линия със средно напрежение (20 kV), наречена „Ново пристанище“. Тя е присъединена към уредбата за средно напрежение  на подстанцията за трансформиране на електроенергия „Рибари“. Електропроводната линия е държавна собственост и е предоставена на БМФ като актив, който е необходим за работата на пристанищните терминали. Самата подстанция „Рибари“ е собственост Електроенергийния системен оператор. Тъй като токът, който пренася ЕСО е с високо напрежение, има два трансформатора, които го преобразуват в средно, а средствата за търговско измерване на еленергия са монтирани след тях.

През 2013 г. ЕР Юг и БМФ сключват договор за пренос на ток на пристанище Бургас. През 2016 г. БМФ го прекратява, защото счита, че е присъединено пряко към електропреносната мрежа и затова сключва договор директно с Електроенергийния системен оператор. ЕР Юг не притежава нито едно съоръжение за преноса на ток, тъй като това се извършва през електропровод, държавна собственост, който се свързва директно с подстанция, част от електропреносната мрежа. ЕСО съответно монтира собствени уреди за измерване на електрическата енергия.

Ер Юг обаче приема, че обектите на БМФ все още са присъединени към разпределителната мрежа и продължава да начислява на дружеството такси за достъп и пренос на ток.  Случаят стига до Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), която се произнася в полза на БМФ и постановява, че след изтичането на предизвестието за прекратяване на договора с ЕР Юг, ЕРП-то  няма право да му начислява такси.

Недоволни, от ЕР Юг обжалват решението на КЕВР пред Административен съд София-град. От ЕРП-то твърдят най-общо, че електропреносната мрежа (тази на ЕСО) е само със свръхвисоко и високо напрежение, а електроразпределителната мрежа (тази на ЕРП-тата) е за високо, средно и ниско напрежение. Това според ЕР Юг означава, че преносът на ток със средно напрежение е дейност по разпределение на електроенергия – нещо, за което то има изключителна лицензия в региона.

От БМФ изтъкват, че в българския Закон за енергетиката няма забрана за пряко присъединяване на клиент към преносната мрежа. И подчертават, че са пряко свързани с електропреносната, а не с електроразпределителната мрежа чрез подстанция „Рибари“, която е собственост на ЕСО, а не на ЕР Юг.

АССГ решава, че преди да се произнесе по законосъбразността на решението на КЕРВ, трябва да се допита до съда в Люксембург, тъй като се нуждае от разяснения по тълкуването на Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия. Административният съд поставя три въпроса, като най-общо иска да разбере дали единственият критерий за разграничение между електроразпределителна и електропреносна мрежа е нивото на напрежение и дали държавите могат да въвеждат като допълнителен такъв собствеността върху активите. Освен това АССГ пита съда в Люксембург дали ако нивото на напрежение е единственият критерий, това означава, че потребителят на ток, винаги трябва да се третира като клиент на ЕРП-то.

БМФ е представлявано пред съда в Люксембург от адвокатите Миглена Пеневa, Цветелина Димитрова и Мария Дерелиева от „Георгиев, Тодоров и ко“. А ЕР Юг от адвокатите Христо Нихризов, Пенчо Станчев, Александър Тодоров, Богдан Петров, Методи Байкушев и проф. Георги Димитров от „Димитров, Петров и ко“.

В решението си СЕС отговаря:  „Директива 2009/72, и по-специално член 2, точки 3-6 и член 32, параграф 1, трябва да се тълкува в смисъл, че потребител, присъединен към електрическата мрежа на ниво средно напрежение, не трябва непременно да се счита за клиент на оператора на електроразпределителната мрежа, притежател на изключителна лицензия за разпределение на електроенергия на съответната територия, независимо от договорните отношения между този потребител и оператора на електропреносната мрежа, като този потребител може да се счита за клиент на електропреносната мрежа, когато е свързан към уредба за средно напрежение, която е част – като запитващата юрисдикция следва да провери това обстоятелство – от електрическа подстанция, чиято дейност по трансформирането на електрическото напрежение, за да се позволи преминаването от високо към средно напрежение, попада в обхвата на дейността на тази мрежа“.

Освен това Съдът на ЕС посочва, че директивата допуска национална правна уредба като българската, която предвижда, че трансформирането на напрежението на електроенергията, за да се позволи преминаването от високо към средно напрежение, попада в обхвата на дейността на електропреносна мрежа.

По-нататък Съдът на ЕС приема, че директивата не допуска такава правна уредба, която въвежда правото на собственост върху мрежовите активи като задължителен кумулативно изискуем критерий наред с нивото на напрежението за разграничение на електропреносна и електроразпределителна мрежа. Това обаче според Съда на ЕС не отменя изискването на директивата, съгласно което независимият оператор на преносна мрежа трябва да е неин собственик. Това не засяга и правото на държавите членки да налагат на оператора на разпределителна мрежа задължението да е собственик на разпределителната мрежа, доколкото това не води до заобикаляне на задължението тя да е в съответствие с правилата, които съгласно директивата са приложими към нея.

Facebook logo
Бъдете с нас и във