Параграф22 Daily

§22 Новини

Съдът в Люксембург обръща практиката на ВКС: Отпускът на незаконно уволнените се плаща

Работниците имат право на платен годишен отпуск за времето от незаконното уволнение до възстановяването им на предишната работа, а при прекратяване на трудовото правоотношение – на заместващо обезщетение за неизползвания отпуск. Това постанови днес Съдът на Европейския съюз (СЕС) в отговор на преюдициално запитване от България и така на практика заяви, че застъпваното с години от Върховния касационен съд (ВКС) виждане по тези дела противоречи на правото на ЕС (пълния текст на решението виж тук).

Както „Лекс“ писа, повод въпросът за правото на незаконно уволнените да получат обезщетение за неизползвания от тях в периода на уволнението платен годишен отпуск стигна до Люксембург заради учителка от Пловдив. Тя води дело срещу училището и настоява да получи 7 125 лв. – обезщетение за неизползван от нея платен отпуск от по 57 дни за всяка от четирите години от незаконното ѝ уволнение до възстановяването ѝ на работа. Районният и Окръжният съд в Пловдив отхвърлят иска ѝ, а ВКС не го допуска до разглеждане. Причината – трайната му практика по делата на незаконно уволнените да приема, че през периода от уволнението до отмяната му и възстановяването на работа, служителят „не е престирал реално труд по трудовото правоотношение, поради което за този период от време за него не възниква право да ползва платен годишен отпуск“. Т.е. не трябва да получи и обезщетение за него (повече за практиката на ВКС виж тук).

Учителката заведе дело за вреди срещу ВКС. И поиска от върховния съд компенсация от над 5 400 лв. за „изгубеното“ от нея обезщетение за неползван отпуск в периода на уволнението, като твърди, че произнасянето му е в нарушение на правото на ЕС и че той е бил длъжен да отправи преюдициално запитване до СЕС, вместо да не допуска жалбата ѝ. Учителката иска и компенсация от 2 000 лв. за морални вреди – за стрес, загуба на самочувствие, чувство за онеправданост, разочарование и загуба на доверие в институциите, силно притеснение и чувство за несигурност от липсата на защита на правата ѝ.

Делото се гледа в Районния съд в Хасково и именно той реши да се обърне към Съда на ЕС. Питането му се разглежда от съда в Люксембург съвместно със друго от Върховния касационен съд на Италия по сходен казус.

Съдът в Хасково попита дали правото на ЕС трябва да се тълкува в смисъл, че работникът има право на платен годишен отпуск за периода от незаконното уволнение до възстановяването му на работа, въпреки че през този период не е полагал действително труд за работодателя. Освен това той и италианският върховен съд питат и дали правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че при описаните обстоятелства работникът има право на заместващо парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за периода от незаконното уволнение до възстановяването на работа.

С днешното си решение СЕС отговаря утвърдително на тези два въпроса.

Съдът най-напред припомня своята практика, че когато работникът не е в състояние да изпълнява задълженията си по непредвидима и независеща от волята му причина, например поради болест, правото му на платен годишен отпуск не може да се обвързва със задължението действително да е работил. И отбелязва, че точно както неработоспособността поради болест, лишаването на работника от възможност да работи заради уволнение, обявено впоследствие за незаконно, по принцип е непредвидимо и не зависи от волята на този служител.

Така СЕС стига до извода, че периодът от незаконното уволнение до възстановяването на работа трябва да се приравни на период на действително полагане на труд за целите на определянето на размера на платения годишен отпуск, на който служителят има право. „Затова работникът, който е уволнен незаконно, а по-късно възстановен на работа в съответствие с националното право вследствие на отмяната на уволнението му с решение на съда, има право на полагаемия се за този период платен годишен отпуск“, заявява съдът в Люксембург= И посочва, че ако възстановеният на работа човек отново бъде уволнен или трудовото правоотношение бъде прекратено по каквато и да било друга причина, той има право на обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за периода от незаконното уволнение до възстановяването му на работа. Но изрично уточнява, че ако е имал нова работа в периода от незаконното уволнение до възстановяването му на предишната работа, служителят може да иска платен годишен отпуск за периода, в който е бил на новата работа, само от новия работодател.

На финала СЕС заявява:

Чл 7, §1 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална съдебна практика, по силата на която работник, който е уволнен незаконно, а по-късно е възстановен на работа в съответствие с националното право вследствие на отмяната на уволнението му със съдебно решение, няма право на платен годишен отпуск за периода от датата на уволнението до датата на възстановяването му на работа, поради това че през този период не е полагал действително труд за работодателя.

Чл. 7, § 2 от Директива 2003/88 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална съдебна практика, по силата на която при последващо прекратяване на трудовото правоотношение – след като работникът е бил уволнен незаконно, а по-късно възстановен на работа в съответствие с националното право вследствие на отмяната на уволнението му със съдебно решение, този работник няма право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за периода от датата на незаконното уволнение до датата на възстановяването му на работа.

Facebook logo
Бъдете с нас и във