Параграф22 Daily

§22 Новини

Съюзът на съдиите в България отхвърля отмяната на годишния платен отпуск при пандемия

Съюзът на съдиите в България е против отмяната на годишния платен отпуск. Становището на съсловната организация е провокирано от дебат в Съдийската колегия на ВСС от миналата седмица, който бе посветен на създала се екстремна ситуация в Районен съд-Сливен. Тогава се оказа, че съдията Никола Маринов от Сливен, който е бил контактен със служител от съда, поставен под карантина заради COVID-19, e отказал категорично да се изследва, както и да излезе в платен отпуск. По тази причина кадровиците обсъдиха и решиха, че е възможно всеки председател да преценява относно пускането в принудителен отпуск на съдиите и служителите на място, тъй като те най-добре познават конкретната ситуация.

От ССБ настояват, че административните ръководители нямат право да решават относно отпуските на магистратите, дори и в условията на извънредно положение, понеже това представлявало превишаване на правомощията им по отношение на съдиите, на които те не са нито орган по назначаването, нито работодател.

На сайта на съсловната организация бе публикувана следната позиция.

До Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет

Уважаеми членове на Висшия съдебен съвет,

На последното си заседание Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) с решение по протокол № 13/14.4.2020 г. измени част от мерките за превенция на разпространението на COVID-19 на територията на съдилищата на Република България, приети с решение на Съдийската колегия по протокол № 9/15.03.2020 г., допълнени и актуализирани с протокол № 10/16.3.2020 г., от работно заседание на 26.3.2020 г. и с протокол № 11/31.3.2020 г. На това заседание по повод писмо вх. № 3925/14.4.2020 г. на председателя на Районен съд Сливен, Съдийската колегия взе решение по т. 2.1, с което указа, че е в правомощията на председателите по чл. 338, т.т. 1-10 ЗСВ е и правомощието по чл. 7, ал. 2 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (ЗМДВИП). Намираме, че решението по т. 2.1 по протокол № 13/14.4.2020 г., касаещо приложението на ЗМДВИП, не се отнася до съдиите.

Взетото решение е по повод на запитване от председателя на Районен съд Сливен, засягащо предотвратяването на разпространението на COVID-19 на територията на съда, поради което има указателен характер само спрямо конкретния казус и не може да се отнесе до цялата съдебна система и в частност до съдилищата в Република България. Решението не може да се приложи за съдиите, тъй като служебните правоотношения на съдиите не са трудовоправни, а особен вид административни правоотношения, при които орган по назначаването им е съответната колегия ВСС.1 Съгласно чл. 30, ал. 5, т. 1 от ЗСВ, за съдиите, това е Съдийската колегия. Това особено служебно правоотношение не придава на председателите на съдилищата нито качеството на работодател, нито на орган по назначението им, което изключва спрямо съдиите прякото приложение на разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗМДВИП.

Председателите на съдилищата имат качеството на работодател само по отношение на съдебните служители, работещи в представляваните от тях органи на съдебната власт. Относно съдиите, председателите имат само ограничени правомощия, които са изрично посочени в устройствения закон. Едно от малкото делегирани от органа по назначението на съдиите правомощия е това по чл. 338 от ЗСВ за даване на разрешение за ползване на полагаем отпуск, което включва всички видове отпуск – платен и неплатен.

Законът не предвижда възможност председателите да упражняват под каквато и да форма едностранно делегираните им от закона провомощия по отношение на съдиите, включително и по приложението на чл. 7, ал. 2 от ЗМДВИП. Разпоредбата на чл. 338 от ЗСВ представлява законова делегация на определен обем правомощия в полза на председателите на съдилища, която изключва възможността те по своя инициатива да я разширяват и допълват, тъй като по този начин засягат едностранно правата и интересите на отделните съдии. ЗМДВИП не разширява ограничените правомощия, които дава чл. 338 от ЗСВ на председателите, тъй като той засяга общия случай на работодателите по КТ, а както се посочи по-горе председателите на съдилища не са работодатели не съдиите.

В този смисъл постановеното с решение по т. 2.1 по протокол № 13/14.4.2020 г. на СК на ВСС указание не води до разширяване на правомощията на председателите, доколкото това е допустимо да стане само със закон. Същото може да се приема само като дадено указание, каквото е и неговото диспозитивно съдържание, спрямо председателите в отношенията им само със съдебните служители, на които те са работодатели, по силата на закона, но не и спрямо съдиите.

Поради изложените съображения, считаме, че Съдийската колегия на ВСС следва да ревизира решение по т. 2.1. от протокол № 13/14.4.2020 г., като изрично 1 В този смиъл – Мръчков, В, За характера на правоотношенията на съдии, прокурори и следователи и Мингов, Е, Още за характера на правоотношенията в съдебната власт уточни, че правомощието на председателите по чл. 338 ЗСВ не следва да се прилага за съдиите в хипотезата на чл. 7, ал. 2 ЗМДВИП.

С уважение: Управителен съвет на Съюза на съдиите в България

гр. София, 27.4.2020 г.

Facebook logo
Бъдете с нас и във