Параграф22 Daily

§22 Новини

Три въпроса на АКФ към КПКОНПИ: Проверяван ли е Гешев, как се самопроверява Цацаров и как е уредена срещата Цацаров – Денков?

Три въпроса на АКФ към КПКОНПИ: Проверяван ли е Гешев, как се самопроверява Цацаров и как е уредена срещата Цацаров – Денков?

На 25.06.2021 г. КПКОНПИ изпрати прессъобщение до медиите и отделно лична позиция на нейния председател г-н Сотир Цацаров след публикуването на трета част от „Списък за бърз контрол: Историята на Веселин Денков и специализираното правосъдие“, в която неговото име на няколко пъти се споменава от бившия депутат и премиерски съветник Яне Янев. Янев казва в оповестените тайни записи, че се е срещал с г-н Сотир Цацаров по повод казуса на Веселин Денков, тогава задържан под стража по дело на Специализираната прокуратура и с висящо производство пред КПКОНПИ. В прессъобщението се твърди, че самият Яне Янев вече е отрекъл за подобни срещи пред длъжностни лица от Комисията, срещите са отречени и от Сотир Цацаров в личната му позиция.

Адмирирайки публичността по случая на КПКОНПИ и нейния председател, представената от тях информация поражда някои въпроси.

Тъй като вярваме, че изясняването им е от висок обществен интерес, ги задаваме в писмо, входирано в КПКОНПИ, на което настояваме да получим отговор:

Въпрос 1: Снети ли са обяснения от главния прокурор Иван Гешев?

В прессъобщението се казва, че веднага след публикуване на първата част от „Списък за бърз контрол…“ на 11.06.2021 г. дирекция „Противодействие на корупцията“ на Комисията е започнала проверка, в хода на която са снети обяснения от споменати във филма лица, сред които Емил Писков, Мартин Божанов, Стоимен Чакалов, Яне Янев, Владислав Горанов, Георги Ушев и Бойко Борисов. Материалите от проверката са изпратени по компетентност на прокуратурата на 23.06.2021 г.

Оставяме настрана защо това не ни беше съобщено чрез отговор на въпросите, които изрично изпратихме на 23.06.2021 г. до пресцентъра на комисиятаГолемият въпрос тук е снети ли са обяснения и от главния прокурор Иван Гешев, който също е сред споменатите във филма лица на висши държавни длъжности, но не и в прессъобщението.

Въпрос 2: Счита ли председателят на КПКОНПИ, че точно негови подчинени би следвало да проверяват касаещите го твърдения във филма?

Силно притеснение също така буди фактът, че проверка, пряко засягаща председателя на КПКОНПИ, се извършва от негови подчинени длъжностни лица. Именно те снемат сведения от Яне Янев за предполагаеми срещи с техния ръководител, на които се твърди, че е обсъждано оказването на нерегламентирано влияние. Така вероятно можем да очакваме, че пък обстоятелствата, касаещи главния прокурор Иван Гешев, неясно дали засегнати от КПКОНПИ в хода на тяхната проверка, тепърва ще бъдат изяснявани от негови подчинени длъжностни лица в прокуратурата – ако въобще.

При наличие на отделни антикорупционни институции в лицето на прокуратурата и КПКОНПИ би следвало да се предполага, че данните за каквото и да е твърдяно корупционно поведение от техните ръководители, би трябвало да бъдат проверявани най-малкото на начален етап от поне формално независими длъжностни лица не от същата институция като проверявания ръководител и доколкото е процесуално възможно, потенциалният конфликт на интереси да бъде избегнат.

Въпрос 3: Как е уредена срещата Цацаров – Денков? Всеки проверяван от Комисията ли може да се срещне с председателя ѝ?

В прессъобщението се твърди още, че по молба на Веселин Денков с твърдения за допуснати от органи на КПКОНПИ сериозни нарушения, той е бил приет от председателя на Комисията на 21.08.2020 г. По това време Денков вече е обвиняем и с образувано производство от КПКОНПИ за отнемане на незаконно придобито имущество. Как е уредена тази среща между лице, срещу което Комисията е предприела правни действия в кръга на нейната компетентност, и ръководителя ѝ? Всеки в неговото процесуално положение ли може да се срещне лично с председателя на Комисията, за да подаде сигнал и изложи директно пред него твърденията си? Или за уреждане на срещата е било необходимо специалното посредничество на трето лице, неназовано в прессъобщението?

Тези въпроси са особено релевантни на фона на публикуваното само ден преди тази среща (на 20.08.2020 г.) друго прессъобщение на КПКОНПИ в което се казва, че активистът от гражданското сдружение „БОЕЦ“ Георги Георгиев, въпреки желанието си, не е бил приет от председателя на Комисията на същата дата да депозира лично пред него сигнал. Отказът от диалог на Цацаров с Георгиев, срещу когото дори няма данни Комисията да води производство, е мотивиран единствено със снимки на последния с тогавашния премиер Бойко Борисов, председателя на ВКС Лозан Панов и обвиняемия бивш банкер Цветан Василев.

Въпросите са особено релевантни и на фона на няколкото получили много сериозен обществен отзвук срещи и контакти на г-н Сотир Цацаров по времето, когато заемаше длъжността главен прокурор.

През 2013 г. бившият вътрешен министър Цветан Цветанов твърди, че на служебна среща с него Сотир Цацаров е довел тогавашния депутат Делян Пеевски, който през настоящата година беше санкциониран от САЩ по закона „Магнитски“ заради властова корупция. Г-н Цацаров не отрича срещата между тримата, но заявява, че не е водил Пеевски при Цветанов, а го заварил там. През 2015 г. сайтът „Биволъ“ публикува таен запис от серията „Яневагейт“ на който бившата председателка на Софийски градски съд Владимира Янева твърди, че Цацаров е провел тайна среща с няколко доверени членове на ВСС преди Съветът да я отстрани от длъжност, както и че ѝ се е обадил по вътрешния телефон, за да я уведоми за решението на Съвета. Тогава г-н Цацаров отрича такова обаждане, но така и не е изяснено дали твърдението е проверено чрез събиране на данни за разговорите от служебните телефони на двамата.

През 2017 г. като „ЦУМ-гейт“ става известна среща между бизнесмена и издател Сашо Дончев и Сотир Цацаров с посредничеството на бизнесмена и политик Георги Гергов в офиса на последния. Според Дончев там е получил заплахи от Цацаров по повод на публикации и карикатури във вестник „Сега“. Г-н Цацаров не отрича срещата, но пък опонира, че Дончев е искал прокурорска намеса по негови казуси, която е отказа.

Тези гореописани случаи през годините (а и много други) са оставяли съмнение за отглеждана среда на нерегламентирани контакти и тайни срещи по върховете на държавната власт, което е било допълнително задълбочено от липсата на адекватен институционален отговор на повдигнатите въпроси. Данни за подобни обстоятелства се изнасят и сега в „Списък за бърз контрол…“, като институционалната реакция до момента по традиция отново поражда повече нови въпроси, отколкото изяснява съмненията.

А съмненията, ако бъдат потвърдени, нека да напомним, включват следното:

– намеса от страна на изпълнителната власт в лицето на тогавашния премиер Бойко Борисов в съдебната власт и КПКОНПИ;


  • лъжесвидетелстване на защитени свидетели по делото срещу Веселин Денков;

  • намеса от главния прокурор Иван Гешев в специализираните съдилища;

  • намеса от страна на административния ръководител на Апелативния специализиран съд в работата на съдебните състави по конкретни дела;

  • множество етични нарушения.

Facebook logo
Бъдете с нас и във