Параграф22 Daily

§22 Новини

В Административен съд - Видин гражданско сдружение БОЕЦ осъди СГП

Преди една година от БОЕЦ е изпратено Заявление по Закона за достъп до обществена информация до главния прокурор и ВКП с въпроси относно работата и биографията на единственият кандидат за позицията главен прокурор - Иван Гешев. Поводът за поисканата информация са документи, с които БОЕЦ разполага, които - по думите на следовател Бойко Атанасов, показват сключване на "срамни" договори, пишат на сайта на БОЕЦ. От Софийска градска прокуратура /СГП/ са отказали да предоставят поисканата информация, затова от БОЕЦ завеждат дело, което през декември 2019 година печелят.

След спечелване на делото СГП изпращат отговор, който от публикациите на БОЕЦ, е "манипулиран и непълен". След получената информация от БОЕЦ са публикували документите, с които разполагат, според които главният прокурор няма внесен нито един обвинителен акт за седем години работа в СГП. "Заведохме ново дело в АС Видин и с решение №102/19.06.2020г. съда ВРЪЩА за ново произнасяне отговора на СГП с конкретни указания и ОСЪЖДА прокуратурата да заплати на БОЕЦ разходите по делото", стана ясно от публикацията на БОЕЦ.

На 13.08.2019г. Сдружение БОЕЦ внесе Заявление по Закона за достъп до оществена информация до главният прокурор и ВКП с няколко въпроса отностно професионалната дейност на  Иван Стоименов Гешев – единствен кандидат на Пеевски за главен прокурор. Заявлението е по повод получени от нас документи, от които е видно, че Гешев е сключвал множество „срамни“ (според думите на следовател Бойко Атанасов), а според нас криминални споразумения с лица и Организирани престъпни групи за данъчни измами и източване на ДДС.

Последва мълчалив отказ на СГП и БОЕЦ заведхме дело, което спечелихме през декември 2019г. Съдебното решение, както и Заявлението ни и зададените въпроси може да видите тук:

След съдебното решение, СГП отговори на БОЕЦ, но предоставената ни информация бе манипулирана и непълна. Вместо да ни отговорят колко обвинителни актове и колко споразумения с престъпници е сключил Гешев, СГП ни предоставиха общата бройка на „прокурорските постановления“ в опит да скрият позора на Гешев! БОЕЦ обаче публикувахме официални документи от които стана ясно, че Гешев няма внесен НИТО ЕДИН обвинителен акт за седем години „работа“ в СГП, а само е сключвал споразумения с обвиняеми и мафиоти. 

Ето какво пишат от БОЕЦ:

Заведохме ново дело в АС Видин и с решение №102/19.06.2020г. съда ВРЪЩА за ново произнасяне отговора на СГП с конкретни указания и ОСЪЖДА прокуратурата да заплати на БОЕЦ разходите по делото! 

Това е изключително важна победа. Поздравления за съдия Генадиева за професионализма и смелостта. Българският съд е последният институционален пазител на правото и справедливостта. Затова и управляващата ни мафия се опитва да смачка достойните българси магистрати отстояващи независмостта на съдебната система.   В решението си, административен съдия Генадиева  посочва: „Безспорно е, че задължен субект по смисъла на чл.3 от ЗДОИ за предоставяне на достъп до обществена информация е Главният прокурор“, както и:

С диспозитива на решението е предоставен частичен достъп на заявителя до създадената и съхранявана в СГП информация, структурирано съобразно поставените от заявителя въпроси по т.1,т.2 и т.7 от заявлението. Към решението е приложена справка в табличен вид, от която е видно, че на жалбоподателя е предоставен достъп относно броя на наказателните производства, по които е бил наблюдаващ прокурор Иван Гешев процесния период; за броя на осъдителните присъди; брой на осъдени и оправдани лица, брой на прекратени досъдебни производства и брой на внесени в съда прокурорски актове. По отношение на предоставената информация по т.7 от заявлението не е направено разграничение между брой на внесени обвинителни актове и брой на внесени споразумения, а е дадена общата бройка на внесените в съда прокурорски актове.“ 

Публикуваме пълният текст на съдебното решение:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН РЕШЕНИЕ № 102 гр. Видин, 19.06.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДААдминистративен съд – Видин,първи административен съставв публично заседание надеветнадесети майпрез две хиляди и двадесета година в състав:Председател:Антония Генадиевапри секретаряКатерина Борисоваи в присъствиетона прокурора
като разгледа докладванотоот съдияАнтония Генадиева
Административно дело №32по описа за2020годинаи за да се произнесе, съобрази следното:Делото е образувано по жалба на Сдружение Гражданско движение „Боец – България обединена с една цел“, гр.Видин против Решение по ЗДОИ от 09.01.2020г., с № 17842/ 2019г. на Административния ръководител – Градски прокурор на Софийска градска прокуратура, в частта на същото, с която не е предоставена исканата информация по т.3,т.4,т.5 и т.6 от заявление № 17842/ 2019/ 27.08.2019г. по реда на ЗДОИ, както и не е предоставена изцяло информацията по т.7 от същото заявление.

 

В жалбата се развиват съображения, че Решението в обжалваната му част, с която не е предоставен достъп до исканата обществена информация, е незаконосъобразно.

Иска се да бъде постановено решение, с което да се отмени оспорения частичен отказ за предоставяне на обществена информация, като се задължи ответника да предостави поисканата информация със заявлението, в цялост, както по т.7, така и по т.3 до т.6, включително. Претендират се направените по делото разноски.

Ответната по жалбата страна – Административния ръководител – Градски прокурор на Софийска градска прокуратура, в писменото си становище, оспорва жалбата, като твърди, че от една страна е недопустима, тъй като в обжалваното решение не се съдържа изричен отказ да се предостави информация по посочените по – горе точки от заявлението, а от друга – е неоснователна, тъй като такава информация не е налична в искания от заявителя вид. Твърди се, че за да се предостави исканата информация служебната статистическа информация, която е налична в правно информационната система на прокуратурата, следва да бъде преработена и систематизирана единствено и само във вида и параметрите, които задава заявителят. С оглед несъществуването на такава информация в правния мир, то и няма как да бъде постановен отказ за несъществуващо обстоятелство и факти. Молят съда да остави жалбата без разглеждане или алтернативно – да приеме, че е неоснователна и да я отхвърли като такава.

Административният съд, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Предмет на обжалване в производството пред Административен съд – Видин е Решение по ЗДОИ от 09.01.2020г., с № 17842/ 2019г. на Административния ръководител – Градски прокурор на Софийска градска прокуратура, в частта на същото, с която не е предоставена исканата информация по т.3,т.4,т.5 и т.6 от заявление № 17842/ 2019/ 27.08.2019г. по реда на ЗДОИ, както и не е предоставена изцяло информацията по т.7 от същото заявление.

Със заявление с рег. ГП – № 2583 от 13.08.2019г., адресирано до Върховна касационна прокуратура и надлежно препратено от последната на Софийска градска прокуратура, където е входено на 27.08.2019г. жалбоподателят Сдружение Гражданско движение „Боец – България обединена с една цел“, гр.Видин е поискал да му бъде предоставена следната обществена информация: 1.По колко наказателни производства /в досъдебна и съдебна фаза/ е бил наблюдаващ прокурор Иван Стоименов Гешев за периода от командироването му в Софийска градска прокуратура през 2009г. до настоящия момент? ; 2.Колко от водените от него наказателни производства за същия период са приключили с осъдителни и колко с оправдателни присъди – брой на осъдени и оправдани лица по делата? Колко от досъдебните производства водени от него за този период са прекратени с постановление на прокурора? 3. Колко от водените от него наказателни производства за същия период са за престъпления от глава седма от особената част на Наказателния кодекс – престъпления против финансовата, данъчната и осигурителната система (чл.253 – чл.268 НК)? ; 4. Колко от водените от него наказателни производства по т.3 са приключили с осъдителни и колко с оправдателни присъди – брой оправдани лица по делата? Колко от делата по т.3 са приключили със споразумения между прокурора и подсъдимите? По колко споразумения е отнето или конфискувано незаконно придобито имущество и в какъв размер? ; 5. Колко от водените от него наказателни производства са за престъпления по чл.321,ал.1 от НК – за образуване или ръководене или по ал.2 – участие в организираната престъпна група? Колко от водените от него наказателни производства са за организирана престъпна група, извършваща престъпления срещу данъчната система с користна цел по чл.321, ал.3 от НК? ; 6.Колко от водените от него наказателни производства по т.5 са приключили с осъдителни и колко с оправдателни присъди – брой на осъдени и оправдани лица по делата? Колко са прекратени с постановление на прокуратурата? Колко от делата по т.5 са приключили със споразумения между прокурора и подсъдимите? По колко от сключените споразумения е отнето или конфискувано незаконно придобито имущество и в какъв размер? и 7. Какъв е общият брой на внесените от прокурор Иван Стоименов Гешев обвинителни актове в съда от командироването му в СГП през 2009г. до 31.07.2019г.? Какъв е общият брой на внесените от него в съда споразумения за същия период?

Поискано е информацията да бъде предоставена на хартиен носител и в електронен вид на посочен електронен адрес.

Предвид първоначалният мълчалив отказ, поради липса на произнасяне от страна на Административния ръководител – Градски прокурор на Софийска градска прокуратура, е проведено производство по обжалването му. Във връзка с това е постановено решение № 172 / 13.12.2019г. по адм.д. № 289/ 2019г. по описа на Административен съд Видин, с което мълчаливият отказ е отменен и преписката е върната за произнасяне.

Не е спорно по делото, че задължен субект по смисъла на чл.3 от ЗДОИ за предоставяне на достъп до обществена информация е Главният прокурор., както и че на административните ръководители на съответните прокуратури са делегирани правомощия да вземат решения по чл.28,ал.2 от ЗДОИ за предоставяне или отказ от предоставяне на достъп до обществена информация и да уведомяват писмено заявителите за решенията си, както и за липсата на исканата обществена информация.

Безспорно е също така и че от формална страна подаденото от жалбоподателя заявление съдържа всички изискуеми реквизити, съгласно чл.25,ал.1 от ЗДОИ. Тези обстоятелства се потвърждават и от мотивите на обжалваното решение.

В него се признава също така и че правото да се търси и получава информация е конституционно признато в чл.41,ал.1 и ал.2 от Конституцията на РБ, което от своя страна поражда задължение на държавните органи да осигурят достъп до общественозначима информация, с изключение на нормативно уредените ограничения. Безспорно е, че един от правните способи за упражняване на това право е регламентиран в ЗДОИ. Съгласно чл.2,ал.1 от ЗДОИ обществена е информацията, която е свързана с обществения живот в Република България и дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закон лица. В случая жалбоподателят е поискал предоставяне на служебна обществена информация по смисъла на чл.11 във вр. с чл.2, ал.1 ЗДОИ, а именно която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация – дейността на съответната прокуратура.

В тази връзка с обжалваното решение е прието, че по заявлението може да бъде предоставен частичен достъп, доколкото по поставените в т.1, т.2 и т.7 въпроси, служебната статистическа информация е налична и предоставянето ѝ не е свързано с необходимост от допълнителна обработка.

Във връзка с въпросите, поставени в т.3,4, 5 и 6 от заявлението е прието, че информацията не е налична в искания вид, а следва да бъде предмет на допълнително издирване, систематизиране и обобщаване, за да бъде изготвена. В решението се твърди, че последното представлява нарочно създаване на такава информация, за да бъде удовлетворено искането на заявителя. Посочено е също, че информацията по посочените пунктове от т.3 до т.6, включително не попада в обхвата на тази служебна статистическа информация, която служи за обобщаване и анализ на работата на всички магистрати в СГП и не е изведена в отчетния доклад за дейността на СГП.

С диспозитива на решението е предоставен частичен достъп на заявителя до създадената и съхранявана в СГП информация, структурирано съобразно поставените от заявителя въпроси по т.1,т.2 и т.7 от заявлението. Към решението е приложена справка в табличен вид, от която е видно, че на жалбоподателя е предоставен достъп относно броя на наказателните производства, по които е бил наблюдаващ прокурор Иван Гешев процесния период; за броя на осъдителните присъди; брой на осъдени и оправдани лица, брой на прекратени досъдебни производства и брой на внесени в съда прокурорски актове. По отношение на предоставената информация по т.7 от заявлението не е направено разграничение между брой на внесени обвинителни актове и брой на внесени споразумения, а е дадена общата бройка на внесените в съда прокурорски актове.

Видно от същото решение е, че освен в мотивите му, няма изричен диспозитив, с който се отказва предоставянето на обществена информация по въпросите, поставени в т.3 до т.6, включително от заявлението.

Няма противоречия между горните доказателства. Фактическата обстановка не се оспорва от страните по делото.

При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима.

Подадена е подадена в законовия срок и от лице с правен интерес срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, съгласно изричната разпоредба на чл.40,ал.1 ЗДОИ.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Като взе предвид събраните доказателства, изложените доводи на страните и извърши проверка на административния акт на всички основания за законосъобразност, съдът обосновава следните изводи:

Решение по ЗДОИ от 09.01.2020г., с № 17842/ 2019г. е издадено от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия.

Не се оспорва по делото, че Главният прокурор е делегирал правомощия на административните ръководители на съответните прокуратури да постановяват актове по чл.28,ал.2 за предоставяне или отказ от предоставяне на достъп до обществена информация.

Актът е в предписаната от закона форма и при издаването му не са допуснати нарушения на административнопроцесуалните правила, които да бъдат определени като съществени по смисъла на чл.146,т.3 от АПК.

Съдът приема, че процесният отказ за предоставяне на информация е постановен в противоречие с материално-правните норми и с целта на закона.

Не е спорно между страните, че търсената от жалбоподателя информация е обществена по смисъла на чл.2,ал.1 от ЗДОИ. Съгласно цитираната норма такава е всяка информация, свързана с обществения живот, която дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона лица.

В процесния случай, информацията – предмет на заявлението за достъп, е „служебна“ по смисъла на чл.11 от ЗДОИ – такава, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации. Основанията за ограничаване на достъпа до служебна обществена информация са изрично и изчерпателно установени в чл.13,ал.2, т.1 и т.2 ЗДОИ.

В настоящия случай отказът за предоставяне на информацията, посочена в т.3,т.4,т.5 и т.6 от заявлението, е мотивиран с обстоятелството, че информацията не е налична в искания вид, а следва да бъде предмет на допълнително издирване, систематизиране и обобщаване, за да бъде изготвена. Според органа от това следва, че тя трябва да бъде нарочно създадена, за да бъде удовлетворено искането на заявителя, което е извън целта на закона. Посочено е също така и че исканата информация по посочените по – горе пунктове не попада в обхвата на тази служебна статистическа информация, която служи за обобщаване и анализ на работата на магистратите в СГП и респективно изведена в отчетния доклад за дейността на конкретното звено на Прокуратурата.

Този извод е незаконосъобразен.

В конкретния случай спорът се свежда до това дали в конкретното звено на Прокуратурата съществува информация относно: брой на водените от Иван Гешев наказателни производства за процесния период за престъпления от глава седма от особената част на Наказателния кодекс – престъпления против финансовата, данъчната и осигурителната система /чл.253 – чл.268 НК/; съответно брой на осъдителните и оправдателните присъди по посочените по – горе производства, както и брой на осъдените и оправданите лица по делата, както и брой на производствата приключили със споразумения между прокурора и подсъдимите и брой на споразуменията, по които е отнето или конфискувано незаконно придобито имущество и в какъв размер ; иска се също така и брой на водените наказателни производства за престъпления по чл.321,ал.1 от НК – за образуване или ръководене или по ал.2 – участие в организираната престъпна група, както и брой на водените наказателни производства за организирана престъпна група, извършваща престъпления срещу данъчната система с користна цел по чл.321, ал.3 от НК? ; брой на водените от него наказателни производства по предходната точка, които са приключили с осъдителни и брой на приключилите с оправдателни присъди – брой на осъдени и оправдани лица по делата, брой на прекратените с постановление на прокуратурата производства по посочените текстове и брой на делата по т.5 от заявлението, приключили със споразумения между прокурора и подсъдимите; съответно брой на сключените споразумения, по които е отнето или конфискувано незаконно придобито имущество и в какъв размер.

Съгласно чл.67,ал.1 от Правилника за администрацията на прокуратурата на Република България /ПАПРБ/, в деловодствата на съответните прокуратури се водят книги и дневници, съответни на действащата номенклатура на делата. А в ал.2 на същата разпоредба изрично е предвидено, че в деловодствата на прокуратурите, посочени в ал.1, се поддържа и Унифицираната информационна система на Прокуратурата на Република България.

Видно от нормата на чл.63, вр. с чл.62 от ПАПРБ, служителите на служба „Регистратура и деловодство“ при посочените в чл.61 от същия нормативен акт прокуратури, сред които и окръжните такива, въвеждат данни в Унифицираната информационна система на ПРБ относно всички преписки, досъдебни производства и относно цялата входяща и изходяща кореспонденция на прокуратурата, както и извеждат справочната информация от Унифицираната информационна система на Прокуратурата на Република България.

От своя страна в чл.42 – чл.47 от Правилника за администрацията в съдилищата /ПАС/ са уредени деловодните книги и регистри, които се водят във всички съдилища, между които и изрични такива за наказателните дела, в които се вписват всички данни от образуването на делата до приключването им и предаването им в архив, както и откритите, закритите и разпоредителните заседания, за изпълнение на влезлите в сила присъди и определения, както и за съхраняването на веществените доказателства по наказателните дела и тяхното движение.

Според чл.80,ал.1 от същия ПАС, образуваните дела се разпределят в следните видове : наказателни дела:

а) наказателни дела от общ характер – по обвинителни актове, по внесени споразумения от прокурора по реда на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и по молби за трансфер на наказателно производство от други държави по чл. 478, ал. 1, т. 2 НПК;

б) наказателни дела от частен характер – по тъжби на пострадалия (НПК);

в) частни наказателни дела – по частни жалби, жалби по чл. 243 НПК и частни протести по НПК; по молби за реабилитация; по предложения за принудителни медицински мерки по чл. 89 НК; по искания за задължително настаняване и лечение по чл. 154, ал. 2 и 3 и по чл. 157 от Закона за здравето; по всички искания и жалби към съда в досъдебното производство; по производствата във връзка с изпълнение на наказанията; по делегация на български и чуждестранни съдилища по наказателни дела и по молби и предложения за определяне на общо наказание; по молби по чл. 474, ал. 3 НПК; по чл. 74, ал. 3 и чл. 111 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража; по чл. 23 – 24а от Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните; по чл. 463 и сл. НПК; по Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест; по искане на прокурор за разкриване на банкова тайна; по искания по Закона за електронните съобщения и по Закона за специалните разузнавателни средства; по искания по Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции; по искания по Закона за признаване, изпълнение и постановяване на актове за обезпечаване на имущество или доказателства; по искания по Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни решения и решения за пробация с оглед упражняване на надзор върху пробационните мерки и алтернативните санкции; по чл. 40, ал. 4 ДОПК и други искания на органи, на които е възложено по закон да извършват действия при установяване на административни нарушения или преследване на престъпления;

г) административнонаказателни дела – по жалби срещу наказателни постановления, по УБДХ, по ЗООРПСМ, по предложения по чл. 78а НК и по чл. 83б ЗАНН;

Според чл.98,ал.1 от ПАС преписи от присъдата, с която подсъдимият е оправдан или освободен от наказателна отговорност или от изтърпяване на наказанието, както и преписи от определението за прекратяване на наказателното производство се изпращат от първоинстанционния съд на съответните органи в седемдневен срок от влизането им в сила или от връщане на делото в съда за връщане на иззети документи, ценности и други предмети, както и за снемане на полицейска регистрация. При отмяна на мярка за обезпечаване препис от присъдата или определението се изпраща в седемдневен срок на съответните органи от първоинстанционния съд. Съгласно ал.2 съответният служител изпраща преписи от присъдата или споразумението, с които подсъдимият е осъден да изтърпи съответно наказание на прокурора за изпълнение най-късно в тридневен срок от влизането им в сила или връщане на делото в съда.

В приложение № 1 от ПЗР на ПАС са посочени данните, които се вписват в описните книги, както за първоинстанционните наказателни дела, така и за въззивните и касационните такива. От тях е видно, че освен дата, номер, съдия – докладчик и др. в книгите се вписват предмета на делото, между които и текстът от НК, по който е повдигнато обвинението от съответната прокуратура, датата на постановяване на съдебния акт, съответно неговият вид – присъда – осъдителна, оправдателна, прекратено и т.н.

Както бе посочено и по – горе информацията за съответните наказателни производства се изпраща и на прокуратурата, като страна в наказателния процес.

От всичко посочено по – горе се оказва, че във всяко конкретно звено на прокуратурата се съдържат данни за всички преписки, досъдебни производства и относно цялата входяща и изходяща кореспонденция на прокуратурата, във връзка с висящи и приключили наказателни производства, като се вписват и данни относно правната квалификация на съответното престъпление, респ. текстът от НК, по който е повдигнато обвинението, респ. във връзка с който се води всяко наказателно производство. Видно е също така и че информацията за приключилите дела, съответно постановяването на осъдителни и оправдателни присъди, както и за сключените споразумения се изпраща в определен срок на съответната прокуратура, между които е и СГП, тъй като те подлежат на изпълнение.

Тази информация се въвежда и в поддържаната от Прокуратурата на Р България Унифицирана информационна система.

В този смисъл и не би могло да се приеме за основателно, че такава информация не е създадена и не се поддържа и в СГП, след като нейното създаване и поддържане е задължително, съгласно разпоредбите на ПАПРБ.

След като такава информация съществува, то и няма пречка да бъде предоставен достъп до нея на заявителя.

От друга страна следва да се посочи, че в обжалваното Решение от 09.01.2020г. на административния ръководител Градски прокурор на СГП, не се отрича съществуването на исканата информация и по въпросите от т.3 до т.6, включително от заявлението. Напротив посочва се, че тя съществува, но не е налична в искания от заявителя вид, за което е необходимо да бъде допълнително систематизирана и обобщена. Допълнителното систематизиране на наличната вече информация обаче не би могло да се приравни на създаването на нова информация /тъй като тази информация вече е създадена и съществува, но е групирана по различен начин/ – от една страна, а от друга при положение, че това допълнително систематизиране и обобщаване представлява съществена трудност, то няма пречка исканата информация да бъде предоставена със съдържанието и във формата, в която се намира при субекта по чл.3. Последното се посочва и в решение № 172/ 13.12.2019г. по адм.д. № 289/ 2019г. на АС Видин, с което е отменен мълчаливият отказ.

Що се касае до мотива за отказ, че това не е информация, която е изведена в отчетния доклад, то следва да се посочи, че ако беше такава, то тя би била обществено достъпна, тъй като тези доклади се публикуват и не би било необходимо предоставянето ѝ по реда на ЗДОИ.

Макар и в обжалваното решение да липсва диспозитив, с който изрично да се отказва предоставянето на достъп до обществена информация по т.3, т.4, т.5 и т.6 от заявлението, то от мотивите на същото решение е достатъчно ясна и недвусмислена волята на органа, че е налице отказ да бъде предоставена такава информация. Поради това и не би могло да се приеме, че жалбата е недопустима.

По отношение на информацията, касаеща непълно предоставената такава по т.7 от заявлението, следва да се има предвид, че никъде в самото решение не се споменава, че няма да бъде предоставена такава в пълнота. Напротив в решението от една страна се посочва, че се предоставя информация по поставените от заявителя въпроси в т.1,т.2 и т.7 от заявлението, а от друга, видно от приложената справка в табличен вид информацията по т.7 е непълна. Т.е. оказва, се, че е налице противоречие в самото обжалвано решение, тъй като от една страна се предоставя достъп до исканата информация по т.7, а от друга – на практика, такава е предоставена, но отчасти. В случая също може да се приеме, че е формиран отказ за предоставянето ѝ, но той не е мотивиран по никакъв начин, поради което и няма как да се приеме за законосъобразен.

Нормата на чл.38 от ЗДОИ регламентира съдържанието на решението за отказ, а с разпоредбата на чл.39 от същия закон са дадени указания как да бъде съобщено това решение на заявителя. Анализът на горепосочените разпоредби налага извода, че единствената призната от закона възможност за процедиране на задължения субект е да постанови решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до поискана обществена информация, за което писмено да бъде уведомен заявителя.

Съобразно чл.33 от ЗДОИ, когато органът не разполага с исканата информация и няма данни за местонахождението и, заявителят следва да бъде писмено уведомен. В случая не би могло да се приеме, че това е сторено.

Във връзка с доводите на ответната страна следва да се отбележи, че такъв акт следва да бъде издаден и в случаите по чл.33 от ЗДОИ, когато не разполага с такава информация, както и когато са налице основания да бъде отказано предоставяне на достъп до обществена информация, поради наличието на предпоставките за това по чл.12 и чл.13 и чл.37 от същия закон. Следва да се има предвид и това, че при неяснота във връзка с исканата информация следва да намери приложение разпоредбата на чл.29 от ЗДОИ за уточняване на заявлението за достъп, а при положение, че за предоставянето на такава информация е необходимо извършването на разходи по предоставянето и се прилагат разпоредбите на чл.20,ал.2, чл.21 и чл.23 от ЗДОИ, в които е посочен начина, по който се определят разходите, редът по който се заплащат и фактът, че приходите от предоставянето на достъпа до обществена информация, постъпват по бюджета на съответния орган.

Следва да се посочи, че никъде в обжалваното решение органът не е посочил правните основания, въз основа на които е обосновал отказа си, а мотивите за отказ не съответстват на изброените предпоставки за това в чл.12, 13 и чл.37, както и чл.33 от ЗДОИ.

По изложените доводи, съдът приема, че Решение по ЗДОИ от 09.01.2020г., с № 17842/ 2019г., в оспорваната му част, е незаконосъобразен административен акт и като такъв следва да бъде отменен, а преписката върната за ново произнасяне по въпросите от т.3 до т.6 от заявлението, включително, както и в пълнота по т.7 от Заявлението за достъп от 27.08.2019г.

При този изход на спора и на основание чл.143,ал.1 АПК на жалбоподателя се дължат разноски в размер на 260 лева, от които 10 лева – за държавна такса и 250 лева за адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, Административният съд

 

                                       Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение по ЗДОИ от 09.01.2020г., с № 17842/ 2019г. на Административния ръководител – Градски прокурор на Софийска градска прокуратура, в частта на същото, с която не е предоставена исканата информация по т.3,т.4,т.5 и т.6 от заявление № 17842/ 2019/ 27.08.2019г. по реда на ЗДОИ, както и не е предоставена изцяло информацията по т.7 от същото заявление.

ИЗПРАЩА преписката на административния орган – Административния ръководител – Градски прокурор на Софийска градска прокуратура, за произнасяне по въпросите в т.3,т.4,т.5 и т.6 от заявлението по реда на ЗДОИ, както и в пълнота по т.7 от същото заявление, съобразно указанията в мотивите на настоящото решение, като ЗАДЪЛЖАВА последния да се произнесе по искането в законовия срок.

ОСЪЖДА Софийска градска прокуратура да заплати на Сдружение Гражданско движение „Боец – България обединена с една цел“, гр.Видин, представлявано от Председателя на УС Г.Б.Г.,*** сумата от 260 / двеста и шестдесет/ лева, представляваща разноските по делото за Д.Т. и адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл.40,ал.3 от ЗДОИ.

Facebook logo
Бъдете с нас и във