§22 Новини
В Сушица се поклониха пред старши матрос Димитър Димитров
56 години от онзи паметен ден, в който в пантеона на героите на България е записано едно ново име, името на Старши матрос Димитър Димитров отбелязаха в Сушица.
В къщата музей на матроса в селото, своят почит към паметта на героя изразиха зам.-кметът на Община Стражица – инж. Катя Петрова, народният представител – Валентин Ламбев, общински съветници, жители и гости на селото. Слово за живота на скромния младеж, извървял без колебание пътя към подвига прочете кметът на Сушица Надка Никова. Пред берелефа венци и цветя в знак на признателност бяха поднесени от Кметство Сушица, Общинска администрация Стражица, НЧ „Станчо Станчев 1896” с. Сушица, граждани и общественици.
Участниците в поклонението имаха възможността да разгледат експонатите в музейната сбирка.
И справка за читателите:
Старшина Димитър Димитров започва наборната си военна служба на 23 октомври 1962 г. в школата за химици в Горна Оряховица. След успешното й завършване служи като командир на отделение химици на голям преследвач на подводници с бордови № 17 в Първи отделен дивизион противолодъчни кораби – Варна. На 24 септември 1963 г. е произведен в звание старши матрос.
По време на учение в открито море на 4 март 1965 г. матрос по невнимание прострелва кутия със снаряди и в погреба на кораба възниква опасност от пожар. Гъст, отровен дим изпълва тясното помещение с оръжия и взривни материали. В погреба слизат главен старшина Васил Вачев, старшина II степен Васил Ангелов и командирът на отделение химици Димитър Димитров.
Най-дълго устоява на задушливия дим младежът от Сушица. Той ползва противогаз, но окулярите му се замъгляват от гъстия дим и е принуден да го свали. Успява да открие и подаде навън димящия сандък, който е изхвърлен зад борда. Опасността е отстранена.
Екипажът – общо 57 души, и корабът са спасени.
Отровните газове обаче поразяват белите дробове на старши матрос Димитър Димитров. Откаран е по спешност за лечение във Военноморска болница, но два дни след инцидента (6 март 1965 г.) умира от белодробен оток. Погребан е с военни почести в родното си село Сушица.
С указ № 324 на Президиума на Народното събрание от 30 април 1965 г. за „спасяване на боен кораб и екипажа му“ е награден посмъртно със златна звезда, званието „Герой на социалистическия труд“ и орден „Г. Димитров“. Отличията, както и холандката на Димитър Димитров, са част от постоянната експозиция на Военноморския музей.