Параграф22 Daily

§22 Новини

ВАС намали наказанието на Мирослава Тодорова наполовина

Тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) намали наложеното от Висшия съдебен съвет (ВСС) дисциплинарно наказание на съдия Мирослава Тодорова, като редуцира срока на понижаването й в длъжност съдия в Софийския районен съд (СРС) от две години на една година, съобщи "Правен свят".


Съставът на ВАС с председател съдия Александър Еленков реши, че наложеното на Тодорова дисциплинарно наказание "по вид съответства на тежестта на нарушението и предизвикания от него обществен отзвук, но по размер е прекомерно тежко с оглед на високата индивидуална натовареност на съдия Тодорова през процесния период и останалите обстоятелства, при които е извършено нарушението".


В този контекст съставът излага подробно всички обстоятелства, свързани с дългата дисциплинарна одисея на съдия Тодорова, започнала още през 2011 г., както и обстановката, в която тя се развива.


"Формата на вината, при която е извършено процесното дисциплинарно нарушение, несъмнено е съзнавана непредпазливост, която макар и рядко е наричана и "наказуемо лекомислие" - съдия Мирослава Тодорова необосновано е считала, че ще успее да се справи с всичките си ангажименти - като съдия в Софийски градски съд, наказателно отделение, като преподавател в НИП, като председател на УС на Съюза на съдиите в Бълргария (а публичните ангажименти винаги са съпътствани с т.нар. "битовизми")", се посочва в решението.


Наказанието на съдия Тодорова е за забавени мотиви по две дела и бе наложено с решение на ВСС от 10 април т. г. в хода на повторна процедура по дисциплинарно наказване, след като ВАС веднъж отмени дисциплинарното й уволнение и върна преписката на ВСС за ново произнасяне.


Първоначалното предложение на дисциплинарния състав на ВСС беше съдия Тодорова да бъде наказана с намаляване на заплатата с 25% за 2 години, но по-високото наказание бе предложено след емоционално изказване на члена на ВСС Румен Боев, в което той сравни наказанието на Тодорова с това на съдия Мариян Марков от СГС, който също бе понижен за две години като съдия в Софийския районен съд. Боев направи паралел и с освобождаването от административна длъжност на Ангел Георигев като зам.-окръжен прокурор на Бургас, което ВАС коментира като неуместни паралали.


Относно наказанието на съдия Марков, съдът подчертава, че той бе наказан със същото наказание, но за системни нарушения, какъвто е случая и с прокурор Георгиев.


В решението на ВАС се казва, че два от основните белега на лошото правораздаване са нееднаквото прилагане на закона и бавното правосъдие. В тази връзка за забавените мотиви съдът приема, че сроковете за изготвянето им - не по-късно от 15 дни за изготвяне на мотивите към присъдата, съответно не по-късно от 30 дни за изготвянето им при дела с фактическа и правна сложност, както и не по-късно от 30 дни за изготвяне на въззивното решение, са задължителни.


"От съдържанието на цитираните правила и преди всичко от обстоятелственото пояснение "не по-късно от ... дни" се вижда, че установените с тях срокове за изготвяне на мотивите към присъдата и на въззивното решение заедно с мотивите са задължителни. Държавата, притежаваща държавната власт в нейната пълнота, е носител на публичноправното задължение да даде правосъдие. Това свое задължение и въобще цялостната си функция по правораздаването, държавата изпълнява чрез съдилищата, изброени в чл. 119 от Конституцията. Всяко правно задължение подлежи на изпълнение в определен срок и този срок е задължителен за дължащия изпълнението субект. Разбира се, сроковете по чл. 308, ал. 1 и 2 и чл. 340, ал. 1 НПК не са давностни, нито преклузивни (прекратителни), поради което с изтичането им задължението да се изготвят мотивите към присъдата нито се погасява, нито се прекратява. Това задължение продължава да съществува и неговото изпълнение е дължимо, но от първия ден след изтичането на съответния срок, е налице дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 2 ЗСВ - бездействие, което неоправдано забавя производството. И колкото по-голям е срокът на бездействието за изготвяне на мотивите към съответната присъда, толкова по-съществено (по-тежко) е дисциплинарното нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 2 ЗСВ", се казва в решението.


В него ВАС изтъква, че не споделя виждането на ВСС, че административните ръководители имат само общи задължения за контрол върху организацията на работа в съда. Според съда е повече от очевидно, че административните ръководители на съдилищата от всички степени се назначават с основната задача да създадат и поддържат такава организация на работния процес в съответния съд, която да бъде обективна предпоставка за бързо и ефективно правораздаване. "Затова при събеседването, провеждано с кандидатите за административни ръководители, се "прави преценка на кандидата за управленската му компетентност като административен ръководител, за което кандидатът защитава концепция за стратегическо управление на съответния орган на съдебната власт" (чл. 194б, ал. 1, т. 2 ЗСВ). По тези съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че в процесния случай бавното правосъдие се дължи или на липсата на умение у провинилия се съдия за оптимално организиране на неговата лична трудова дейност, или на недостатъчна организационна и управленска компетентност на административния ръководител, или и на двете заедно", пише в решението.


Съставът на ВАС изрично подчертава, че в случая с Тодорова, нито ИВСС, нито някой от двата дисциплинарни състава, провели производството по дисциплинарното дело, нито Висшият съдебен съвет са положили усилия да изяснят въпроса съществувала ли е адекватна организация на работния процес в Софийски градски съд за времето от 16.06.2006 г. до 17.01.2012 г., а това обстоятелство е от съществено значение за изясняването на тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено.


Съдия Тодорова каза, че ще обжалва това решение, след като се запознае подробно с него. Тя работи в СРС вече три месеца

Facebook logo
Бъдете с нас и във