Параграф22 Daily

§22 Новини

ВАС отмени наказание на военен прокурор – не уронил, а защитил авторитета на съдебната власт

Върховният административен съд (ВАС) отмени наказание на военен прокурор като прие, че той не е уронил престижа на съдебната власт, а напротив – защитил е нейния авторитет по казус с болен затворник. ВАС дори намеква, че отговорността в конкретния случай е на шефа на Военно-окръжната прокуратура (ВОП) в София, сочи Lex.bg.

Казусът е отпреди година. На 22 декември 2020 г. във ВОП-София е постъпила молба от затворника Ю. Ценев с искане да бъде прекъснато изтърпяването на наказанието му за 7 дни, за да може на 9 януари т.г. да постъпи за лечение в болница.

На 23 декември м.г. шефът на ВОП-София Адалберт Кръстев с разпореждане възлага преписката на военния прокурор Антон Радойнов. Той на свой ред, на 29 декември 2020 г. иска от медицинската комисия към главната дирекция „Изпълнение на наказанията“ становище за здравословното състояние и необходимостта от лечение на Ю. Ценев. На 7 януари 2021 г. във ВОП-София постъпва отговор от лекарската комисия и на следващия ден Радойнов изготвя постановление, с което на основание чл. 199 и чл. 447, ал. 3 от НПК прекъсва наказанието на затворника за 7 дни, считано от 9 януари (виж относимите разпоредби в карето – б.а.). Препис от постановлението е изпратен на администрацията на затвора и на Ю. Ценев за сведение. В мотивите си военният обвинител изтъква, че прекъсва наказанието, защото непроизнасянето или несвоевременното произнасяне би нарушило съществено правата на лишения от свобода.

На 8 януари т.г. Радойнов докладва на ръководителя на ВОП-София и на зам.-шефа на Военно-апелативната прокуратура (ВоАП) Данчо Данов за извършените от него действия. Но тогава става проблем.

На 11 януари 2021 г. Данов, при осъществяването на инстанционен контрол, констатирал „нищожността“ на постановлението на Антон Радойнов и изпратил преписката по компетентност на шефа на ВОП-София. Същевременно изготвил и доклад, с който уведомил за случая военно-апелативния прокурор Елин Алексов.

Ръководителят на ВОП-София Адалберт Кръстев на свой ред приел, че според чл. 448, ал. 1 от НПК изключително правомощие на окръжния прокурор по местоизтърпяване на наказанието е да се произнася по исканията за прекъсване на наказанията и това правомощие не може да се делегира. Още на 11 януари Кръстев изпратил писмо до началника на затвора, с което го уведомил, че постановлението на Антон Радойнов е издадено в несъответствие на чл. 448, ал. 1 от НПК и трябва да бъде върнато на Военно-окръжна прокуратура за осъществяване на инстанционен контрол. А затворникът Ю. Ценев трябва да бъде върнат зад решетките.

Две седмици след този случай Военно-апелативна прокуратура подава сигнал срещу Радойнов до ръководителя на ВОП-София. Адалберт Кръстев образува дисциплинарно производство срещу военния обвинител и сформира комисия, която да установи дали има нарушение на етичния кодекс при работата му по въпросната преписка. След около месец получава резултатите и на 1 март 2021 г. издава заповед, с която налага наказание „забележка“ на Радойнов, защото е нарушил един от принципите в етичния кодекс, а именно – за компетентност и квалифицираност. Освен това шефът на ВОП-София приема, че в случая е накърнен престижът на съдебната власт, защото незаконосъобразният прокурорски акт е достигнал да знанието на лишения от свобода, администрацията на затвора, както и до лекарската комисия към затвора.

На 7 април т.г. Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ПК на ВСС) е потвърдила наложеното наказание „забележка“. Антон Радойнов обаче подава жалба до Върховния административен съд и тричленен състав с председател Тодор Тодоров и членове Росен Василев (докладчик) и Весела Николова отменя наказанието като незаконосъобразно.

За да бъде доказано дисциплинарното нарушение и ангажирана дисциплинарната отговорност на едно лице, е необходимо да се установи от фактическа страна наличието на деяние – действие или бездействие, от обективна страна да се докаже противоправността на това деяние, т. е. обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение, от субективна страна да е налице вина у дееца – умисъл или небрежност, да е установен правнорелевантен резултат (вреда) и да е налице причинна връзка между деянието и резултата. В настоящия случай, съдът намира, че не е изпълнен фактическият състав на твърдяното нарушение. Липсват данни както за противоправност на извършеното, така и за вредоносен резултат“, посочва ВАС.

Върховните съдии отбелязват, че според чл. 140, ал. 1, т. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) административният ръководител организира и ръководи дейността на съответната прокуратура. А във втората алинея на разпоредбата пък се казва, че разпорежданията на ръководителя във връзка с тези му правомощия са задължителни за всички прокурори, следователи и служители в съответната прокуратура. „Съобразно изложеното, прокурорът е длъжен да изпълни дадените му разпореждания, а при отказ от изпълнение, същият подлежи на наказание. В настоящия случай прекият ръководител на наказания жалбоподател е възложил с резолюция изпълнението по молбата на осъдения Ю. Ценев, а евентуалният отказ от страна на подполк. прокурор Антон Радойнов, съдът намира, че отново би довел до налагане на дисциплинарно наказание“, изтъква ВАС.

Върховните съдии се спират и на чл. 448, ал. 1 от НПК, според който само съответният окръжен прокурор може да прекъсва изтърпяването на наказанието. В тази връзка ВАС отбелязва следното: „Това е изключително правомощие само на административния ръководител на съответната прокуратура, което именно е част от неговата отговорност и организация на работа, изрично уредена в закона, но не и на организацията на работа на прокурорите в съответните прокуратури. Оправомощаването на прокурорите не е въведено от законодателя в нормативната уредба. Ето защо в настоящия случай оправомощеният от административния ръководител прокурор, който се е произнесъл по искане на осъден за прекъсване изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода“ в хипотезите на чл. 447 от НПК, не следва да носи дисциплинарна отговорност по чл. 307, ал. 3, т. 3 от ЗСВ.

Отделен е въпросът за отговорността на административния ръководител във връзка с неправилно оправомощаване и делегиране на правомощия, които само той може да упражни във връзка с организацията на работата.

Съдът отбелязва още, че по делото няма доказателства Антон Радойнов да е нарушил някой от принципите в етичния кодекс. Що се отнася до твърдението, че военният обвинител е уронил престижа на съдебната власт, ВАС казва, че за да е така, е необходимо нарушението да бъде извършено публично, пред свидетели или да е станало достояние на широк кръг от хора. Това е така, защото престижът на определена власт е субективната оценка, която обществото ѝ дава.

В конкретния случай върховните съдии не намират данни поведението на Радойнов да е извършено пред публика или да е станало достояние на хора извън съдебната система. Постановлението му е стигнало само до осъдения, в чиято полза е произнасянето, и до администрацията на затвора и лекарската комисия, припомня ВАС.

И заключава, че всъщност с поведението си военният прокурор не е уронил престижа на съдебната власт, а напротив – защитил е нейния авторитет. И това е така, защото „в конкретната ситуация всички негови действия са били насочени към опазване здравето на изтърпяващия наказание Ценев чрез осигуряване своевременното му настаняване в лечебно заведение“. „От доказателствата по делото се установява, че по отношение на нуждаещия се от лечение е събрана изискуемата медицинска документация, удостоверяваща необходимостта от такова лечение. В случая здравето на болния и предоставянето на възможност да се лекува е по-голяма ценност от това кой е компетентен да разреши временно прекъсване на изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“.

Жалбоподателят е бил поставен пред алтернативата да не се произнесе в срок по възложената му преписка, с което да наруши правата на осъдения, или да не изпълни разпореждане на прекия си ръководител, което също съставлява нарушение“, изтъква ВАС.

Върховните съдии припомнят и че по закон целта на дисциплинарното наказание е да доведе до постигане на по-висока ефективност и експедитивност в работата на магистрата, да съдейства за преустановяване на нарушенията и да осъществява превенция. За да се постигнат тези цели, допълва ВАС, наказанието следва да се налага само след пълна и обстойна преценка на всички факти и обстоятелства от значение за конкретния случай и след безспорно доказано нарушение, тъй като само този начин на действие създава убеждение за безпристрастно наложена и справедлива санкция. „Налагането на наказание, без доказано основание, води до безпринципност и произвол, действа демотивиращо и е в разрез с посочените по-горе цели“, заключава ВАС.

Решението му може да бъде обжалвано пред петчленен състав на съда.

Facebook logo
Бъдете с нас и във