Параграф22 Daily

§22 Новини

Вероятно утре съдийската колегия на ВСС ще решава съдбата на две военни съдилища

Да се закрият две военни съдилища предлагат членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС) Даниела Марчева, Красимир Шекерджиев и Драгомир Кояджиков. Тримата имат различно виждане за това кой първоинстанционен военен съд да остане. Марчева и Шекерджиев са на мнение, че това трябва да е Военен съд-Пловдив, докато Кояджиков залага на Военен съд-София. Колко, кои и дали въобще ще бъдат закрити военни съдилища, ще реши Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет. Очаква се въпросът да бъде обсъден на заседанието ѝ на 9 юни, сочи Lex.

До 2014 г. първоинстанционните военни съдилища у нас бяха пет – в София, Пловдив, Сливен, Плевен и Варна. Но тогава Висшият съдебен съвет закри два от тях – тези в Плевен и Варна.

Това решение на съвета обаче не се отрази на натовареността на останалите четири военни съдилища. През годините ясно се очерта, че те са с изключителна ниска натовареност, като това е най-видно при Военно-апелативния съд (ВоАпС), където един магистрат разглежда средно на месец по едно дело. Не са много по-различни и данните за първоинстанционните съдилища. Така например през 2019 г. средно на месец един съдия във ВС-Сливен е разглеждал 6.67 дела, в София – 3.58, а в Пловдив – 2.82 дела.

И тъй като тенденцията за слаба натовареност е устойчива, през 2019 г. Съдийската колегия принципно реши да се закрият военни съдилища. За целта сформира работна група, която трябваше да обсъди всички варианти и да излезе с конкретни предложения.

Групата проведе няколко заседания, на които очаквано военните магистрати не споделиха идеята за закриване на военни съдилища. Те настояваха да се обсъди идеята им за законодателни промени, с които да се промени компетентността на военните съдилища,  като се разшири кръгът от дела, които разглеждат. Всъщност тези техни предложения още през 2018 г. бяха изпратени на министрите на правосъдието и отбраната, като първият категорично ги отхвърли, а вторият каза, че решението на въпроса е от компетентността на ВСС.

За да има по-пълен поглед върху състоянието на военното правораздаване, работната група възложи на съдии от Върховния касационен съд да извършат анализ за периода от 2016 г. до 2019 г.

Делата с фактическа и правна сложност, които разглеждат военните съдилища, са изключително малко, а тенденцията за намаляването им е съществена. Това посочва ВКС в анализа си. „Като цяло преобладават дела за престъпления, които по правилата на чл. 35 от НПК са подсъдни на районните съдилища. Особено впечатление прави обстоятелството, че броят на делата за военни престъпления, разгледани от окръжните военни съдилища, е изключително нисък – 11 броя (6%) през 2016 г.; 12 (10%) през 2017 и 2018 г.

Съществено значение за запазване броя на постъпленията във военните съдилища все повече оказва броят на образуваните частни наказателни дела, преобладаващата част от които са за разпити на свидетели. Наред с това все по-често се констатира образуването на множество частни дела по едни и същи досъдебни производства, което води до увеличаване и общия брой дела, постъпили в съответните съдилища“, изтъква ВКС. И обяснява, че поради липса на определен от ВСС коефициент за тежест на делата, са използвали тези на върховния съд.

Що се отнася до ефективността в дейността на военното правораздаване, то от ВКС посочват, че изводи за това на база само статистически данни не е коректно да се правят. „За оценката на качеството на правораздавателната дейност са от важно значение и причините, поради които са отменени или изменени съответните съдебни актове, с каквито данни не разполагаме. Статистическите данни не дават възможност да се проследи процесуалния ход на делата, които са били отменени по реда на въззивния и касационен контрол, тъй като след връщане на делото за ново разглеждане се образува дело под нов номер, въпреки че става въпрос за едно единно наказателно производство. Освен, че това обстоятелство има отношение към броя на висящите за съответната година дела, съществено е значението му и във връзка с качествените критерии, изискващи проследяването на резултатите от последващинстанционен контрол“, казват от ВКС.

Върховните магистрати обаче са изследвали стабилността на актовете на Военно-апелативния съд въз основа на данните, с които разполага самият върховен съд до 2018 г. включително. „Военно-апелативният съд е сред апелативните съдилища с най-малко оставени в сила актове, като преценката е не само в съпоставка с останалите апелативни съдилища, но и в съотношение към броя на решените от ВКС дела, постъпили от ВоАпС. Действително за 2018 г. броят на отменените дела е само три (най-нисък за апелативните съдилища), но тази цифра следва да се преценява на фона на най-малък брой постъпили за разглеждане дела – 16 броя. Последните данни за 2019 г., известни от представена справка за резултатите от върнати обжалвани и протестирани дела, са следните: от общ брой 18 дела, по 12 дела съдебните актове са били оставени в сила, 5 акта са били отменени изцяло и делата са върнати за ново разглеждане и по 1 дело атакуваният съдебен акт е бил изменен. В процентно отношение делът на отменените и изменени дела е около 35 %. Отново следва да се припомни уговорката, че прецизността на заключенията относно ефективността в правораздавателната дейност на Военно-апелативния съд  изисква изводите да се базират освен на данните за броя на коригираните съдебни актове, и на преценка относно основанията и предпоставките за отмяна и изменениена въззивните решения/присъди“, посочва ВКС.

В становището си по повод реформата на военното правораздаване, ВоАпС настоява отново да се предприемат мерки за придвижване на законодателните предложения, с които би се увеличил броят на делата. И.ф. шефът на съда Димитър Фикиин казва, че, за да се осъществи идеята, може да се използват различни механизми, като например предложенията бъдат внесени чрез министъра на правосъдието. „Такъв подход бе приложен през 2017 г. спрямо Специализирания наказателен съд (СпНС), като с разширяване на подсъдността му с допълнения в НПК се преодоля ниската му натовареност. Подобен подход бе използван и за промяна натовареността на административните съдилища, както и на гражданските отделения на окръжните съдилища“, изтъква Фикиин.

Ако пък Съдийската колегия реши да редуцира броя на военните съдилища, то ВоАпС предлага само един да бъде преобразуван в териториално отделение, като не посочва кой да бъде той. „С оглед спецификата и компетентността на военно-правораздавателните органи, и особено след като през 2014 г. беше извършено закриване на Военен съд-Варна и Военен съд-Плевен, една такава мярка задължително трябва да изчака своето обсъждане след изготвянето на цялата съдебна карта и едва тогава да се прецени налага ли се продължаване на подобно оптимизиране. Една такава мярка следва да бъде съпроводена още и с анализ и план за преразпределение на съдебните райони към оставащите военни съдилища, съответно с мерки за икономично и гъвкаво управление и разглеждане на делата, управление на съдебните сгради, с анализ на съответната натовареност на съдилищата, на достъпа до правосъдие на военнослужещите и гражданите, както и на дислокацията на военните формирования в съдебния район на всеки военен съд. И не на последно място една такава мярка задължително следва да бъде съобразена и с Решение по т. 1 от Протокол № 30 от заседание на Висшия съдебен съвет, проведено на 03 юни 2015 г., с което е прието „Реформата на структурата на военното правораздаване да се осъществява само в рамката на общи за всички органи на съдебната власт действия на Висшия съдебен съвет, в изпълнение на правомощията му по чл. 30, ал. 1, т.т. 2 и 3 от Закона за съдебната власт“, пише Фикиин.

При изготвянето на предложението за закриване на две военни съдилища, членовете на ВСС Даниела Марчева, Красимир Шекерджиев и Драгомир Кояджиков са отчели редица важни факти и данни. Те са взели предвид състоянието на въоръжените сили, данните за натовареността, анализа на ВКС, практиката на Европейския съд по правата на човека и др. Според тези данни основната част от личния състав на въоръжените сили и по-голямата част от организационните структури и елементи на отбраната, са съсредоточени в съдебните райони на военните съдилища в София и Пловдив. „Няма обективни условия, от които да се приеме, че е възможна промяна във факторите, обуславящи натовареността на военните съдилища – от една страна налице е трайна тенденция за намаляване на числеността на въоръжените сили, а от друга страна липсва политическа воля за разширяване на подсъдността на военните съдилища – от изпратените до административния ръководител на Военно-апелативен съд становища от министъра на правосъдието и от министъра на отбраната е видно, че представителите на изпълнителната власт не подкрепят предложенията за законодателни изменения на НПК, НК, АПК, ЗАНН и Указ №904 за борба с дребното хулиганство, целящи да разширят подсъдността на военните съдилища“, отбелязват тримата кадровици.

Те се спират на натовареността на Военно-апелативния съд и на трите първоинстанционни военни съдилища.

В четирите органа работят общо 20 магистрати. През 2019 г. на един съдия във ВоАпС са постъпили 1.01 дела, той е разгледал средно 1.21, а е свършил 0.96 дела. Що се отнася до трите първоинстанционни, то през миналата година там са постъпили общо 591 дела, като 49% са били разгледани във ВС-София, 26 на сто в Пловдив и 25% в Сливен. Разпределени по характер, делата са, както следва: разпити пред съдия – 52%, ЧНД – 22%; НОХД – 18%, АНД – 7% и НЧХД – 1%. „Очевидно е, че само една четвърт от делата, които се разглеждат във военните съдилища, са т.нар. „същински дела“ или дела с фактическа и правна сложност и 74% са дела с по-ниска фактическа и правна сложност. Безспорно с най-голяма тежест от видовете дела разглеждане в системата на военните съдилища са наказателните дела от общ характер (НОХД). През 2019 г. са разгледани 113 броя или 18% от делата“, посочват кадровиците.

Те правят и по-детайлна разбивка на делата – този път по видове престъпления. Оказва се, че най-голям брой са тези за общоопасни престъпления (45 броя или 40%), следват от престъпленията против собствеността (25 броя/22%), документните престъпления (11/10%), военните престъпления (10/9%), престъпленията против личността (9/8%), против реда и общественото спокойствие (5/4%), против стопанството (3/3%) и против брака, семейството и младежта (само едно такова дело).

Приключени са 85 дела, като 42 са с присъда или средно на година един военен съдия приключва по три дела. От данните става ясно, че за миналата година средната натовареност на военните съдии е два пъти по-ниска от на колегите им от окръжните съдилища. Кадровиците са изследвали и битовите условия, при които работят военните магистрати. В София се намират в Съдебната палата, в Пловдив имат самостоятелна сграда, а в Сливен ползват етаж от триетажно здание.

През 2019 г. бюджетът на четирите военни съдилища е бил общо 3 753 261 лв., като най-голямата част от него отива за заплати – 2 341 866 лева. Издръжката е 169 042 лева, а осигуровките – 861 626 лева.

Тримата членове на ВСС посочват и практиката на ЕСПЧ като довод за закриване на две военни съдилища. Позовавайки се на последните решения на съда в Страсбург по делата Ergin срещу ТурцияMaszni срещу Румъния, както и Mustafa срещу България, кадровиците изтъкват, че би следвало да се приеме, че тенденцията е за ограничаване на компетентността на военните съдилища по отношение на цивилните лица.

С тези доводи Даниела Марчева, Красимир Шекерджиев и Драгомир Кояджиков предлагат да бъдат закрити две военни съдилища. Тримата се обединяват около становището, че няма как Съдийската колегия да закрие Военно-апелативния съд, защото неговият статут е регламентирал в редица закони. Т.е. въззивното обжалване няма как да бъде прехвърлено към цивилни съдилища без необходимите законодателни изменения. Заради това кадровиците коментират само реформа на първоинстанционните военни съдилища.

Facebook logo
Бъдете с нас и във