Параграф22 Daily

§22 Новини

ВКС: И да откраднат колата, трябва да си плащаш лизинга

Ако откраднат колата, която си взел на лизинг, продължаваш да дължиш вноските, а противозаконното ѝ отнемане не води до разваляне на договора. Това постанови състав на Върховния касационен съд (ВКС) в решение по чл. 290 от Гражданския процесуален кодекс, уточнява Lex.bg.

Върховните съдии Емилия Василева (председател на състава), Костадинка Недкова (докладчик) и Анна Баева допускат до касация спор между две фирми за вноските за лизинг за открадна кола, за да отговорят на два въпроса, които са от значение за развитието на правото. Първият е дали правилото в Търговския закон (чл. 343), че рискът от случайното погиване или повреждане на вещта е за лизингополучателя, обхваща и случаите на противозаконно отнемане и кражба. А вторият е дали кражбата е основание за разваляне на договора за лизинг по право, тъй като задължението на едната страна се е погасило поради невъзможност за изпълнение (чл. 89 от Закона за задълженията и договорите).

Делото е заведено от лизингово дружество, което настоява фирма, с която е сключило договор за лизинг на кола на 30 юли 2009 г., да бъде осъдена да му плати вноски за над 60 000 лв. Лизингополучателят обаче отказва, тъй като само няколко дни след като е взел автомобила – на 6 август 2009 г., той е откраднат. Колата е намерена година по-късно в Полша, а през 2011 г. е предадена на лизинговото дружество. През април 2012 г. то пише на фирмата-лизингополучател, че му дължи над 60 000 лв. от падежиралите до момента вноски по лизинга.

Спорът стига до ВКС по жалба на лизингодателя, тъй като втората инстанция – Софийският апелативен съд (САС), отхвърля иска му. САС приема, че договорът за лизинг е прекратен заради противозаконното отнемане на автомобила и ответникът не дължи вноски за периода, в който не го е ползвал. Апелативните съдии сочат, че с кражбата е настъпила обективна невъзможност лизингодателят да изпълни задълженията си – да осигури свободното ползване на вещта в срока на договора и да прехвърли на лизингополучателя собствеността на веща в уговорения срок, а това води до разваляне на договора по право, на основание чл.89, ал.1 ЗЗД. Така втората инстанция стига и до извода, че няма неизпълнение от страна на лизингополучателя. САС твърди, че в случая не може да се приложи правилото на чл.343 ТЗ, тъй като вещта нито е погинала случайно, нито е повредена, за които случаи говори тази разпоредба. Освен това апелативните съдии са прегледали и общите условия на лизинговото дружество и са установили, че в тях са изредени серия от хипотези, при които лизингополучателят носи риска и трябва да продължи да си плаща, но сред тях не е изрично посочено противозаконното отнемане на автомобила от трето лице.

Кога рискът е за кредитора и кога за длъжника

Преди да дадат отговор на въпроса дали при кражба на колата трябва да продължиш да си плащаш лизинга, върховните съдии разясняват общите положения за риска при случайно събитие и непреодолима сила, довели до невъзможност за изпълнение на договора. И напомнят, че нормите, които ги уреждат, са диспозитивни и страните могат да уговорят нещо различно.

Съдиите Василева, Недкова и Баева припомнят, че при двустранните договори общото правило е, че рискът се носи от длъжника (чл. 89 ЗЗД). При настъпване на пълна невъзможност за изпълнение договорът се прекратява по право занапред, страните се освобождават от задълженията си, като рискът се носи от длъжника, тъй като понесените от него вреди остават за негова сметка. „Така при погиване изцяло или отчасти на наетата вещ, разпоредбата на чл.231, ал.3 ЗЗД препраща към правилата на чл.89 ЗЗД, като рискът се носи от длъжника – наемодател, чиято престация да предостави ползването на вещта не може да се изпълни, поради обективни причини. Това правило се прилага и при оперативния лизинг – арг. чл.347, ал.2 ТЗ“, се посочва в решението.

В него се припомня, че няма обща норма за случаите, при които при обективна невъзможност за изпълнение рискът се носи от кредитора. Има отделни разпоредби, една от които е чл.343 ТЗ, който предвижда, че рискът от случайното погиване или повреждане на вещта при финансов лизинг е за лизингополучателя-кредитор. Подобно правило има и в чл.205, ал.1 ЗЗД – че при продажба на движими вещи на изплащане и запазване на собствеността от продавача, рискът се носи от купувача-кредитор от момента на предаването на вещта и той понася неблагоприятните последици от погиването или повреждането на вещта, независимо че тя не е негова собственост, като следва да плати изцяло цената по договора.

„В случаите, в които рискът се носи от кредитора (чиято престация е възможна), не могат да се приложат правилата на чл.89 ЗЗД, тъй като те уреждат последиците при носене на риска от длъжника“, заявява ВКС. И обяснява защо: „Развалянето на двустранен договор по чл.89, изр. 1-во ЗЗД е следствие на това, че рискът от случайното събитие по този договор тежи върху длъжника – върху страната, която се освобождава от задължението си, поради обективна невъзможност то да бъде изпълнено. Тъй като рискът е за длъжника, той не може да получи насрещната престация, поради което задължението на другата страна по договора също се погасява, предвид синалагматичната връзка между престациите на страните. Именно с оглед на това, когато рискът при пълна обективна невъзможност за изпълнение е за длъжника, правилото на чл.89, изр.1-во ЗЗД предвижда, че договорът се прекратява по право. Когато обаче кредиторът носи неблагоприятните последици от случайното събитие, тъй като задължението му не е погасено, поради обективна невъзможност, той следва да го изпълни, но срещу него няма да получи (изцяло или частично) изпълнение от другата страна по договора. Ето защо, когато рискът е за кредитора, договорът не се разваля (прекратява) по чл.89, изр.1-во и 2-ро ЗЗД.

Върховните съдии посочват, че ако при настъпване на случайно събитие по договор за финансов лизинг се приложи чл.89 ЗЗД, ще означава да се игнорира чл.343 ТЗ, според който рискът е за кредитора (освен ако страните не са го дерогирали изрично).

Според тях всъщност чл. 343 ТЗ регламентира общо правило за разпределение на последиците от риска при обективна невъзможност за изпълнение на договор за финансов лизинг. „То е приложимо при всички проявни форми на случайно събитие, а не само за конкретно изброените в нормата хипотези на случайно погиване или повреждане на вещта, което е видно и от наименованието на разпоредбата – „Риск”, заявява ВКС.

И посочва, че кражбата (чл.194, ал.1 от Наказателния кодекс), е отнемане на чужда движима вещ от владението на другиго без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, т.е. тя е „непредвидимо и непредотвратимо действие, което не може да се вмени във вина на длъжника и води до невъзможност същият да изпълни, поради което се явява случайно събитие“.

Затова върховните съдии заявяват, че „противозаконното отнемане (кражбата) на лизинговата вещ по договор за финансов лизинг се обхваща от разпоредбата на чл.343 ТЗ. Кражбата не представлява основание по чл.89, изр.1-во и изр. 2-ро ЗЗД за разваляне на договор за финансов лизинг, освен ако страните по договорен път не са дерогирали правилото на чл.343 ТЗ“.

Какво става, ако открадната кола се намери

При това тълкуване, ВКС посочва, че няма как да се възприеме тезата на апелативния съд, че договорът за лизинг е развален с открадването на колата. И се спира на друг важен момент – че тя е намерена и върната на лизингодателя преди изтичането на договора.

Това, подчертава ВКС, значи, че е налице не пълна, а частична обективна невъзможност за изпълнение на задължението на лизингодателя да предостави ползването на вещта за целия остатък от срока на договора. И припомня: „Дори при наличие на частична обективна невъзможност за изпълнение на задължение, за която рискът се носи от длъжника, какъвто не е настоящият случай, развалянето на договора не става ex lege – арг. чл.89, изр .2-ро ЗЗД (по съдебен ред) и чл.306, ал. 5 ТЗ (с едностранно волеизявление при непреодолима сила, като вид случайно събитие), като условие за прекратяването на правоотношението е кредиторът да няма интерес от частичното изпълнение“.

В решението се изясняват и последиците, когато открадната вещ е намерена преди изтичане на договора за финансов лизинг. „Престацията е за продължително изпълнение, поради което невъзможността за изпълнение на част от нея няма временен характер. Да се приеме противното, би означавало и да се допусне спиране и отлагане на изпълнението на невъзможната част по чл.306, ал.4 ТЗ, което на практика би довело до недопустим резултат – удължаване на срока на договора. При частична невъзможност за предоставяне на ползването на вещта за част от срока на договора за финансов лизинг в хипотеза на противозаконното ѝ отнемане, лизингополучателят (кредитор по отношение на частично невъзможната престация) дължи заплащане на лизинговите вноски за този период, тъй като рискът е за него. Ето защо, за периода от кражбата до връщането на лизинговата вещ на лизингодателя по договора за финансов лизинг, лизингополучателят дължи заплащане на възнаграждението по договора (лизинговите вноски) за този период, заявява ВКС.

След връщането на откраднатата кола на лизингодателя и ако той не е я предостави пак за ползване на лизингополучателя, обаче не му се дължат вноски.

Затова и ВКС не признава целия иск на лизинговото дружество, а само за вноските от кражбата на колата до намирането ѝ и връщането ѝ от Полша през 2011 г.

Facebook logo
Бъдете с нас и във