Параграф22 Daily

§22 Новини

ВКС казва как се развалят договори с нотариална заверка на подписите

Каква е формата за разваляне на двустранни договори, сключени с нотариална заверка на подписите. На този въпрос ще отговори в решение по чл. 290 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) състав на Върховния касационен съд (ВКС).

Върховните съдии Бойка Стоилова (председател на състава), Мими Фурнаджиева (докладчик по делото) и Велислав Павков са допуснали до касация дело за разваляне на продажба на автомобил именно заради така поставения въпрос, който са преценили, че е от значение за развитието на правото и точното прилагане на закона, сочи Lex.bg.

Казусът е от Варна и започва в районния съд в града, който е сезиран с иск за осъждане на двамата продавачи по договора да платят на купувача 14 500 лв. Това е реалната цена на сделката, въпреки че в договора е записано, че тя е 6000 лв. Купувачът счита, че договорът за продажба е бил развален с отправено от него изявление до продавачите, а основанието е, че колата не е била тяхна собственост.

Ищецът обяснява, че установил, че автомобилът не е на двамата съпрузи, с които е сключил договор, когато на 17 май 2012 г., при опит да го регистрира в КАТ, той бил задържан от полицията, защото е издирван в държава от ЕС. Така след няколко дни – на 26 май 2012 г. той отправил изрично устно изявление до продавачите, че разваля договора на това основание и претендира връщане на платената цена. Тъй като не последвало изпълнение, той им отправил и нотариална покана.

Районният съд отхвърля иска, но окръжният го признава и осъжда двамата съпрузи продавачи да върнат на купувача платената цена от 14 500 лв. Като в решението се приема за безспорно, че страните са се договорили именно за тази сума, което се доказва с платежно нареждане. Окръжният съд е установил също, че колата е крадена и за престъплението се води досъдебно производство от 2009 г. Съответно след намирането ѝ претенция за собственост е предявила застрахователната компания, която е изплатила обезщетение за кражбата на истинския ѝ собственик. Автомобилът обаче не ѝ е предаден заради висящия спор за собственост.

Окръжният съд е приел, че купувачът-ищец е изпратил нотариална покана за връщане на цената на двамата продавачи, в която им е дал седемдневен срок. Тя била изпратена чрез Български пощи и е била върната, тъй като двамата не били открити, а поканата не е била потърсена и след поставяне на надлежно уведомление на адреса.

Въз основа на тези факти, окръжният съд във Варна приема, че в случая има валиден договор за покупко-продажба на автомобил, като купувачът е изпълнил задължението си да плати цената, но впоследствие е бил евинциран. Втората инстанция изтъква, че отговорността на продавачите не зависи от това дали са знаели, че колата е била открадната, като посочва, че е ирелевантно дали истинският собственик е предявил правата си и дали купувачът е бил отстранен от вещта. Съдът приема, че купувачът не е знаел, че автомобилът не е бил собственост на продавачите към момента на сключване на процесния договор. И позовавайки се на установената практика на ВКС, посочва, че в искането за връщане на даденото поради неизпълнение на договора от насрещната страна, имплицитно се съдържа и искане за развалянето му, като исковата молба има значението на покана, при положение че към момента на постановяване на решението правоотношенията между страните сочат на неизпълнение от страна на длъжника по сключения договор.

Така втората инстанция постановява, че с предявяване на исковата молба ищецът е отправил в писмена форма изявление за разваляне на договора (по смисъла на чл. 87, ал. 1 ЗЗД), което е достигнало до знанието на продавачите чрез получаване на преписите от нея и така договорът за продажба е развален и платената сума следва да бъде върната на купувача като дадена на отпаднало основание.

Двамата продавачи настояват ВКС да отмени това решение като неправилно. Те оспорват извода на окръжния съд, че договорът за покупко-продажба на моторно превозно средство, сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите, може да бъде развален със съдържащо се в исковата молба изявление в обикновена писмена форма. Като заявяват, че тъй като при уредбата на института на развалянето на договорите липсват изрични разпоредби за писмените договори с нотариална заверка на подписите, по аргумент от чл. 87, ал. 3 ЗЗД, формата на сключване следва да определя и тази на изявлението за неговото разваляне. Според тях няма основание да се възприема по-облекчена форма на изявлението за разваляне, както е направил въззивният съд. Тезата на ответниците по делото е, че договорът е следвало да бъде развален с нотариална покана, тъй като исковата молба, изготвена в обикновена писмена форма, не притежавала необходимите реквизити.

Така ВКС приема, че е необходимо, произнасяйки се по конкретния спор, да даде и отговор каква е формата за разваляне на договори, сключени с нотариална заверка на подписите.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във