Параграф22 Daily

§22 Новини

ВКС образува тълкувателно дело по въпрос, свързан с определянето на обезщетението при нарушено право на разглеждане и решаване в разумен срок по приключило дело

С разпореждане на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) бе образувано Тълкувателно дело № 1/2022 г. за приемане от Общото събрание на Гражданската колегия (ОСГК) на ВКС на тълкувателно решение по въпроса: „При иск за обезщетяване на неимуществени вреди от нарушено право по чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи за разглеждане и решаване в разумен срок по приключило дело и на други неимуществени вреди, които се обезщетяват по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, длъжен ли е съдът да определи дължимото обезщетение глобално?“

Тълкувателното дело е образувано, след като с определение по гр. д. № 2783/2021 г. състав на Четвърто гражданско отделение на ВКС, на основание чл. 292 от ГПК, е спрял производството по делото и е предложил на ОСГК да постанови тълкувателно решение поради наличието на противоречива практика на състави на Върховния касационен съд.

С решението по гр. д. № 611/2020 г. на ВКС, Трето гражданско отделение, на въпроса е даден отрицателен, безусловен отговор.

В други решения по чл. 290 от ГПК се приема, че когато с предявения иск увреденото лице претендира обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, но и от нарушаване на правото на разглеждане и решаване на приключилото наказателно дело в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС) и съдът установи предпоставките на двата деликтни състава по ЗОДОВ, неимуществените вреди от двете правонарушения не могат да бъдат разграничени, а за тяхното репариране държавата носи обективна отговорност. Приема се, че тогава съдът е длъжен да квалифицира предявения иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и да определи обезщетението глобално – за всички неимуществени вреди във връзка с незаконното обвинение, прилагайки критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Приетото е в решенията по гр. д. № 2686/2016 г. на ВКС, III г. о., гр. д. № 3243/2019 г. на ВКС, IV г. о., гр. д. № 1914/2018 г. на ВКС, III г. о., гр. д. 2682/2018 г. на ВКС, IV г. о., гр. д. № 2026/2018 г. на ВКС, III г. о., гр. д. № 2683/2019 г. на ВКС, IV г. о.

В решението по гр. д. № 1914/2018 г. на III г. о. на ВКС също така е прието, че когато по съответния законов ред вече е било определено обезщетение за неимуществени вреди за нарушеното право по чл. 6, § 1 от КЗПЧОС по същото наказателно дело – с влязло в сила решение, с предложение по чл. 60е, ал. 2 от ЗСВ от министъра на правосъдието или на оправомощеното от него лице или със споразумението по Глава трета „а“ от ЗСВ, а увреденото лице претендира обезщетение за неимуществени вреди от незаконното обвинение и от нарушеното право по чл. 6, § 1 от КЗПЧОС по приключилото наказателно дело, съдът квалифицира иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. При определяне на обезщетението, което в този случай също се дължи глобално – за вредите от двете правонарушения, обосноваващи обективната отговорност на държавата, съдът е длъжен да прецени кои вреди вече са репарирани (с влязлото в сила решение и с постигнатото споразумение), а да присъди обезщетението за нерепарираните. Сходно е и решението по гр. д. № 4662/2018 г. на ВКС, III г. о.

В решенията по гр. д. № 5721/2015 г. на III г. о. на ВКС и гр. д. № 1914/2018 г. на III г. о. на ВКС също така е прието, че предложението по чл. 60е, ал. 2 от ЗСВ в административното производство по Глава трета „а“ от ЗСВ не репарира понесените неимуществени вреди от нарушеното право по чл. 6, § 1 от КЗПЧОС, но обвързва държавата, без значение кой държавен орган я представлява в конкретното производство, за ангажиране на обективната ѝ отговорност. Поради това гражданският съд не може да определи обезщетението за неимуществени вреди на увреденото лице (и) за това нарушение в размер по-нисък от размера, който му е бил предложен в административното производство.

Различно е решението по гр. д. № 924/2019 г. на ВКС, IV г. о. В него се приема, че предложението по чл. 60е, ал. 2 от ЗСВ не обвързва гражданския съд. Предложението по чл. 60е, ал. 2 от ЗСВ е извънсъдебно признание за фактите, които пораждат обективната отговорност на държавата, а съдът е длъжен да го прецени с оглед на всички обстоятелства по конкретното дело (чл. 175 от ГПК) и да определи обезщетението за неимуществени вреди в размер, съответен на критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, без да е обвързан от предложението по чл. 60е, ал. 2 от ЗСВ.

Facebook logo
Бъдете с нас и във