Параграф22 Daily

§22 Новини

ВКС образува тълкувателно дело за правното основание на предявен срещу държавата иск за платена такса по силата на обявен за противоконституционен текст от ЗЕВИ

С разпореждане от 27.01.2022 г. във ВКС бе образувано Тълкувателно дело № 1/2022 г. за приемане на тълкувателно решение от Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии (ОСГТК) по въпроса: „Какво е правното основание на предявен срещу държавата иск за заплащане на сума – платена (удържана и внесена в държавния бюджет) такса по силата на чл. 35а от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) – предвид обявяването на нормата за противоконституционна и неизпълнение на задължението на Народното събрание по чл. 22, ал. 4 от Закона за Конституционен съд да отстрани настъпилите от приложението на тази разпоредба неблагоприятни правни последици – непозволено увреждане или неоснователно обогатяване?“

Тълкувателното дело е образувано, след като с определение по гр. д. № 1605/2021 г. състав на Трето гражданско отделение на ВКС на основание чл. 292 от ГПК е спрял производството по делото и е предложил на ОСГТК да постанови тълкувателно решение по въпроса поради констатирана противоречива практика на състави на ВКС.

В решението по гр. д. № 3804/2019 г. на ІV гражданско отделение, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, е посочено, че отговорност на Народното събрание е приетите от него закони да съответстват на Конституцията (КРБ). Приемането на противоконституционен закон е деликт, защото съставлява противоправно деяние (във висша степен) и неговото приложение неизбежно причинява вреди на правните субекти – както на самата държава, така и на гражданите и юридическите лица, които са в равна степен подчинени на закона до привеждането му в съответствие с Конституцията. Доколкото чл. 22, ал. 4 от Закона за Конституционен съд (съгласуван с установеното в чл. 152, ал. 2 от КРБ действие занапред на решенията на съда) установява задължение на Народното събрание да уреди възникналите правни последици от запазеното действие на обявения за противоконституционен закон, за да възстанови по този начин нарушения конституционен ред, бездействието му да ги уреди е също толкова противоправно, колкото и приемането на такъв закон. Според съдебния състав, докато поддържат с бездействието си конституционния ред накърнен, мнозинството народни представители ангажират отговорността на държавата да обезщети на общо основание увредените от продължаващото да съществува нарушение на Конституцията. Същото становище е застъпено и в други решения, посочени в разпореждането за образуване на тълкувателното дело.

Същевременно в решенията по гр. д. № 2686/2019 г. и гр. д. № 1489/2020 г. на ІV гражданско отделение, постановени отново в производство по чл. 290 от ГПК за уеднаквяване на съдебната практика, е прието, че вземането относно таксата, събрана (удържана) от частноправния субект и постъпила в държавния бюджет по закон, обявен за противоконституционен, не може да се реализира с деликтен иск срещу държавата. Посочено е, че вземанията по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и по деликтния иск по чл. 7 от КРБ са различни по основание, правна характеристика, съдържание и законни последици. Вземането по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД изисква престация, няма обезщетителен характер и се основава на принципа на забрана за неоснователно обогатяване на един правен субект за сметка на друг, а вземането по чл. 7 от КРБ изисква причинно-следствена връзка между приложения закон, обявен за противоконституционен, понесена вреда от частноправния субект и се основава на забраната за непозволено увреждане. Според съдебните състави таксата, внесена без основание в държавния бюджет, не е вреда, тя не е сурогат, заместител на благо, а е имуществото, излязло от патримониума на частноправния субект и това имущество подлежи на връщане като пряк резултат от обратното действие на решението на Конституционния съд за обявяване на противоконституционността на закона, а не се обезщетява от държавата.

Тезата, че предявените срещу държавата искове на производители на електрическа енергия за връщане на заплатени на основание чл. 35а, ал. 1 от ЗЕВИ държавни такси за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, предвид обявяването на нормата за противоконституционна, подлежат на разглеждане по правилата на неоснователното обогатяване, е възприета и в други съдебни актове, постановени по реда на чл. 290 от ГПК и чл. 274, ал. 3 от ГПК.

Обособява се и група от актове, в които се приема, че държавата е извършила деликт чрез своя законодателен орган, който е приел противоконституционна правна норма и след това не е изпълнил задължението си по чл. 22, ал. 4 от ЗКС да отстрани настъпилите от приложението на тази разпоредба неблагоприятни правни последици. Поради това и правните субекти, платили таксите по чл. 35а от ЗЕВИ, имат правото да ги търсят от държавата като обезщетение за причинените имуществени вреди. Няма пречка обаче те да искат връщането на таксата и като платена без основание, т. е. платецът да предпочете реализиране на иск за връщане на платеното без основание – защото по правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага. За съда, който се ръководи в случая от справедливостта като елемент на правовата държава, противоконституционната правна норма не е приложимо право и даденото въз основа на тази правна норма подлежи на връщане.

Facebook logo
Бъдете с нас и във