Параграф22 Daily

§22 Новини

ВКС образува тълкувателно дело за шофирането без книжка

Наказателната колегия на Върховния касационен съд (ВКС) се заема да уеднакви практиката на съдилищата по делата срещу заловените да карат без книжка. По разпореждане на председателя на ВКС Лозан Панов е образувано тълкувателно дело №1/2016 г. на колегията, посветено на проблеми по приложението на чл. 343в от Наказателния кодекс. Докладчик по него е съдия Мина Топузова. Става въпрос за това дали, ако веднъж са те хванали да караш без книжка и си бил  наказан по административен ред, а след това в срок до една година отново шофираш без свидетелство за правоуправление, може да ти бъде търсена наказателна отговорност, ако постановлението не ти е било връчено, а само се приема за такова по силата на законова фикция, съобщи "Правен свят".

Чл. 343в ал. 2 от Наказателния кодекс предвижда, че "който в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление извърши такова деяние, се наказва с лишаване от свобода от 1 до 3 години и с глоба от 500 до 1200 лева". Приложението му не поставя проблеми, когато наказателното постановление, с което е санкциониран първият случай на шофиране без книжка, е връчено на нарушителя. Усложненията възникват, когато той не е намерен на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен. Тогава това се отбелязва това върху наказателното постановление и по силата на чл. 58 ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) то се счита за връчено от деня на отбелязването. Именно тази фикция за връчването създава проблеми в приложението и на чл. 343в от НК.

Поставя се въпросът дали деянието по този текст е осъществено от субективна страна, ако наказателното постановление се приема за връчено въз основа на фикцията в чл. 58 ал. 2 от ЗАНН.

Точно по този въпрос съдиите са разделени в мненията си. Първата група от тях твърдят, че подобно връчване не може да обоснове субективната страна на престъплението по чл. 343в ал.2 НК. Според тези съдии фикцията по чл. 58 ал. 2 ЗАНН намира приложение единствено в рамките на административно-наказателната процедура. "Противното би влязло в остро противоречие с принципа, прогласен в нормата на чл. 303 от НПК, съгласно който осъдителната присъда не може да почива на предположения, а съставомерните обстоятелства във всеки един конкретен случай, включително и при състава на престъплението по чл. 343в, ал. 2 вр. ал. 1 от  НК, следва да бъдат установени по несъмнен начин", твърдят застъпниците на тази теза. Според тях дори присъствието на нарушителя на съставянето на акта за установяване на административно нарушение, не е достатъчно основание да се приеме, че извършеното след това от него деяние, което може да се квалифицира по чл. 343в, ал. 2 от НК, е осъществено виновно. "Съставянето на акт за установяване на административно нарушение не означава непременно, че впоследствие е било издадено наказателно постановление, а още по-малко от това може да се направи заключение, че деецът е знаел на коя конкретно дата това наказателно постановление е влязло в сила", твърдят тези съдии. И заключават, че липсата на представа у дееца за обективен признак от престъпния състав по чл. 343в, ал. 2 от НК, а именно – че е бил наказан по административен ред, не може да бъде заменена чрез приложението на установената от чл. 58, ал. 2 от ЗАНН фикция.

Освен това тези съдии твърдят, че при преценката за приложимостта на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН в наказателното производство за съда не съществува задължение, а често и възможност, да провери предпоставките за законосъобразното му приложение. Тяхната позиция е, че дали в предхождащото административно производство нарушителят е бил търсен на известния му адрес и дали го е напуснал без да остави нов, са въпроси извън кръга на доказване в наказателното производство.

Тук застъпниците на тезата, че фикцията по чл. 58 ал. ЗАНН не може да се използва в наказателния процес, се разделят в мненията си. Защото една част от тях твърдят, че субективната страна на деянието по чл. 343в ал. 2 НК може да се установява с всички допустими начини и средства - свидетелски показания, обяснения на подсъдимия, писмени доказателства и др. Те обаче са на мнение, че тя не може да се презюмира само въз основа на фикцията по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, а трябва да се изведе от цялостната оценка на доказателствената съвкупност.

Другата група съдии са на мнение, че правилото на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН е приложимо и за обуславяне на наказателната отговорност при повторно шофиране без книжка. Те твърдят следното: "Връчването по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН е надлежно регламентирана в закона фикция, създадена, за да уеднакви последиците на неприсъственото връчване с извършеното лично връчване на съдебните книжа на нарушителя, само тогава, когато нарушителят е напуснал или не е намерен на адреса, на който е следвало да се осъществи връчването, без да уведоми наказващият орган за новото си местоживеене. Според това становище, разумът на закона би трябвало да е, че не могат да следват благоприятни правни последици за задълженото лице от негово недобросъвестно поведение, а именно – неизпълнение на задължението да  уведоми наказващия орган за промяната на адреса си, което следва от чл. 43, ал. 1 от ЗАНН".

Според тях това, че деецът не знае от кога започва да тече едногодишният срок, е ирелевентeн за съставомерността на извършеното от него от субективна страна.  "След като чл. 58, ал. 2 от ЗАНН е създаден като санкция за неправомерното поведение на лицата, които осуетяват личното им връчване на наказателното постановление (като напълно съзнават, че вече им е съставен АУАН, т.е. нарушението им е констатирано), то да се отчете в тяхна полза факта, че не знаят от кога тече едногодишния срок по чл. 343в, ал. 2 от НК и на това основание да се приеме субективна несъставомерност на деянието, би означавало, че на такъв деец се предоставя възможност да черпи права от неправомерното си поведение, което е недопустимо и противоречи на принципните начала на правото", заявяват тези съдии.

Част от тях са на мнение, че все пак фикцията по чл. 58 ал. 2 ЗАНН не следва да се абсолютизира и ако редът за връчване на наказателното постановление по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН не е спазен, подсъдимият следва да се признае за невиновен. А някои състави стигат до извода, че при опорочен ред по връчване по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, наказателното постановление не би могло да влезе в сила, което предопределя липса на обективна страна на престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК. Т.е. няма как деецът да се счита за вече наказан по административен ред за шофиране без книжка.

Facebook logo
Бъдете с нас и във