Параграф22 Daily

§22 Новини

ВКС осъди Румяна Желева на пробация заради лъжесвидетелстване

С Решение № 60131/18.03.2022 г. по наказателно дело № 463/2021 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) изменя решението на Апелативния специализиран наказателен съд (АСНС), като оправдава Румяна Желева за това да е потвърдила неистина чрез заявленията: „... когато отидох на място, единият полицай, на когото подадох документите, бе пред микробуса на съпруга ми, заедно с него, а полицейската кола беше спряна зад микробуса, а другият полицай беше от другата страна на микробуса, не беше при нас при този разговор.“, „Категорично заявявам, че другият полицай не е присъствал на тези разговори, които водехме с този първия полицай.“, „При тази ситуация бях аз, той (съпругът ú) и г-н Стоев. Другият полицай беше от другата страна на микробуса и не присъства. Нито една от репликите не е чул. Категорична съм, че го нямаше.“, „И другият полицай всъщност го нямаше на това място. Ние бяхме само тримата от дясната страна на микробуса.“. Съдебният състав на ВКС оставя в сила въззивния акт в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване.

Делото е образувано по протест и касационни жалби на Румяна Желева и нейния защитник срещу решението от 17.03.2021 г. по в.н.о.х.д. № 332/2020 г. на АСНС.

С присъда на Специализирания наказателен съд подсъдимата е призната за невиновна по обвинението, че през 2012 г. в качеството си на длъжностно лице – прокурор в Окръжна прокуратура – Добрич, използвала служебното си положение, за да набави за другиго противозаконна облага (представила се на полицаите Стоев и Стоянов, че е прокурор, за да бъде преустановена полицейска проверка на съпруга ú по повод на съмнение, че управлява МПС след употреба на алкохол). Призната е за виновна в това, че при условията на продължавано престъпление с три деяния пред съд и друг надлежен орган на властта като свидетел устно и съзнателно е потвърдила неистина. Наложени са ú пробационните мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес“ и „задължителни срещи с пробационен служител“ за срок от 6 месеца. Със съдебен акт от 22.11.2019 г. на АСНС е увеличен срокът на мерките. С решение от 01.07.2020 г. на ВКС решението на АСНС е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

При повторното разглеждане е постановено сега обжалваното решение на АСНС, с което първоинстанционната присъда е изменена, като подсъдимата е частично оправдана за това устно и съзнателно да е потвърдила неистина чрез конкретни заявления.

Тричленният състав на ВКС приема за неоснователни възраженията в касационните жалби срещу кредитирането с доверие на показанията на свидетелите Стоев и Стоянов, за избирателен подход при тяхното възприемане и за липса на преценка във връзка с другите доказателствени източници. В мотивите на върховните съдии пише: „Когато възприемането с доверие или дискредитирането на определени доказателствени източници е аргументирано в съдебния акт и е ясно видим процесът на формиране на вътрешното убеждение на съдебния състав, не би била защитима теза за допуснато процесуално нарушение, накърняващо правата на страните в процеса. Такива нарушения, поставящи под съмнение верността на възприетата фактическа обстановка, биха били налице, ако съдът е оставил извън вниманието си определени доказателства и доказателствени средства, ако превратно и не според действителното им съдържане е ценил доказателствата. Такива пороци по настоящето дело не се констатират.“

В решението на ВКС се казва още, че макар действително тези свидетелски показания да са залегнали в основата на фактическите изводи, те не са били ценени изолирано от съвкупния доказателствен материал, а аргументирано са намерени за подкрепени от писмените доказателства и свидетелски показания.

Базирайки се на доктрината и на последователната съдебна практика, тричленният състав на ВКС подчертава, че за да е консумиран съставът на престъплението „лъжесвидетелстване“, е необходимо деецът съзнателно да е потвърдил неистина или да е затаил истина за факти и обстоятелства, които са включени в предмета на доказване по конкретното производство и имат значение за правилното решаване на делото, защото само тогава би могло да се попречи на правилното и обективно правораздаване.

Според върховните съдии правилно АСНС е приел, че Румяна Желева притежава качеството на свидетел по досъдебно производство на ОД на МВР – Разград, административно дело на Административен съд – Варна и наказателно дело на Районен съд – Добрич. Споделими са и съображенията за това, че след като подсъдимата във всяко едно от тези производства е била надлежно информирана за възможността да откаже да свидетелства, тя не се е възползвала от тази привилегия. След като не е сторила това, за нея възниква безусловното задължение в качеството на свидетел да говори истината, като възпроизведе пред надлежния орган своите възприятия относно интересуващите процеса факти.

Въз основа на изложените в мотивите принципни разбирания от касационния съдебен състав е извършена проверка за правилността на преценката на АСНС по отношение на трите деяния, включени в продължаваното престъпление. Върховните съдии намират касационните жалби, в които се оспорва правилното приложение на материалния закон, за частично основателни, като приемат, че подсъдимата следва да бъде оправдана за част от свидетелските си изявления.

Несъстоятелна е претенцията за оправдаване на Румяна Желева поради малозначителност на деянието. В мотивите на ВКС се казва: „Конкретната преценка на обстоятелствата в настоящия казус сочи на верност на извода на решаващите съдилища, че извършеното от подсъдимата Желева деяние оказва такова отрицателно въздействие върху правнозащитените обществени отношения, при което степента на обществената му опасност е такава, че аргументира престъпния му характер.“

По отношение на наложеното наказание върховните съдии споделят довода, че неразумният срок на провеждане на наказателното производство, който не се дължи на поведението на подсъдимата, е изключително смекчаващо вината обстоятелство. С определяне на наказанието, отчитайки това обстоятелство, подсъдимото лице се компенсира за нарушаването на изискването за разумност на срока на производството, изводимо от чл. 6 на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Така че претенцията в протеста (който не се поддържа от представителя на ВКП) за несъответност на вида на определеното наказание – пробация, е неоснователна.

Facebook logo
Бъдете с нас и във