Параграф22 Daily

§22 Новини

ВКС осъди себе си, парламента и АП за над 1млн. лв.

Върховният касационен съд (ВКС) осъди себе си, Народното събрание и Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (сега Агенция за публичните предприятия и контрол) да платят обезщетение, което с лихвите и разноските надхвърля 1 000 000 лв., на фирма, загубила собствеността си заради действал с години закон, който противоречи на правото на Европейския съюз (пълния текст на решението виж тук), установи „Лекс“.

„Това респектиращо с юридическата си обосновка решение на ВКС е доказателство, че България вече не само де юре, но и фактически е интегрирана в европейския правопорядък. Разбира се, акто повечето такива достижения, това не стана лесно и без съпротива. Това е типично стратегическо дело, което показа, че в резултат на системен правозащитен натиск, изразяващ се в завеждане на десетки дела, в множество статии и публикации, може да се стигне до промени в закона, в съдебната практика и най-важното – до промяна в манталитета, позволяваща съдебни решения да бъдат базирани на принципи на правото на ЕС, дори когато няма съответна норма в националния закон. Впечатляващо е, че освен ВКС,  съществен принос за развитието на правото имат и Ямболският окръжен съд, и Бургаският апелативен съд“, заяви адвокат Михаил Екимджиев, който заедно с адвокат Катина Бончева, която е водещ адвокат по делото, представлява дружеството-ищец „Завод за каучукови уплътнители“ АД, на което сега върховният съд, парламентът и агенцията за приватизация дължат обезщетение.

В основата на казуса стои отмененият едва през 2015 г. §8 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за приватизация и следприватизационен контрол (ЗПСК). Той даваше възможност на държавата чрез агенцията за приватизация да учреди законна ипотека върху имуществото на приватизираното дружество за неизпълнени задължения на купувача по договор, сключен на основание чл.25 от отменения Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия.

Въпросната разпоредба е приложена спрямо старозагорското дружество „Завод за каучукови уплътнители“ АД. Бившето държавно предприятие е приватизирано и първо през 1998 г. 19% от капитала му придобива „ЗКУ-98“ АД. После основният пакет акции става собственост на холдинг „Загора“ ООД и холдинг „Център“ АД. В последствие след увеличение на капитала собствеността на „ЗКУ-98“ в „Завод за каучукови уплътнители“ пада до 11 на сто от акциите. „ЗКУ-98“ АД обаче не изпълнява задълженията си по приватизационния договор и агенцията за приватизация запорира всички акции на „ЗКУ-98“ в „Завод за каучукови уплътнители“ и по нейно искане е вписана законна ипотека върху всички недвижими имоти на бившето държавно предприятие. Правното основание за ипотеката е §8 от ПЗР на ЗПСК.

„ЗКУ“ обжалва и първата инстанция – Старозагорският окръжен съд прогласява ипотеката за нищожна, но Пловдивският апелативен съд отменя решението му, а ВКС не допуска делото до касация. И освен това, въпреки настояването на дружеството, ВКС не отправя преюдициално запитване до Съда на ЕС. Така на 28 юни 2010 г. с определението на върховните съдии е сложен край на първата част от проточилата се още над 10 години сага на „ЗКУ“. Агенцията за приватизация продава производствена, складова и обслужваща база на завода за каучукови уплътнители. Предприятието, което не може да работи без тях, сключва договор за наем на имотите с новия им собственик, който ги е купил на публичната продан.

Дружеството обаче не се отказва и след като не е успяло да стигне до съда в Люксембург, сезира Европейската комисия и именно по неговата жалба през 2012 г. тя открива процедура за нарушение срещу България. Пред заплаха от санкции, но след три години протакане, през юни 2015 г. парламентът отмени §8 от ЗПСК. Преди да го направи окончателно в продължение на две години Народното събрание „държа на трупчета“ законопроекта (приет на първо четене, но необсъден на второ) и се наложи и друга фирма да се оплаче на ЕК, за да бъде отменена противоречащата на правото на ЕС разпоредба.

Още преди отмяната на §8 от ЗПСК „ЗКУ“ завежда дело, в което настоява да бъде обезщетено за вредите, които е претърпяло от приложението му. Ответници по него първоначално бяха Народното събрание, ВКС, Пловдивският апелативен съд (впоследствие отпада като ответник) и агенцията за приватизация. То иска те да му платят имотите, които е загубило, както и сумите за наем, които е било принудено да плаща. Общо претенцията е за 712 115 лв.

Според „Завод за каучукови уплътнители“ българските власти са допуснали две групи нарушения на правото на ЕС. Първото е нарушение на чл. 63 от ДФЕС, който постановява забрана за ограничения върху движението на капитали между държавите членки на ЕС и между държавите членки и трети страни. А второто е нарушение на принципа за изключителна компетенция на Съда на ЕС да тълкува правото на съюза, съгласно процедурата по чл. 267 от ДФЕС за отправяне на преюдициално запитване.

Дружеството печели иска си на първа и втора инстанция – Окръжен съд – Ямбол и Апелативен съд – Бургас. И така делото стига до ВКС. Годината е 2016 г. и §8 от ПЗР на ЗПСК е отменен, но никой не знае как трябва да се водят дела срещу държавата за нарушение на правото на ЕС. Дали исковете трябва да са по Закона за задълженията и договорите, дали по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), дали пред общите, или пред административните съдилища. Затова година по-рано по искане на Висшия адвокатски съвет е образувано съвместно тълкувателно дело на ВКС и Върховния административен съд, което трябва да им отговори. Заради него делото на „ЗКУ“ срещу самия ВКС, Народното събрание и Агенцията за приватизация е спряно.

Преди ВКС и ВАС да се произнесат по тълкувателното дело обаче Административен съд – Варна отправи преюдициално запитване до СЕС със същите въпроси, които стоят пред върховните съдии и затова  тълкувателното дело също беше спряно. И така до октомври 2018 г., когато съдът в Люксембург се произнесе и заяви, че България трябва да установи във вътрешния си правов ред процедура, по която да бъде търсена отговорност от държавата за нарушаване на правото на ЕС (повече за решението на СЕС виж тук). Решението на СЕС пришпори законодателя и през 2019 г. бяха приети изменения в ЗОДОВ, с които беше регламентиран редът за търсене на обезщетение за вреди от държавата, когато нейни органи са погазили правото на ЕС.

И след още година ВКС възобнови делото на „ЗКУ“.

Решението на ВКС

В окончателното решение по казуса върховните съдии Борислав Белазелков (председател на състава и докладчик), Борис Илиев и Димитър Димитров специално коментират отговорността на ВКС за нарушаване на правото на ЕС. „Положението на ВКС, като висшата националната юрисдикция, която се произнася като последна инстанция по отнесения до нея правен спор не изключва възможността иск за отговорността на държавата за вреди, причинени от нарушение на правото на Европейския съюз да бъде предявен срещу него, като процесуален субституент на държавата, когато се претендира нарушението на правото на Европейския съюз да произтича от практиката на този съд. Не съставлява пречка за това и обстоятелството, че ако въззивното решение по иска за обезщетение подлежи на касационно обжалване и то бъде допуснато, от ВКС ще бъде разгледан и искът за обезщетение, тъй като двете дела имат различни страни и различен предмет. Единствената правна последица от това, че първото дело е разгледано от съдии от състава на ВКС е, че второто дело не може да бъде разпределено за разглеждане от същите съдии, а ако са налице други основания за отвод на съдиите, на които делото е разпределено, те са длъжни служебно да се отведат от неговото разглеждане“, заявяват те.

А след това се спират на задължението на съда, който разглежда дело като последна инстанция, да отправи преюдициално запитване и посочват, че то е диференцирано. „Той е длъжен да отправи такова запитване, когато се постави въпрос за валидността на акт на органите на Европейския съюз и ако възникне съмнение за съответствието на закон с правото на Европейския съюз, въпреки че Конституционният съд в свое решение е приел, че несъответствие няма“, пишат Белазелков, Илиев и Димитров и посочват, че запитване не се отправя само ако смисълът на разпоредбата или акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение, което позволява да се приеме без колебание, че противоречие съществува или не.

И подчертават: „Когато е наложително Върховният касационен съд да отправи преюдициално запитване, той може да направи това, както в производството по допускане на касационното обжалване, така и в производството по разглеждане касационната жалба. Запитването следва да бъде отправено в производството по допускане на касационното обжалване, когато някой от повдигнатите правни въпроси е за съответствието на приложима към спора разпоредба от националното право с правото на Европейския съюз; а в производството по разглеждане касационната жалба – когато някое от касационните оплаквания е за съответствието на приложима към спора разпоредба от националното право с правото на Европейския съюз (от такова касационно оплакване може да не е изведен правен въпрос)“.

Що се отнася до Народното събрание ВКС заявява, че е негова отговорност приетите закони да съответстват на правото на ЕС. „Тази отговорност го легитимира като процесуален субституент на държавата по исковете за вреди от нарушаване на правото на Европейския съюз, произтичащо от приемането и поддържането на национален закон, който се претендира да противоречи на правото на Европейския съюз. Международните договори и правото на Европейския съюз имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат и това предимство се зачита пряко, както от съда, така и от всеки друг правоприлагащ орган“, изтъкват върховните съдии.

Те обясняват, че това, че всеки правоприлагащ – от местната и държавната администрация до Конституционния съд, може да преценява съответствието на даден закон с правото на ЕС, „не освобождава, нито Народното събрание от отговорността, че е приело или поддържа националния закон в несъответствие с правото на Европейския съюз, нито държавата – от отговорност за вреди, когато този механизъм не е сработил ефективно и вреди са причинени“.

„Причинният процес започва от приемането или поддържането в националното право на норма, която противоречи на правото на Европейския съюз и преминава без прекъсване до нейното приложение и осъществяването на съответните негативни последици. Поведението на различните държавни органи в този причинен процес има значение единствено за процесуалната им легитимация да отговарят като ответници по иска за обезщетение“, сочи ВКС.

Що се отнася до съществувалата в ЗПСК възможност да бъде вписана и реализирана законна ипотека върху имущество на търговско дружество за дълг на негов акционер, в решението се заявява, че тя е била „ограничение на свободното движение на капитали по смисъла на чл. 63 ДФЕС и свободното право на установяване по смисъла на чл. 49 ДФЕС, тъй като позволява в интерес на държавата едно лице да отговоря с имуществото си за задължение на друго лице, без първото да е учредило по своя воля надлежно реално обезпечение на чуждия дълг“. „Реализирането на такава възможност не може да не засегне дейността на дружеството и е от естество да разубеди и да възпре други лица да инвестират в съответната държава-членка. …Показателно за значението на допуснатото нарушение е обстоятелството, че е нарушено първично право на Европейския съюз, уреждащо значими правоотношения – свободното движение на капитали и свободното право на установяване, накърнението на тези права се състои в тяхното непризнаване (а не напр. в приемливо затрудняване на реализирането им), както и обстоятелството, че отмяната на § 8 ПЗР ЗИД ЗПСК е приета от Народното събрание като мярка в процедура за нарушение № 2012/4002 за отстраняване на констатираното от Европейската комисия несъответствие с разпоредбите на ДФЕС“, се изтъква в решението.

ВКС приема, че с въвеждането в българското законодателство на § 8 ПР ЗИД ЗПСК от Народното събрание и с прилагането на тази норма от Агенцията за приватизация безспорно е допуснато сериозно нарушение на правото на ЕС, което е основание да бъде ангажирана отговорността на държавата в тяхно лице. И специално подчертава, че НС е отменило разпоредба с три години закъснение. „За причинените вреди отговаря държавата, тъй като увреждащото деяние съставлява нарушение на правото на Европейския съюз, което легитимира като надлежни ответници по делото Народното събрание, чието мнозинство е поддържало след 01.01.2007 г. в националното право съществуването на норма, която противоречи на правото на Европейския съюз, Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, по чието искане е вписана и реализирана оспорваната законна ипотека върху имотите на ищеца и Върховният касационен съд, който е приел, че първичното право на Европейския съюз не урежда публичните отношения между държавата-членка и нейните граждани. Нарушението е съществено, не само защото е извършено при неполагане на дължимата грижа (презумпцията по за вина чл. 45, ал. 2 ЗЗД нито е оспорена, нито оборена), но и според обективните елементи от фактическия състав на деликта. Държавните органи – ответници по исковете отговарят солидарно, защото надлежното обезщетение е дължимо от един и същ правен субект – държавата“, заключава ВКС.

В решението върховните съдии подробно анализират каква е вредата, причинена на „ЗКУ“ и стигат до извода, че тя е равна на пазарната стойност на имотите му, продадени на публичен търг от Агенцията за приватизация. Т.е. 532 000 лв. Към тази сума обаче трябва да се добавят 136 399 лева обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и 80 379 лева разноски по компенсация за всички инстанции. А с лихвите от завеждането на делото до днес сумата става над 1 000 000 лева и всеки месец забавяне на изплащането ѝ ще я увеличава.

Facebook logo
Бъдете с нас и във