Параграф22 Daily

§22 Новини

ВКС отклони като недопустимо искането за тълкувателно решение за разгласяване на материали в досъдебно производство

ВКС отклони като недопустимо искането за приемане на тълкувателно решение по въпрос за разгласяването на материали по разследването в досъдебното производство

С определение от 15.04.2021 г. по Тълкувателно дело № 2/2020 г. Общото събрание на Наказателната колегия (ОСНК) на Върховния касационен съд (ВКС) отклонява като недопустимо искането на председателя на Висшия адвокатски съвет за приемане на тълкувателно решение по поставения въпрос и трите подвъпроса към него:

1.. В какви случаи и при какви условия прокурорът на основание чл. 198, ал. 1 НПК може да разреши разгласяване на материалите по разследването?

1.1. Съвместимо ли е с презумпцията за невиновност разгласяване на материали, подкрепящи тезата на обвинението, когато това не се налага за опазване на националната сигурност или провеждането на ефективно разследване чрез търсене на съдействие от обществото?

1.2. Допустимо ли е да се разгласяват материали по разследването, когато самото разгласяване съставлява престъпление?

1.3. Допустимо ли е разгласяване на материали, които се отнасят за трето лице извън кръга на обвиняемите в досъдебното производство?

С определението се прекратява производството по Тълкувателно дело № 2/2020 г. на ОСНК.

В мотивите се посочва, че Конституцията в своя чл. 124 възлага на ВКС да осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища. Изпълнението на тази конституционна задача е развито в Закона за съдебната власт (ЗСВ), като в чл. 124, ал. 1 е посочено, че при противоречива или неправилна практика по тълкуването и прилагането на закона общите събрания на съответните колегии на ВКС приемат тълкувателни решения. „За да са налице законовите основания ОСНК на ВКС да упражни това свое правомощие, освен че трябва да бъде сезирано от легитимен субект, искането следва да отговаря на регламентираните в чл. 127 от ЗСВ предпоставки. Наред с изискванията да е писмено, мотивирано и да посочва разпоредбата на нормативния акт, то следва да съдържа още: изложение на спорните въпроси по прилагането ú, влезлите в сила съдебни актове, в които се съдържа противоречива или неправилна съдебна практика, както и точно формулирано искане.“ – пишат върховните съдии. Те констатират, че разглежданото предложение не съответства на предпоставките за сезиране на ВКС за отговор на поставените въпроси.

Развитият в искането проблем не съществува в съдебната практика. Той е изцяло относим към дейността на прокуратурата и то единствено в досъдебната фаза на процеса. Разрешението на прокурора по чл. 198, ал. 1 от НПК не е от кръга актове, които подлежат на съдебен контрол в досъдебното производство. Поради това няма практика на съдилищата, независимо дали противоречива или неправилна, която да подлежи на уеднаквяване чрез тълкувателна дейност на ОСНК на ВКС. Според върховните съдии това обективно положение не може да бъде преодоляно чрез приравняване на практиката на прокуратурата със „съдебна“ такава единствено поради принадлежността на прокуратурата към съдебната власт. В определението се посочва, че характеристиките на „съдебния орган“ са очертани в изобилната практика на ЕСПЧ и напълно са възприети в националната доктрина и съдебна практика. Тези обстоятелства обуславят липсата на компетентност на ВКС да упражни правомощието си по чл. 124, ал. 1 от ЗСВ, което произтича от нормата на чл. 124 от Конституцията, възлагаща на Върховния касационен съд осъществяването на върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите от всички съдилища.

Липсата на конституционно основание ВКС да упражни това правомощие произтича и от съдържателната част на искането, определящо като неправилна не съдебната практика, а практиката на прокуратурата по прилагането на чл. 198, ал. 1 от НПК. Основен довод в искането е този, че неправилната практика на прокуратурата по приложение на чл. 198, ал. 1 от НПК се дължи на противоречието в съдържанието на самата процесуална норма, която не регламентира предпоставките за допустимост на разгласяването на материалите от разследването. Според върховните съдии очертаният проблем, свързан с характеристиките на правната норма, чието тълкуване се иска – неясна и непълна, създаваща предпоставки за възникване и утвърждаване на неправилна практика от страна на прокуратурата – обуславя необходимост от автентичното ú тълкуване, което не е от компетентност на ВКС, а на държавния орган, който я е приел – Народното събрание.

В определението на ОСНК се казва, че доколкото в искането са изложени твърдения за несъответствие на разпоредбата на чл. 198, ал. 1 от НПК с конституционни норми, очевидно се претендира необходимост от тълкуването ú от гледна точка на противоречието ú с основния закон на страната, компетентността за което не принадлежи на ВКС, а на друг държавен орган – на Конституционния съд на Република България.

Липсата на правомощия на ВКС да осъществява тълкувателна дейност при констатирана противоречива или неправилна практика на прокуратурата следва и от регламентираната в Конституцията изключителна компетентност на главния прокурор да осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори – чл. 126, ал. 2 от Конституцията.

Разграничението в компетентността на върховните съдилища да осъществяват върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от съдилищата, от една страна, и на главния прокурор да осъществява такъв надзор спрямо дейността на прокурорите, от друга, е детайлно обосновано от Конституционния съд в решението по к. д. № 15/2019 г. В него изрично е изтъкнато, че макар прокуратурата да е част от съдебната власт, по силата на чл. 127 от Конституцията тя е учредена като самостоятелен и специализиран конституционен орган, натоварен със задачата да следи за спазване на законността. Като гаранция за съблюдаване на законността от самата прокуратура на главния прокурор е възложено правомощието да упражнява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори.

Върховните съдии приемат, че при така регламентираните правомощия на главния прокурор, който е със статут на самостоятелен конституционен орган, натоварен да съблюдава за точното и еднакво прилагане на законите от всички прокурори, насоченото към ОСНК искане за осъществяване на тълкувателна дейност по поставения в него въпрос безспорно е отправено към некомпетентен орган.

Facebook logo
Бъдете с нас и във