Параграф22 Daily

§22 Новини

За длъжниците след извънредното положение – по много от нищото и същото

След  близо два месеца извънредно положение правителството обяви, че предлага то да не бъде удължавано след 13 май, а с това постепенно да бъдат премахвани противоепидемичните мерки и забрани, като се остави възможност на министъра на здравеопазването да предприема такива при необходимост и според ситуацията. Остават в сила  обаче мерките на управляващите, насочени към подпомагане на бизнеса и хората за преодоляване на икономическите и социални последствия от тази криза, сочи той пред Дарик.

Като изключим предоставения бонус от държавата да използват още кредити (програмата за безлихвени кредити от 1500 до 4500 лв. за останалите без работа в следствие на пандемията) или да се опитат да разсрочат стари кредити с няколко месеца към банки, за длъжниците добри новини няма. По първата мярка тепърва ще стане ясно колко хора ще се възползват от нея и дали ще имат затруднения след това да изплащат кредитите, а за втората – разсрочването на стари кредити – вече има информация за противоречива практика на някои банки, които или начисляват такси или поставят неприемливи условия при предоговарянето. В общи линии, за длъжниците след извънредното положение ситуацията е по много от нищото и същото.

Досега кредитополучателите бяха защитени от действия на банките спрямо тях при неизпълнение на задължения. С изтичането на извънредното положение обаче, тоест от 14 май, ще отпадне и специалната закрила на закона, която длъжниците получиха за времето на извънредното положение по отношение на начисляването на лихви за забава и неустойки. Вече ще се начисляват лихви и неустойки, а самите задължения ще могат да се обявяват за предсрочно изискуеми, вкл. и договорите могат да се развалят поради неизпълнение. Засега друго не се предвижда и не е обявено.

На следващо място решенията на правителството в сектор ЧСИ и събиране на дългове не са добри и се свеждат единствено до ограничаване на действията на съдебните изпълнители с още два месеца, вместо да се използва моментът и да се въведат реални и работещи механизми. Механизми, които са необходими за облекчаване положението на длъжниците и кредиторите в този труден момент.

Беше обявено, че по настояване на премиера, ще остане в сила чл. 5 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение и неговото правило: „Не се налагат запори на банкови сметки на физически лица и на лечебни заведения, запори върху трудови възнаграждения и пенсии, обезпечителни мерки върху медицинска апаратура и оборудване, както и извършването на описи на движими вещи и недвижими имоти, собственост на физически лица, освен за задължения за издръжка, за вреди от непозволено увреждане и за вземания за трудови възнаграждения“.

Още на пръв поглед обаче се вижда, че след отпадане на извънредното положение тази продължаваща забрана влиза в противоречие с възстановяването на процесуалните срокове и работата на съдилищата. И е редно депутатите при разглеждане на предложението на правителството да решат този сериозен проблем. Основателен също е въпросът защо популистки се спира налагането на запори и обезпечителни мерки, описи и прочие за още два месеца и за пореден път се предвиждат ограничения само за съдебните изпълнители – мярка със спорен резултат по отношение на баланса между интересите на кредитори и длъжници, но не се предприемат никакви други реални мерки за облекчаване положението на длъжниците. А същевременно, ако не се предвиди друго, от 14 май длъжниците вече ще са неизрядни към банките, ако не плащат по кредитите си.

Още едно противоречие. Може би трябваше да се продължи практиката два месеца след края на извънредното положение ЧСИ да не извършват описи на движими вещи на физически лица и да не са налагат запори на банковите им сметки. Да се спре дотук що се отнася до действията по принудително изпълнение от съдебни изпълнители и да се активират спешни мерки в сферата на дълговете и отношенията между кредитори и длъжници за намаляване на ефекта от икономическата криза. Например, да се въведе процедура в нашето законодателство  за доброволно и разсрочено погасяване на задълженията от страна на гражданите и бизнеса, без съдебна намеса с посредничеството на съдебния изпълнител и без такси за длъжника, включително да се извършват доброволни продажби на имущество на публичен търг, без да е издаден изпълнителен лист, да се даде възможност купувачите да закупуват имоти на публична продан по ГПК с кредит от банка, за да има реално наддаване и справедливи цени.

Тези идеи не са нови и сложни за изпълнение – доброволните продажби са познат институт, който бе въведен през 2017 г. като сериозно облекчение за добросъвестните длъжници с промени в ГПК и отпадна през 2019 г., защото депутати от БСП считаха, че текстът не е прецизен и не става ясно дали се отнася само до длъжници или не. Нормата в общи линии регламентираше процедура при която след искане от самия длъжник и посочване на начална цена от него, съдебния изпълнител организира електронна продажба. Така се избягва съдебната фаза и издаването на изпълнителен лист, спестяват се разходи и се достига оптимална за длъжника цена. Възможно е след експертен дебат идеята да се прецизира и отново да се въведе в закона възможност за доброволна продажба.

Още по-необходима в момента и по-съществена като резултат е идеята за събиране на малки дългове чрез една опростена процедура пред съдебния изпълнител, без такси за длъжника и без да се минава през съд. Тази процедура е позната в много държави и дава добри резултати (Франция, Белгия, Холандия, Естония, Литва, Латвия, Северна Македония, Сърбия). Ние сме една от малкото държави без процедура за събиране на малки дългове без такси за длъжника – за нея сякаш все не остава време на правителството и депутатите, но сега моментът е подходящ, защото тя е с много силно социално значение.

Подобно извънсъдебно събиране на дългове гарантира разтоварване на съдилищата и по-евтин механизъм да платиш дълг, който дължиш за услуга, която си ползвал, но си изпаднал в затруднение.
За момента този дебат не се води – не се обсъждат доброволни продажби и въвеждане на  бърза процедура за събиране на малки дългове без съд и без такси за длъжника. Но промените в закона предстоят и дано някой този път помисли за хората и бизнеса.

Авторът на анализа е Марин Киров - юрист, който е работил като консултант при измененията на Конституцията от 2015 г. в глава "Съдебна власт" и е участвал в Съвета по съдебна реформа при изработването на промените в Закона за съдебната власт от 2016 г. Автор е на законодателни предложения за промени в ГПК и други, засягащи правата на длъжниците.  

Facebook logo
Бъдете с нас и във