Параграф22 Daily

§22 Новини

Задължение във валута не се присъжда в лева

Съдът не може да присъди левовата равностойност на сума, уговорена в чуждестранна валута, освен в изрично предвидените от закона случаи. Това реши Общото събрание на Гражданската и Търговската колегия на Върховния касационен съд (ВКС). Тълкувателното дело беше образувано по предложение на тричленен състав от гражданската колегия, който е установил, че има противоречива практика, пише "Правен свят".

Според една част от магистратите съдът не може да присъди изпълнение на задължението във валута, различна от уговорената дължима по облигационното правоотношение. Тези, които споделят тази теза, сочат, че така ще се наложи левовата равностойност да бъде изчислена по курса към бъдещ момент - датата на изпълнението, който няма как да бъде определен в съдебното решение. Другата теза е, че левовата равностойност трябва да бъде определена към датата на падежа, поради което може да бъде присъдена. "Паричните задължения са дългове за стойност и интересът на кредитора е да получи стойността като цяло, независимо от вида и естеството на паричните знаци, които могат да я съставляват", обосновават се привържениците ѝ.

Общото събрание на Гражданската и Търговската колегия е възприело първото становище - съдът не може да присъди левовата равностойност на сума, уговорена в чужда валута. Само съдиите Светла Цачева и Гълъбина Генчева са на особено мнение. В тълкувателното си решение двете колеги уточняват, че то се отнася само до случаите, при които плащането във валута се дължи въз основа на договор. То не касае задължения във валута, извадена от обръщение или такива по договор с валоризационна клауза.

"След отмяната на разпоредбата на чл. 10, ал.1 ЗЗД в българското право няма забрана за уговаряне, претендиране и присъждане на парични суми в чужда валута. Страните по договора могат свободно да определят предмета на облигационното отношение, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Според чл. 20а ЗЗД договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили. Те не могат да бъдат изменени без взаимно съгласие на страните ако няма основания за това, предвидени в закона. При допустимо уговаряне на парично задължение в чуждестранна валута няма законово основание за присъждане на нейната левова равностойност. Това следва и от принципа на точното изпълнение на облигационното задължение (чл. 63, ал. 1 ЗЗД)", пишат върховните съдии.

И заключават, че паричните суми, уговорени в чуждестранна валута, се дължат и съответно присъждат от съда в съответната валута. "Длъжникът не може да бъде задължен от съда да изпълни нещо различно от уговореното с изключение на изрично предвидените в закона случаи. С оглед и на установения принцип за автономия на волята на страните по договора, само когато не е допустимо уговаряне в чуждестранна валута (в каквато насока са постановките на ТР №2/1997 г., ОСГК на ВКС), съдът служебно присъжда левовата равностойност на паричното задължение. С присъждане на левовата равностойност на паричното задължение е възможно да бъдат засегнати значително интересите на длъжника", пише в решението.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във