Параграф22 Daily

§22 Новини

Законът за МВР дискриминира служителите при обезщетение за злополука

Законът за МВР дискриминира служителите на министерството, които имат право на обезщетение, след като са пострадали на работното си място, защото предвижда „таван“ на парите, с които могат да бъдат компенсирани.Това става ясно от съдебното развитие на няколко дела за вреди, по които МВР претендира, че исковете са неоснователни, тъй като по ЗМВР на пострадалите се изплащат еднократни обезщетения с фиксиран размер. Според чл.238 от ЗМВР на служителите се изплащат по 10 заплати, ако са получили тежка телесна повреда при изпълнение на служебните си задължения и 6 заплати при средна телесна повреда, пише Lex.bg.

Прочитът на министерството е, че след като бъдат изплатени тези заплати, служителите му нямат право да претендират по-високи обезщетения за вреди от трудови злополуки.

През последната година обаче вече няколко съдебни състава отхвърлят това тълкуване като дискриминационно и присъждат допълнителни обезщетения на пострадалите служители на МВР.

Последният случай е с командос от отдел „Специални операции“ при Специализирания отряд за борба с тероризма (СОБТ). Инцидентът с него е станал преди 5 години, докато вървял вечерта от столовата към общежитието на СОБТ. По наклонения път мъжът се подхлъзнал, стъпил накриво и счупил глезенна става на десния си крак.

МВР го обезщетило с 8700 лева, но командосът е завел иск за неимуществени вреди в градския съд, които е оценил на 40 000 лева.

По делото била изготвена съдебно-медицинска експертиза, която показала, че след операцията за поставяне на винтове, униформеният е бил на домашно лечение, но след това отново влязъл в болница за раздвижване. Бил изписан с по-малък оток и болки. Година по-късно за трети път бил в болница, като му била направена втора операция за отстраняване на винтовете.

Командосът не бил на работа над 4 месеца, като вещото лице установява, че няма трайни последици от счупването, но при натоварване и промени във времето може да се оплаква от болки. Негов приятел разказал, че го видял с патерици след инцидента и бил притеснен, че няма да може да обръща достатъчно внимание на малкото си дете и да спортува. По-късно опитал да играе отново футбол, но се отказал заради болките.

Друг свидетел разказва, че командосът изпълнявал различни задачи, но физическото натоварване е основно за всички. За около три месеца пропуснал няколко тренировъчни лагера, а като се върнал на работа, възникнала специална водолазна задача, в която не успял да се включи и това го травмирало.

Съдия Петя Алексиева от СГС пише, че чл. 238 от ЗМВР не се явява специален по отношение на общата уредба на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и не дерогира основния принцип на пълното обезщетяване на вредите.

В решението си тя казва, че в чл. 78 от Закона за държавния служител (ЗДСл) няма ограничения в обема на отговорността на съответната администрация за вреди, причинени на държавни служители. Затова и ако се приеме, че със ЗМВР е въведен такъв лимит, то униформените ще са в по-неблагоприятно положение от останалите държавни служители. „Такова ограничение не съдържа и нормата на чл.200 от КТ, т.е служителите по ЗМВР са поставени в по-неблагоприятно положение включително и в сравнение със служителите на трудови договори. Тази разлика не би била обоснована, т.е. не би могла да преследва правомерна цел и да е налице пропорционалност между преследваната цел и използваните средства, включително предвид изискванията на чл. 14 от ЕКЗПЧОС (забрана за дискриминация)“, се казва в решението на градския съд.

В него съдия Алексиева цитира и определение на Върховния касационен съд (ВКС) по сходен казус. С него върховните съдии не допускат касационно обжалване на решение на апелативния съд във Велико Търново за обезщетяване с общо 190 000 лева на съпругата и двете деца на загиналия преди 4 години в Бяла пожарникар Николай Николаев. И в този случай всички инстанции са били единодушни, че ЗМВР недопустимо въвежда дискриминационни лимити на обезщетенията, включително и при смърт на служителя, когато на близките се изплаща и обезщетение от до 20 заплати. Съдиите са категорични, че разпоредбите в ЗМВР, в които са въведени ограниченията за обезщетенията, всъщност не уреждат отговорността на администрацията за репариране на действително претърпените неимуществени вреди от причинено по служба увреждане. Затова приемат, че обезщетението по ЗМВР не изключва търсенето на такова и по чл. 78 от ЗДСл и осъждат МВР да плати допълнителна компенсация.

Проверка на „Лекс“ показа, че по аналогичен начин е протекло и дело на полицай от Пловдив, на когото МВР изплатило по-малко от 5000 лева след инцидент, при който бил в болничен в  продължение на 7 месеца. По това дело съдилищата също подчертават, че „таванът“ в ЗМВР е дискриминационен и осъждат министерството да плати още 10 000 лева на полицая, като ВКС не допуска обжалване.

Така и съдия Алексиева стига до извод, че служителите на МВР са третирани различно от всички останали държавни служители, без да има разумно обяснение за това и приема, че с прилагането на ЗМВР за определяне на обезщетението на командоса, ще наруши забраната за дискриминация в Европейската конвенция за защита правата на човека.

Според нея справедливото обезщетение за причинените вреди на мъжа е 30 000 лева, но от него трябва да се приспаднат вече получените 8700 лева, поради което МВР е осъдено да му плати още 21 300 лева.

Решението не е окончателно и може да бъде обжалвано пред Софийския апелативен съд.

Facebook logo
Бъдете с нас и във