Параграф22 Weekly

Рекапитулация

КТБ: Платежоспособна до сетния дъх

Обявената във фалит Корпоративна търговска банка (КТБ) е била не просто годна да оцелее, но и платежоспособна до окончателното й задушаване от БНБ. Изводът може да звучи парадоксално, но точно това казва с решението си за откриване на производството по несъстоятелност Софийският градски съд. В стремежа си да обясни определената от него максимално късна дата на настъпването на неплатежоспособността съдът стига до единствено възможния извод, че в периода от поставянето на КТБ под специален надзор (20 юни, 2014 г.) до отнемането на лиценза й (6 ноември, 2014 г.) тя само е била застрашена от неплатежоспособност. И именно в резултат на "оздравителните" мерки на Централната банка КТБ изпада в реална неплатежоспособност.

Да прегледаме мотивите към решението на СГС, което повечето медии избягват да направят. Съдът по несъстоятелността започва с поставянето на банката под особен надзор, цитирайки Закона за кредитните институции (ЗКИ), че "банката се поставя под особен надзор, когато е налице опасност от неплатежоспособност и с цел за да се оздрави". Следват куп доводи, които просто не може да бъдат по-категорични. Съдът разсъждава така: "Докато банката се намира под особен надзор, тя все още не е изпаднала в състояние на неплатежоспособност. Това е така, защото по дефиниция това финансово-икономическо състояние се характеризира с опасност от изпадане в несъстоятелност. То съставлява един предходен спрямо неплатежоспособността период. Ето защо началният момент на неплатежоспособността следва да се свърже с момента, в който лицензът бъде отнет, тъй като дотогава съществува възможността банката да бъде оздравена чрез предприемане на някои от мерките, предписани съгласно ЗКИ от страна на Централната банка."

Нещо повече -

съдът стига до извода

че временната неплатежоспособност на КТБ изобщо не е причина за отнемането на лиценза й. Той не е отнет заради спирането на плащанията, а защото собственият капитал на банката е станал отрицателна величина. "До отнемане на лиценза, казва съдът, БНБ разполага с достатъчно инструменти, при използването на които банката, дори да е изпаднала временно в това състояние, може да бъде оздравена (така например когато общата капиталова адекватност на банката е под минималното равнище, БНБ може да разпореди принудително увеличаване на капитала). Едва с факта на отнемането на лиценза това състояние е станало трайно и необратимо. Отнемането на лиценза означава невъзможност занапред да бъдат предприети оздравителни мерки, тъй като те повече не могат да постигнат своето предназначение - банката вече не е в състояние на опасност, тя е изпаднала в състояние на неплатежоспособност."

Дотук излиза, че КТБ е била само временно затруднена, но не и неплатежоспособна до отнемането на лиценза й. И че той е отнет не заради нейната неплатежоспособност, а защото собственият капитал на банката е станал отрицателна величина. И

парадоксът тук става още по-интересен

Търсейки аргументи, за да определи толкова късна дата на неплатежоспособността, съдът подлага на силно съмнение и тезата за прословутата "капиталова дупка" в банката. Той просто отказва да приеме одитните доклади, с които тя беше "изкопана". Именно на тях се позовава БНБ, за да иска датата на неплатежостопосбността да е 30 септември, 2014 година.

Съдът казва обаче, че "независимо, че в акта за отнемане на лиценза на КТБ се съдържат препратки към одитни доклади, според които към 30.09.2014 г. банката е била с отрицателен капитал, началната дата следва да бъде определена от момента, от който насетне това състояние се превръща в трайно и необратимо. Това е датата 06.11.2014 г., на която лицензът за извършване на банкова дейност е отнет". Излиза, че

до отнемането на лиценза банката е била не само платежоспособна

но отрицателният й капитал изобщо не е бил толкова отрицателен, колкото го описаха одиторите и управителят на БНБ Иван Искров. Нещо повече, дори към 30 септември, 2014 г. капиталът да е бил отрицателна величина, това състояние е било обратимо. А специалният надзор, чиято цел е прилагане на оздравителни мерки, е направил така, че това състояние да стане необратимо.

Всичко това се потвърждава и от аргументите на съда относно задължението на БНБ да отнеме лиценза на КТБ при наличие на неплатежоспособност в резултат на капиталова дупка. Понеже БНБ е длъжна да отнеме лиценза веднага, след като такава бъде установена, излиза, че това е станало едва в началото на ноември миналата година. Централната банка съобщи обаче, че докладите на одиторите са й предоставени още на 20 октомври, 2014 г., което означава че

Искров и компания са изпитвали недоверие към тях

Едва 10 дни по-късно решават, че капиталова дупка все пак има и КТБ е станала неплатежоспособна. Ето какво пише в мотивите на съда: "Неплатежоспособността като резултат от отрицателния капитал на банката е удостоверена едва в акта на БНБ за отнемането на лиценза, поради което и началната дата следва да съвпада с издаването на този акт."

Съдът всъщност подчертава, макар и не директно, цялостната си отрицателна оценка за действията на БНБ. За да обоснове 6 ноември, 2014 г. като датата на неплатежоспособността, той подчертава още, че дори в петдневния срок от нейното установяване до отнемането на лиценза това би могло да бъде променено. И че "ако в този срок причините за неплатежоспособността имат временен, краткотраен и преодолим характер, до изтичането на петте работни дни, предвидени в ЗКИ, така установеното състояние би могло да бъде възобратимо". Но решаващите фактори бяха твърдо решени да не допуснат това. КТБ беше душена до последната минута, вместо да бъде лекувана. 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във